Кризата удари финансите на 61% от българите, средно в ЕС на 42%

Коронакризата е засегнала по отношение на личните им финанси в по-висока степен българите (61%) отколкото гражданите на ЕС (42%). Това сочат данните от последното проучване на Евробаметър.

Последствията от епидемията за националните икономики обаче са значително по-осезаеми за респондентите.
Усещането, че епидемията се е отразила отрицателно на местната икономика е характерно в еднаква степен, както за почти всички български граждани (93%), така и за гражданите на страните-членки на ЕС (93%).

Приблизително една трета от българите (32%) споделят мнението, че местната икономика ще се възстанови преди 2023 г., докато на равнище ЕС27 очакванията за възстановяване в краткосрочен план са малко по-песимистични (28%).

От друга страна обаче е по-висок делът на българските граждани (12%), които са по-склонни да считат, че местната икономика няма да се възстанови никога,в сравнение с гражданите на ЕС (8%).

В отговор на епидемията от коронавирус, в България действат ограничителни мерки, чиято строгост се определя от здравните власти и зависи от тежестта на епидемиологичната обстановка. Ограничителните мерки са преживяване, с което значителна част от българите (42%) се справят трудно.

По отношение на цялостните мерки за борба с епидемията българите декларират по-висока удовлетвореност от мерките на равнище ЕС (55%), отколкото от тези, въведени от националното правителство (47%).

Въпреки възприетата тежест на ограничителните мерки, предприети от публичните власти в България, повече от две трети от българските граждани (68%) ги определят като оправдани.

Оценявайки реакцията на ЕС след началото на епидемията от коронавирус, две трети от българите (62%) декларират доверие в Съюза, че в бъдеще ще взема правилни решения –равнище на доверие, съизмеримо с регистрираното на ниво ЕС27 (59%).

Огромното мнозинство от българите(90%)считат, че на ЕС трябва да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с последствията от епидемията или потенциални бъдещи кризи.

Сравнително високото доверие в бъдещите действия на Съюза може да обясни положителните нагласи към Плана на ЕС за възстановяване на Европа(NextGenerationEU), който има за цел облекчаване на икономическите последици от епидемията. Повече от половината от българските граждани(60%) са на мнение, че мерките, предвидени в Плана за възстановяване, ще бъдат ефективни.

Данните от проучването дават известна яснота относно очакванията на гражданите за насоката, в която политиките на ЕС в отговор на епидемията трябва да се развиват. Най-важният приоритет на ЕС в отговор на епидемията, както според българите(30%), така и според гражданите на ЕС(36%), трябва да бъде осигуряването на бърз достъп до безопасни и ефективни ваксини за страните-членки на Съюза43.Потенциалните политики на ЕС за справяне с последствията от епидемията, които българите в най-висока степен определят като приоритетни, са прилагането на социални политики за подкрепа на засегнатите предприятия работници (30%), инвестиции в икономиките на страните-членки (30%), създаването на единна европейска здравна политика (29%) и единна стратегия за справяне с бъдещи кризи (29%).

Изброените политики се разглеждат като основен приоритети на равнище ЕС27. Единствената отчетлива разлика се отнася до по-ниската склонност на българските граждани (12%) да подкрепят участието на ЕС в реакцията срещу епидемията в световен мащаб в сравнение с европейките граждани (24% ).

Положителните нагласи на българите към ЕС намират израз и в оценката на ролята, която Съюзът играе в имунизационната кампания срещу коронавируса. Делът на българските граждани, които считат, че ЕС има ключова роля в осигуряването на достъп до ваксини, е значителен (87%) и по-висок от този на средноевропейско равнище (69%).

Сред различните източници на информация за ваксините срещу коронавирус българите е по-вероятно да се доверят на ЕС (12%), отколкото на местното правителство (8%), докато на средноевропейско равнище се наблюдава обратната тенденция.

Информацията, идваща от здравни специалисти, получава най-голямо доверие както в България (62%), така и на равнище ЕС27 (67%). Българите обаче е много по-вероятно да се доверяват на информация от неспециалисти в непосредственото им обкръжение (39%) в сравнение с гражданите на ЕС (19%).

Около две трети от българите (62%)изразяват съмнение в безопасността на ваксините срещу коронавирус поради бързите темпове на тяхното разработване.

Тревогата от скоростта на разработване на ваксините сред гражданите не ЕС, макар и по-малка от тази в България, също представлява отчетлива обществена нагласа, характерна за малко повече от половината от гражданите на ЕС (52%). Убеждението, че съществуват дълготрайни странични ефекти от ваксините, които все още не са известни,е нагласа разпространена в еднаква степен сред българските (65%)и европейските (67%) граждани.

Българите(54%)обаче са в по-малка степен склонни да гледат оптимистично на потенциала на ваксините да доведат епидемията до край в сравнение с гражданите на ЕС (70%).

Малко след началото на имунизационната кампания българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС.

Делът на българските граждани (19%), които биха желали да се ваксинират възможно най-скоро (или вече са го направили), е повече от два пъти по-малък в сравнение с този на равнище ЕС27(45%). Високите нива на скептицизъм към безопасността на ваксините вероятно са една от причините за сравнително големия процент българи, които заявяват, че изобщо не са склонни да се ваксинират (22%).

По декларативен отказ от ваксинация България(22%)се нарежда наедно от първите места в ЕС наред с Кипър(26%), Латвия(23%), Франция(22%)и Хърватия(22%).