Парламентът в Атина реши: Гърция официално ще поиска около 290 милиарда евро от Германия. Такъв бил размерът на репарациите, които ѝ се полагали заради нацистката окупация през Втората световна война. Така ли е наистина?
След нападението над Гърция през май 1941 година над Акропола в Атина се развява знамето с пречупения кръст. Окупацията на Гърция от Вермахта продължава до 1944 година. През това време войниците на нацистка Германия убиват и грабят на целия Балкански полуостров. Икономическите щети от войната и окупацията и до днес са обект на много спорове, пише Дойче веле.
Щети за близо 300 милиарда?
Още през 2015 година експертна комисия на гръцкия парламент определи обема на нанесените щети на поне 289 милиарда евро. Германското правителство систематично отхвърля исканията за изплащане на репарации и твърди, че Гърция вече е била компенсирана чрез предишни плащания. От години тази тема натоварва двустранните отношения, тъй като в Атина тя се повдига отново и отново.
От една страна става въпрос за преките щети, нанесени например при грабежите, убийствата и разрушенията. На жертвите на нацистките престъпления в Гърция Федералната република вече е изплатила сумата от 115 милиона германски марки. Според договор от 1960 година това плащане трябва да покрие всички индивидуални искове за парични обезщетения.
Обект на дискусии обаче е и един държавен заем, отпуснат по принуда. Германският Райх принуждава Гръцката национална банка през 1942 година да му отпусне безлихвен заем в размер на 476 милиона райхсмарки. Нацистите твърдели, че парите са им необходими, за да финансират разходите си по окупацията на страната. Въпросните милиони не са били връщани никога. Затова някои гръцки експерти са на мнение, че Германия дължи на Гърция още близо 11 милиарда евро.
Германското правителство обаче продължава да настоява, че въпросът с репарациите за Гърция е решен окончателно. То припомня, че още през есента на 1945 година в Париж се провежда първа конференция по този въпрос. На нея е признато правото на гърците да получат процентен дял от репарационните плащания, които Германия дължи на победителите от войната. Въз основа на това решение Гърция получава обезщетение, чиято стойност възлиза на около два милиарда евро.
В Лондонското споразумение за дълговете от 1953 година западните сили отлагат изпълнението на всякакви по-нататъшни репарационни искания до сключването на мирен договор. Освен това те опрощават част от финансовите задължения на Германия. До официален мирен договор между Германия и страните от антихитлеристката коалиция така и не се стига. Вместо това през 1990 година влиза в сила т.нар. споразумение "две плюс четири", свързано с германското Обединение. Това споразумение беше признато и от Гърция, а в него не са предвидени никакви допълнителни репарационни плащания.
А когато другите спасяваха Гърция?
Темата за репарациите от войната се разпали с нова сила в Гърция след избухването на дълговата криза през 2010 година. Тогава Атина се обърна за помощ към ЕС, за да избегне държавен фалит. Впоследствие страната получи кредити за 274 милиарда евро, от които поне 55 милиарда са от Германия. Гръцки юристи и някои политици смятат, че гръцките дългове могат да бъдат приспаднати от парите, които Гърция настоява да получи от Германия. В случая те имат предвид главно гръцките искания за връщане на принудителния кредит, отпуснат по времето на нацистката окупация. Повечето експерти обаче изключват възможността да се стигне до нови преговори за дължимите репарации - в крайна сметка са изминали вече 70 години от края на войната.
Въпреки това гърците не се отказват - през декември беше представена оценката на парламентарната комисия по репарациите, в която обемът на нанесените щети на Гърция се определя на близо 300 милиарда евро. А от тази седмица вече е ясно: Атина ще представи на Берлин иск за 290 милиарда евро.

Великденски и коледни добавки да се изплащат всяка година, одобри комисия в НС
Удължителният закон за бюджета мина на второ четене в комисия
Лавината от дронове от Украйна до Иран засилва интреса към лазерите за отбрана
Американският долар отново е на върха, но може би не за дълго
Bentley съкращава работни места заради по-слаби продажби в Китай и митата от САЩ
Настроенията сред германските инвеститори се сриват на фона на войната в Иран
Променят менюто в детските градини в София: Без захар и с пълнозърнесто брашно
Гюров: България ще продължи да подкрепя справедливата кауза на Украйна
Прокуратурата разследва лекарска немарливост след фатален случай в София
БАБХ и областните управители с общ план срещу опасни болести по животните
Лудогорец с новина за Игор Тиаго
Има ли къртица в Челси?
Илиана Раева защити Стефка Костадинова
Тервел Замфиров с разкритие за бъдещето си
3 неща, които могат да ти се случат, ако захапеш Кокала!
Драма и напрежение със звезда в ЦСКА!
Храни за късмет за пролетното равноденствие
Сила без фитнес зала: как да развиете мускулна маса
Отиде си Слава Рачева – гласът на Педя човек – лакът брада
6 зодии, на които ще им върви в работата през 2026
4 прически, които ще са хит през пролет 2026
Билколечение за начинаещи: Урсел Бюринг с ценни съвети за домашната аптечка
Спартак пусна билетите за сблъсъка с Лудогорец във Варна
Около 700 кораба, в чиито екипажи има и български моряци, са блокирани в Персийския залив
Постоянен арест за 29-годишен варненец, обвинен в продажба на марихуана
Йорданова потвърди: Явор Божанков няма да е в листите на ПП-ДБ
Средната пенсия се е увеличила с 44 евро
Набират доброволци до 29 години във Варна
Екипажът на „Тянгун“ излезе в открития космос: Монтираха защитни панели
Най-голямата слънчева електроцентрала в Китай неусетно преобразява пустинята
Разгадаха 2000-годишна тайна на египетските мумии благодарение на техния аромат
Предлагат нов метод за търсене на живот на екзопланети: Какъв е той
Учени определиха масата на междузвездната комета 3I/ATLAS
Британски астрономи алармират за заплаха от мегапроекти в околоземна орбита