Умора и песимизъм в Буча, където Русия е извършила най-тежките военни престъпления

На улица „Яблонска“ в Буча вече няма нищо, което да напомня, че руската армия е извършила там най-тежките си престъпления по време на войната в Украйна. През март 2022 г., в началото на инвазията, в този град на север от Киев бяха убити над 450 цивилни. Яблонска беше едно от местата, където бяха открити най-много трупове. Единствената сграда на улицата, която показва, че войната продължава и днес, е местната военна служба за набор на войници. А в опашките пред входа песимизмът е заразен.

Десетина мъже чакат да бъдат обслужени. Някои от тях са военни, които подават заявления за разрешителни. Михаил е на 34 години и преди месец е бил ранен при ракетен удар на фронта в област Днепропетровск. Ходи с патерици и все още показва признаци на сътресение на мозъка, причинено от експлозията. Той е от Буча и твърди, че „ако се знае какво се е случило тук (в Яблонска), не може да се позволи на руснаците да бъдат простени за действията си“.

Михаил се позовава на една от точките, включени в така наречения „мирен план“, официално предложен на 20 януари от президента на САЩ Доналд Тръмп на Володимир Зеленски. Украинският президент и неговите европейски партньори започнаха спешна дипломатическа битка, за да преформулират предложението на Тръмп. Резултатът е, че от 28-те точки в текста са останали 22. Останалите трябва да бъдат обсъдени директно между двамата лидери. Една от точките, които може да останат в сила, е тази, която задължава Украйна да се откаже от преследването на престъпленията, извършени от нападателя по време на войната.

Михаил казва, че 50% от плана му се струва добър, а другите 50% – спорен. Това, което страната му не може да приеме, настоява той, е амнистия за нападател, който според данни на ООН е убил около 14 600 цивилни. Друга точка от плана на Тръмп, която той счита за неприемлива, е клауза, която е останала в сила, според която украинската армия трябва да се оттегли от 25% от провинция Донецк, която все още е под неин контрол. „Каквото и да бъде резултатът от тези преговори, в Украйна знаем, че е изключително трудно Владимир Путин да приеме да сложи край на войната, без да се поддадем на исканията му“.

В опашката пред офиса за набиране на войници е и 25-годишният Дмитрий Кудлай. Той е получил уведомление да се присъедини към редиците, но работи във фабрика, която според закона е стратегическа за функционирането на страната и би трябвало да бъде освободена от военни действия.

„Не искам да отида в армията. Роднини и приятели, които служат, ми препоръчват да не го правя, защото ситуацията е много трудна“, признава Кудлай. „Освен това не вярвам в начина, по който функционира армията, има много корупция, без съмнение, нямаме мотивацията от първата година на инвазията“, добавя той.

Без сили да се защитят

Кудилай намира за неприемлив мирният план, предложен първоначално от Тръмп, но от друга страна признава, че не вярва, че Украйна има сили да се защити още две години, възможност, която Зеленски посочи през октомври. Основната причина, според този младеж, е, че вече никой не иска да се записва в армията.

Руснаците напредват все по-бързо, съжалява Кудилай. Той е перфектният пример за дилемата, пред която са изправени много украинци: от една страна, не искат да дадат победата на Русия, но от друга, не искат да се сражават повече. „Може би най-важното в едно мирно споразумение, което би ни убедило, са гаранциите за сигурност, които ни дават нашите съюзници, които правят невъзможно Русия да ни атакува отново“, заключава той.

Това е именно една от най-важните точки в мирното предложение, което Киев преговаря с Вашингтон, както призна Андрий Ермак, дясната ръка на Зеленски, в изявление пред медията Axios във вторник. Украйна е готова да се откаже от членство в НАТО, както изисква Москва, но в замяна трябва да получи максимална военна подкрепа от членовете на алианса.

В хотел „Рома“ в Буча продължават да ремонтират щетите, нанесени от месеците на боеве през 2022 г. Въпреки това, ресторантът му, специализиран в традиционна украинска кухня, е един от най-посещаваните в общината. Свитлана Биухова, която управлява заведението, казва, че е „много, много уморена от войната“. Две неща я карат да бъде песимистична: мъжете от семейството й и обкръжението й, които са загинали на фронта, и разединението, което усеща в страната.

„В началото имахме толкова много сила, национално единство, което никога не бяхме изпитвали, но днес обществото не е единно с нашите лидери. И така е трудно да продължим“.

Биухова се отнася до нарастващите съмнения около главнокомандващия на въоръжените сили Олександър Сирски и корупцията, която разяжда кръга на доверие на Зеленски. „Не искам да дам победата на Русия, нека си вземат това, което не е тяхно“, размишлява тази бизнесдама, „планът от 28 точки е толкова негативен, защото би означавал, че много от нашите са загубили живота си напразно. Но аз искам мир, искам да спрат да умират хора, украинци и руснаци, защото си представям, че сред техните семейства също има цивилизовани хора“.

Недоверието към лидерите на страната е повтаряща се критика сред интервюираните от El País. Володимир Кривануш е на 39 години и е родом от съседния Гостомел. Той отговаря за строителните работи по подготовката на нов цветарски магазин срещу хотел „Рома“, в сграда, реновирана след боевете. Най-лошото, според него, е, че САЩ искат да забравят за Украйна: „Искат да се отърват от нашия проблем на всяка цена“. Освен това, коментира той, амнистията за престъпленията по време на войната би била грешка, но не само заради това, което правят руснаците: „Трябва да бъдат съдени и хората в Украйна и Европа, които позволиха на руснаците да стигнат дотук“.

Една от критиките, отправени към Зеленски по време на войната – от опозицията, но и от бившия шеф на армията Валери Залужни – е, че президентът е игнорирал до последния момент предупрежденията, че инвазията е неизбежна.

„През 2022 г. подарихме толкова много територии на руснаците... Смятам, че нашият президент, правителство и парламент са толкова некомпетентни, че изглежда, че работят за Кремъл. Иначе не мога да си го обясня“, казва 49-годишният таксиметров шофьор Виталий Опалюк, друг от чакащите в офиса за набиране на войници в Буча.

Преди войната той е бил капитан в армията. През 2022 г. той се е явил три пъти като доброволец, за да се върне в армията и да се бие, според неговите показания. Тогава имало толкова много доброволци, че го отхвърлили, защото имал здравословни проблеми. В момента иска да уреди документите, които да го освободят от наборна служба поради респираторното му заболяване.

Еднофамилната къща на Опалюк в региона на Буча е била разрушена по време на боевете и сега той живее заедно с жена си и свекърите си в малък апартамент в друг град в провинция Киев. Той, както и стотици хиляди други, е избягал от окупираната зона през 2022 г.