Разходите за поддръжката на жилище в България намаляват с 2,6% за период от 20 години. През 2022 г. българите са харчели средно по 18.4% за поддръжката на дом, колкото и румънците. Тази цифра е под средната за Европейския съюз – 24,1% и далеч зад лидерите от Словакия, Финландия и Дания, където са отделяни средно между 29-30%, съобщава „Евронюз“.
Делът на разходите на домакинствата за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива се е увеличил значително през последните 20 години. „Евронюз“ разглежда по-подробно кои държави са отбелязали най-голямо увеличение.
Увеличаващите се разходи за живот са най-наболелият проблем за повече от 90% от европейците според проучването Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2022 г. Официалните данни хвърлят светлина върху това какво стои зад тази нарастваща тревога. Потребителските разходи на домакинствата показват разпределението на разходите, направени от домакинствата на резидентите за посрещане на ежедневните им нужди, като храна, наем, облекло, енергия, здравеопазване и транспорт.
По данни на Евростат през 2022 г. най-голям дял в потреблението на домакинствата в ЕС имат жилищата, водата, електроенергията, газта и другите горива - 24,1%. След това се нареждат храните и безалкохолните напитки с 13,6%, а транспортните разходи са 12,5%. Макар че подреждането на тези категории остава постоянно през последните 20 години, техните относителни дялове се променят с течение на времето.
Какво включват разходите за „жилище, вода, електроенергия, газ“?
Според Евростат тези разходи включват: действителните наеми за жилища; предполагаеми наеми за жилища; поддръжка и ремонт на жилището; водоснабдяване и различни услуги, свързани с жилището; електричество, газ и други горива.
Сравнявайки данните от 2002 г. с тези от 2022 г., най-значителната промяна е настъпила при разходите на домакинствата, които са се увеличили от 21,1% на 24,1%. Това представлява увеличение с 3 процентни пункта (пр.п.) за двете десетилетия. Това означава, че ако през 2002 г. общите разходи на едно домакинство са възлизали на 1000 евро, то е трябвало да похарчи 211 евро за жилище. До 2022 г. тази сума скача на 241 евро.
Това увеличение подчертава нарастващата финансова тежест на основните разходи за живот за европейските домакинства, която вероятно е предизвикана от нарастващите цени на жилищата и енергията през последните две десетилетия.
Когато разглеждаме разходите за здравеопазване, те са се увеличили с 22% в сравнение с 14% увеличение на разходите за жилища. Тъй като обаче делът на разходите за жилище е значително по-голям, цялостното въздействие на увеличението на разходите за жилище е много по-голямо.
Започвайки от малко над 20% в началото на 2000 г., делът на разходите на домакинствата за жилище и комунални услуги непрекъснато нараства, достигайки през 2013 г. връх от почти 25%. През този период се наблюдава най-значителното нарастване, което подчертава нарастващите разходи, свързани с жилището и комуналните услуги.
След лек спад делът отново нарасна по време на пандемията от Ковид-19, като през 2020 г. достигна рекордно високи стойности от 25,6%.
Общото увеличение на разходите за жилища и комунални услуги през последните две десетилетия показва, че тези разходи стават все по-съществена част от бюджетите на домакинствата, което отразява по-широкия икономически натиск и промените в разходите за живот в ЕС.
Най-значително увеличение се наблюдава в Ирландия
В някои държави увеличението е по-силно изразено и надхвърля 5 процентни пункта. Между 2002 г. и 2022 г. най-значително увеличение е отчетено в Ирландия, където то е зашеметяващо - 7,1 процентни пункта, следвана от Испания и Италия, където увеличението е съответно 6,3 процентни пункта и 5,4 процентни пункта. В 10 държави от ЕС увеличението надхвърля 4 процентни пункта, което подчертава широко разпространената възходяща тенденция в целия регион.
Няколко източноевропейски държави, както и Швеция и Обединеното кралство, отбелязаха спад в дела на разходите за жилища. Най-значителен спад бе отбелязан в Румъния - 4,1 процентни пункта, докато в Босна и Херцеговина и Сърбия също се наблюдаваше забележителен спад.
По време на Ковид пандемията делът на разходите на домакинствата за жилища нарасна в почти всички държави, достигайки рекордни стойности. През 2022 г. обаче, с отшумяването на пандемията, този дял започва да намалява.
Кои европейски държави харчат най-много за жилище и сметки?
Разходите за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива като процент от общите разходи на домакинствата варират значително в Европа.
През 2022 г. Словакия е начело на списъка с над 30% от разходите, предназначени за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива. Финландия и Дания са следвани плътно, съответно с 29,6% и 29,1% разходи за жилище и сметки.
Тези данни показват, че страните от Северна и Централна Европа са изправени пред значителен финансов натиск, свързан с жилищата и комуналните услуги, най-вероятно предизвикан от по-високите разходи за енергия или по-скъпите жилищни пазари.
За разлика от тях страните от Южна и Източна Европа, като Черна гора, Турция и Албания, имат много по-ниски дялове: Черна гора - едва 11,6%, а Турция и Албания - съответно 12,4% и 12,5%.
Разходите за жилище засягат най-силно домакинствата с по-ниски доходи
В неотдавнашен доклад на ОИСР за достъпните жилища се подчертава, че разходите за жилища могат да наложат голяма финансова тежест на домакинствата, особено на тези с по-ниски доходи.
Процентът на свръхнатоварване с жилищни разходи е тревожно висок сред водещите европейски икономики. През 2022 г. почти половината от частните наематели с ниски доходи в Обединеното кралство (49%) са изразходвали над 40% от доходите си за наем, следвани от 32% във Франция и 28% в Италия. | БГНЕС

Опозицията обвини управляващите в саботаж на проекта за завод на Rheinmetall у нас
ЕП даде зелена светлина за следващата стъпка към дигиталното евро
Porsche записва най-мрачното първо полугодие при продажбите от 2020 г. насам
Премина ли бизнесът наистина към екоопаковки
Депутатите приеха окончателно промените в Закона за кредитните институции
Собствениците на Porsche могат да спасят Volkswagen от катастрофа
Стоян Мавродиев може да бъде екстрадиран в България, реши съдът в Сърбия
Принц Хари трогна болни деца и родителите им на посещение в болница в Бирмингам (СНИМКИ)
Финансов успех за 3 зодии през седмицата 13 - 19 юли
Обявиха дата за първите парламентарни избори в Палестина от близо 20 г. насам
Жена се удави в Бургас, туристи откриха тялото ѝ на плажа
Депутатите решиха: Плащаме на САЩ поисканите още 37 млн. долара за машините "Страйкър"
Историческо постижение! Само 34 играчи на Левски са го правили
Цецо Найденов се подигра с ЦСКА, Литекс и Гриша Ганчев
Легенда на Левски разкри какво трябва да направи Веласкес срещу Борац
Ман Юнайтед удари по Челси: Андрей Сантос пристига срещу 50 млн. паунда
Обрат с Влахович! Ювентус е готов да го върне, но при една ключова промяна
Левски ликува! ФИФА взе ключово решение по трансфера на Око-Флекс
Дневен хороскоп за 10 юли, петък
Ексклузивна среща със звездите от „Под прикритие 6“ на Aniventure Comic Con 2026
Почина легендарната певица Бони Тейлър
Бърза рецепта за домашен сироп от малини
„Каталог на студените досиета“ от Симон Сейнт Джеймс
Защо камерата се превръща във все по-важен фактор при избора на смартфон?
Оставиха в ареста трима, обвинени за участие в престъпна наркогрупа
Сърбия ни връща Стоян Мавродиев
ГЕРБ внася законопроект за забрана на социалките за деца до 16 години
Събраха пари за следването талантлива варненка в Кеймбридж
Изграждат екологичен парк край Балчик
Издирват собственикa на голям хлебозавод
7 факта за черните дупки, които звучат като научна фантастика
Airbus разработва първия в света самолетен двигател на водород
ispace резервира полет със Starship на SpaceX за амбициозна лунна мисия през 2030 г.
Пълно слънчево затъмнение на 12 август 2026 г.: Какво ще се вижда от България и Европа
Hayabusa2 изпрати нови впечатляващи снимки от далечен астероид
Растенията споделят енергия чрез скрити подземни мрежи