Пробват иновативни невротехнологии за лечение на мозъчни заболявания

Най-малко седем клинични изпитвания в Китай вече тестват хемогенетични терапии върху хора за епилепсия, болест на Паркинсон и невропатична болка.

Технологията DREADD, разработена преди 20 години от Брайън Рот, позволява на учените да потискат активността на конкретни мозъчни клетки чрез генетично модифицирани рецептори (наричани и дизайнерски бел. ред.) и лекарство.

Ако изпитванията са успешни, подходът може да отвори път към терапии, базирани на мозъчните вериги, за широк спектър от неврологични и невропсихиатрични заболявания.

В залата настъпи пълна тишина. Така Брайън Рот от Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина описва реакцията на колегите си на среща на инициативата на Националните здравни институти на САЩ за изследване на мозъка чрез иновативни невротехнологии (BRAIN Initiative) в Бетесда, Мериленд, тази седмица, когато им разказал за най-малко седем клинични изпитвания в Китай, в които се тестват хемогенетични терапии върху хора, съобщава американското научно издание Chemical & Engineering News..

Преди 20 години Рот разработва хемогенетичната технология (хемогенетична технология е метод, който позволява на учените да контролират определени мозъчни клетки чрез специално създадени рецептори и лекарство, бел. ред.), която се използва в изпитванията и се основава на група белтъци, наречени „дизайнерски рецептори, активирани от дизайнерски лекарства“ (DREADDs).

Дизайнерско лекарство е донякъде неточен термин в този случай - рецепторът, използван в китайските изпитвания, реагира на клозапин, лекарство, съставено от малки молекули, което се използва за лечение на шизофрения. Но дизайнерският рецептор е много по-чувствителен към лекарството от всеки човешки рецептор и се свързва с него с пикомоларен афинитет.

Изследователят може да въведе гена, който кодира рецепторния белтък, в малка група неврони чрез вирусен вектор. След това, когато клетките започнат да произвеждат рецептора и той се свърже с лекарството, рецепторът потиска сигналите между тези неврони и мозъчните вериги, в които те участват.

Дирк Траунер, биохимик от Университета на Пенсилвания, който работи в областта на оптогенетиката, свързана технология, казва, че DREADD предлагат „по-прецизен нож“, който на теория би могъл да намали страничните ефекти в сравнение с други подходи.

Лекарствата, съставени от малки молекули, които действат на естествените рецептори, могат да имат ефекти извън целта, когато тези рецептори се експресират в други части на мозъка или когато молекулите активират близкородствени рецептори; за разлика от тях, DREADD изглежда се появяват само там, където са въведени.

Дизайнерските рецептори се превърнаха в широко използван инструмент за изследвания в невронауката, където позволиха на учените да променят активността на мозъчните вериги. Но досега те не са били използвани в клиничната практика.

„През годините към мен са се обръщали хора с предложения да комерсиализираме технологията, но имаше всички тези пречки“, казва Рот. „Мисля, че никой не искаше да поеме риска.“

Преди около 2 месеца слух за въвеждането на дизайнерски белтъци за лечение на мозъчни заболявания накарал Рот и постдокторант да потърсят информация в базите данни за клинични изпитвания в САЩ и Китай. Те открили седем проучвания, които изследват неподдаваща се на лечение епилепсия, болестта на Паркинсон и невропатична болка.

При няколко от разглежданите заболявания последната възможност за лечение е отстраняването на част от мозъка, посочва Рот. Хемогенетичното лечение би могло да избегне това, макар че ако терапията в крайна сметка причини нежелани странични ефекти, пациентите в изпитванията може все пак да потърсят облекчение чрез операция.

Три от изпитванията с DREADD използват адено-асоцииран вирус като вектор за доставяне на хемогенетичната терапия. Генните терапии, които използват вируси като тези, крият риск от сериозна, понякога фатална имунна реакция. Няколко души починаха наскоро при ранни клинични изпитвания на генни терапии в Китай.

Рот обаче посочва, че шест от проучванията изглежда са започнали няколко месеца след началото на първото изпитване при епилепсия, което предполага, че изследователите може да са започнали работа, след като са получили известни индикации, че генната терапия е безопасна.

Жак Каролан, невроучен от University College London, който е присъствал на срещата на BRAIN Initiative, написа в X в петък: „Ако имахме нужда от още доказателства, че Китай изпреварва останалите в невронауката, това е.“

C&EN се обърна за коментар към изследователите, посочени като отговорни за клиничните изпитвания.

Според Рот проучването с най-голям потенциал е насочено към тригеминална невропатична болка, която може да бъде толкова инвалидизираща, че да се превърне в рисков фактор за самоубийство. „Ако това изпитване е успешно, тогава то по същество отваря пътя към терапии, базирани на мозъчните вериги, за практически всички невропсихиатрични заболявания“, казва той.

Още интересни материали - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria