- Какъв е проблемът? - пита го приятел.
- Преди петнадесет години преди Нова година го помолих да ми подари военна униформа. И чак сега я получавам.
Мили ми Дядо Коледа,
Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р.Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!
Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...
С поздрави,
твой Вальо
П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
- Иванчо! Какъв подарък искаш да получиш от Дядо Коледа и Снежанка?
- Госпожо! Не знаете ли? Дядо Коледа и Снежанка не съществуват.
- Тогава кой ти подари подаръците минала година?
- Госпожо! За идиот ли ме имате? Това беше директора на училището с неговата любовница.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.