Разходите за поддръжката на жилище в България намаляват с 2,6% за период от 20 години. През 2022 г. българите са харчели средно по 18.4% за поддръжката на дом, колкото и румънците. Тази цифра е под средната за Европейския съюз – 24,1% и далеч зад лидерите от Словакия, Финландия и Дания, където са отделяни средно между 29-30%, съобщава „Евронюз“.
Делът на разходите на домакинствата за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива се е увеличил значително през последните 20 години. „Евронюз“ разглежда по-подробно кои държави са отбелязали най-голямо увеличение.
Увеличаващите се разходи за живот са най-наболелият проблем за повече от 90% от европейците според проучването Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2022 г. Официалните данни хвърлят светлина върху това какво стои зад тази нарастваща тревога. Потребителските разходи на домакинствата показват разпределението на разходите, направени от домакинствата на резидентите за посрещане на ежедневните им нужди, като храна, наем, облекло, енергия, здравеопазване и транспорт.
По данни на Евростат през 2022 г. най-голям дял в потреблението на домакинствата в ЕС имат жилищата, водата, електроенергията, газта и другите горива - 24,1%. След това се нареждат храните и безалкохолните напитки с 13,6%, а транспортните разходи са 12,5%. Макар че подреждането на тези категории остава постоянно през последните 20 години, техните относителни дялове се променят с течение на времето.
Какво включват разходите за „жилище, вода, електроенергия, газ“?
Според Евростат тези разходи включват: действителните наеми за жилища; предполагаеми наеми за жилища; поддръжка и ремонт на жилището; водоснабдяване и различни услуги, свързани с жилището; електричество, газ и други горива.
Сравнявайки данните от 2002 г. с тези от 2022 г., най-значителната промяна е настъпила при разходите на домакинствата, които са се увеличили от 21,1% на 24,1%. Това представлява увеличение с 3 процентни пункта (пр.п.) за двете десетилетия. Това означава, че ако през 2002 г. общите разходи на едно домакинство са възлизали на 1000 евро, то е трябвало да похарчи 211 евро за жилище. До 2022 г. тази сума скача на 241 евро.
Това увеличение подчертава нарастващата финансова тежест на основните разходи за живот за европейските домакинства, която вероятно е предизвикана от нарастващите цени на жилищата и енергията през последните две десетилетия.
Когато разглеждаме разходите за здравеопазване, те са се увеличили с 22% в сравнение с 14% увеличение на разходите за жилища. Тъй като обаче делът на разходите за жилище е значително по-голям, цялостното въздействие на увеличението на разходите за жилище е много по-голямо.
Започвайки от малко над 20% в началото на 2000 г., делът на разходите на домакинствата за жилище и комунални услуги непрекъснато нараства, достигайки през 2013 г. връх от почти 25%. През този период се наблюдава най-значителното нарастване, което подчертава нарастващите разходи, свързани с жилището и комуналните услуги.
След лек спад делът отново нарасна по време на пандемията от Ковид-19, като през 2020 г. достигна рекордно високи стойности от 25,6%.
Общото увеличение на разходите за жилища и комунални услуги през последните две десетилетия показва, че тези разходи стават все по-съществена част от бюджетите на домакинствата, което отразява по-широкия икономически натиск и промените в разходите за живот в ЕС.
Най-значително увеличение се наблюдава в Ирландия
В някои държави увеличението е по-силно изразено и надхвърля 5 процентни пункта. Между 2002 г. и 2022 г. най-значително увеличение е отчетено в Ирландия, където то е зашеметяващо - 7,1 процентни пункта, следвана от Испания и Италия, където увеличението е съответно 6,3 процентни пункта и 5,4 процентни пункта. В 10 държави от ЕС увеличението надхвърля 4 процентни пункта, което подчертава широко разпространената възходяща тенденция в целия регион.
Няколко източноевропейски държави, както и Швеция и Обединеното кралство, отбелязаха спад в дела на разходите за жилища. Най-значителен спад бе отбелязан в Румъния - 4,1 процентни пункта, докато в Босна и Херцеговина и Сърбия също се наблюдаваше забележителен спад.
По време на Ковид пандемията делът на разходите на домакинствата за жилища нарасна в почти всички държави, достигайки рекордни стойности. През 2022 г. обаче, с отшумяването на пандемията, този дял започва да намалява.
Кои европейски държави харчат най-много за жилище и сметки?
Разходите за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива като процент от общите разходи на домакинствата варират значително в Европа.
През 2022 г. Словакия е начело на списъка с над 30% от разходите, предназначени за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива. Финландия и Дания са следвани плътно, съответно с 29,6% и 29,1% разходи за жилище и сметки.
Тези данни показват, че страните от Северна и Централна Европа са изправени пред значителен финансов натиск, свързан с жилищата и комуналните услуги, най-вероятно предизвикан от по-високите разходи за енергия или по-скъпите жилищни пазари.
За разлика от тях страните от Южна и Източна Европа, като Черна гора, Турция и Албания, имат много по-ниски дялове: Черна гора - едва 11,6%, а Турция и Албания - съответно 12,4% и 12,5%.
Разходите за жилище засягат най-силно домакинствата с по-ниски доходи
В неотдавнашен доклад на ОИСР за достъпните жилища се подчертава, че разходите за жилища могат да наложат голяма финансова тежест на домакинствата, особено на тези с по-ниски доходи.
Процентът на свръхнатоварване с жилищни разходи е тревожно висок сред водещите европейски икономики. През 2022 г. почти половината от частните наематели с ниски доходи в Обединеното кралство (49%) са изразходвали над 40% от доходите си за наем, следвани от 32% във Франция и 28% в Италия. | БГНЕС

Липсата на яснота около войната с Иран отново помрачи търговията на Wall Street
Кристофор Павлов: България може да си позволи да отлага проблема с високия бюджетен дефицит
Кадър на деня за 2 април
Румъния е похарчила 1 млрд. евро, за да защити валутата си през март
Европа прави обратен завой спрямо ядрената енергия
Свилен Колев: Покупателната ни способност се доближава до средното ниво в ЕС
Поверия и забрани за църковния празник на 3 април
Прогноза за времето: Вятър, дъжд и сняг
Хороскоп за 3 април: Шанс за печалби и хармония в любовта
Меркурий в тригон с Юпитер: Вселената изпраща вдъхновение на 4 зодии
Елдата: Безглутенова суперхрана с много ползи за здравето
Червено вино, бира или водка - какво наистина вреди на тялото
ВИДЕО: Чехия – Дания
ВИДЕО: Босна и Херцеговина – Италия
Трансферна бомба: ЦСКА продава Лапоухов за 4 млн. долара
Спортът по телевизията днес, 3 април
Мачовете по телевизията днес, 3 април
Джон Хигинс пак обърна Марк Селби от 5-8 до 10-8
Нумерологична прогноза за 3 април
Какво се прави на Цветница – обичаи за здраве
3 домашни десерта за Цветница
Таро карта за 3 април, петък
Дневен хороскоп за 3 април, петък
Ароматен кекс с бадеми за Цветница
"Политико": България иска помощ от ЕС срещу намеса в изборите
Дечев към варненските полицаи: Бъдете безкомпромисни
Кремъл принуждава работодателите да изпращат по двама служители за фронта в Украйна
Турция ще командва група на НАТО за Черно море до 2028 г., после поемат България или Румъния
Искане за изтегляне на американска техника от България би било необосновано
Тръмп не може сам да изтегли САЩ от НАТО, но може да отслаби алианса
Хората говорят все по-малко, установиха психолози
Voyager и Icarus Robotics ще тестват свободно летящ робот на МКС
Два редки метеорита за девет дни: Какво показват данните за болидите през 2026 г.
Meta пуска нови умни очила с разширени възможности за корекция на зрението
Товарният кораб „Прогрес МС-35“ потегли към Байконур за подготовка за полет до МКС
Учени откриха зловещи структури под ледовете на Гренландия