10 години от кървавите атентати в Мадрид

Десет години след ислямистките атентати от 11 март 2004 г. в Испания все още има риск от атентат, каза вчера министърът на вътрешните работи Хорхе Фернандес Диас, в навечерието на деня, когато испанците почитат паметта на над 190-те жертви на атаките, предаде Франс прес.

"Националният антитерористичен координационен център определи заплахата от ислямистки атентат в Испания като повишена", каза Диас пред радио "Онда серо". Той уточни, че понастоящем степента на тревога е на ниво 2 (което означава "вероятен риск"), че това равнище не е променяно от години и е същото като в повечето от съседните на Испания страни.

Сутринта на 11 март 2004 г. десет взривни устройства избухнаха в четири препълнени влака в Мадрид и предградията. В най-кървавия атентат, извършван някога на испанска земя, загинаха 191 и бяха ранени 1841 души от 13 националности.

Сред жертвите на нападението край гара "Аточа" са и четирима българи.

Консервативното правителство на премиера Хосе Мария Аснар веднага обвини баската сепаратистка групировка ЕТА, но отговорност за атентата още същата вечер пое организация, свързана с Ал Кайда. Упоритите обвинения на правителството срещу ЕТА костваха на управляващите дни по-късно парламентарните избори, спечелени от социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро.

"В определен момент всички мислеха, че атентатите са дело на ЕТА, понеже в Испания много отдавна страдаме от терора им. Джихадисткият тероризъм за нас беше нещо доста далечно и това очевидно беше грешка", каза Диас.

При разследването и съдебния процес не беше доказана никаква връзка между ЕТА и извършителите на атентатите, подчерта министърът, припомняйки, че мъжете, смятани за преки извършители на атентатите, се самовзривиха на 3 април 2004 г. в мадридското предградие Леганес, след като бяха обкръжени от полицията.

"Ескадронът на смъртта успя да проникне в ядрото на европейските кръстоносци и да нанесе болезнен удар на един от стълбовете на кръстоносния съюз - Испания", се казваше в текст, подписан от "Бригадите на Абу Хафс ал Масри/ Ал Кайда" и разпространен на 11 март вечерта в Дубай, припомня АФП.

Два дни по-късно близо до джамията в Мадрид беше намерена видеокасета със запис на арабски език, в който "военен говорител на Ал Кайда в Европа" заявява, че атентатите са в отговор на сътрудничеството на Испания със САЩ в започналата година преди това военна операция в Ирак.

Премиерът Аснар беше един от най-ревностните поддръжници на американската военна интервенция въпреки несъгласието на огромното мнозинство от испанците. Неговият приемник Сапатеро нареди изтегляне на испанските войски от Ирак, както беше обещал в предизборната си кампания.

Атентатите предизвикаха безпрецедентна реакция в страната. Ден след тях в улични протести срещу тероризма се включиха 11,9 милиона души - най-масовите демонстрации в историята на Испания.

По време на разследването съдебни действия са предприети срещу 116 души. Повдигнати са обвинения на 28 души, а 21 от тях бяха осъдени - на общо над 120 000 години затвор. Двама мароканци получиха присъди от близо 43 000 години затвор всеки, а един испанец - над 34 000 години.

След апелативно дело през 2008 г. пред Върховния съд осъдените вече са само 18. Седем от атентаторите се самовзривиха в Леганес, обсадени от полицията.
 

(БТА)