Влез в час: Защо първолаците заспиват в час

Наближава първият учебен ден, особено вълнуващ е той за първокласниците и техните родители. И на всички ни се иска децата ни да бележат успехи в училище и да преминават леко през сътресенията.

Но училищното обучение, особено при най-малките, е един от най-тежките моменти в живота на малчугана - както в социалнопсихологически, така и във физиологичен план. Променя се целият живот на детето и той вече е подчинен на училищното обучение, на училищните дейности и грижи, на задълженията.

Възможно ли е преходът от детската градина към училище да мине плавно, как децата в малките класове се справят с натоварването и имат ли време за игри и забавления. Dnes.bg потърси отговор на тези въпроси от началната учителка Мариана Борисова, която разказа за наблюденията от практиката си.

Децата в малките класове почти нямат свободно време в училище. При целодневното обучение сутрин те имат по 4-5 учебни часа, а в 3-ти клас дори стават 6 учебни часа. Това е задължителна учебна програма, включително и свободно избираемите предмети. След това имат 2 часа свободни, които са за обяд, игра и организиран отдих, а след тях започват самоподготовка, която е 2 учебни часа.

След това могат да ходят на шах, футбол, на допълнителен английски. Така че тези деца приключват занималнята си в 18 – 18.30 часа и ние не можем да говорим за никакво свободно време при децата от 1 до 4 клас, обясни Борисова, която от новата учебна година ще води 3-ти клас в столично училище и има зад гърба си над 30 години прподавателски стаж.

На практика с целодневното обучение детето прекарва около 10 часа в училище – започва в 8 сутринта и е там до 18.00 часа.

"Децата трудно издържат на това натоварване, уморяват се, увеличават се невротичните прояви, агресията. В първи клас съм имала случаи на деца, които заспиват на чина“, разказва Борисова.

Съветвала съм и родителите, ако имат дори минимална възможност, да не оставят детето си 10 часа в училище. "Изключително трудно е. Представете си това дете, което 10 часа трябва да седи на този чин, независимо че има 2 часа, в които обядва, играе и е навън“, допълва дългогодишният учител, но е категорична: "училището и системата предлагат това, но и то не е малко, защото е голямо облекчение за родителите".

Според нея голяма част от проявите на агресия, разсеяност, дефицит на внимание, хиперактивност и всички модерни диагнози се коренят в няколко основни причини - пренаселени паралелки, недостатъчно общуване между деца и родители вътре в семейството, и високите изисквания по предметите.

Има училища, които пустеят – огромни сгради, в които имат нулеви години, без деца, а други се "пукат по шевовете", защото родителите си избират къде да учи детето им и това е нормално. Тези училища не могат да поберат всички желаещи, броят на децата там надвишава 4-5 пъти възможностите на сградите.

Изискването е децата в един клас да са до 22, но постепенно бройката се увеличава и могат да стигнат до 30 деца в клас. Това е поради делегираните бюджети, защото всеки ученик носи пари след себе си и желанието на всеки директор е да има повече ученици.

Получава се така, че децата нямат въздух да дишат и в стаите на моменти е нетърпимо. Нормално е едно дете след 4-5 час в клас да е уморено, а други да станат агресивни или апатични, обяснява Борисова.

Второ, самите деца трябва да избират с какво да се занимават.

"Децата имат нужда да се самоорганизират, а ние непрекъснато ги организираме в нещо. Те непрекъснато са поставени в рамки, в които трябва да действат според определени правила. Децата трябва да имат свобода, да играят според това, което желаят. Така развиват въображението и мисленето си, учат се да се адаптират по-добре. Поставени в рамки тяхната активност, адаптивност, мислене се намалява до минимум, защото някои непрекъснато им диктува какво и как да правят“, обяснява Борисова.

Все по-често взаимоотношенията в семейството са проблемни. Новото поколение иска нов начин, нов подход на общуване. Но заради огромното натоварване децата нямат възможност и време да общуват достатъчно с родителите си.

Трябва да има гъвкава работна среда специално за майките, докато са малки децата им, смята учителката. За съжаление, в нашето общество не е помислено за жената майка и оттук идва и проблемът с детето. Ако майката работи до 15 часа, а детето започва училище от 9 сутринта, децата нямат да бъдат така натоварени. Майката ще има възможност да си вземе детето навреме, да общува с него, да го заведе на допълнителни занимания, кръжоци или семейни занимания, смята тя.

По думите й в другите страни е направена система, която работи. Децата не започват в 8 часа, защото всяко едно ранно ставане е стрес за детето. В колкото и да си легне то има нужда да спи, поне докато е тъмно. А нашите деца стават по тъмно. Животът им започва със стрес и каква радост да изпитват те, че ходят на училище, когато едва са се събудили, мотивира се преподавателят.

Според нея часовете при най-малките могат да започнат в 8.30 или 9 часа, но проблемът идва от това, че в повечето български училища се учи на две смени. Системата в този вид утежнява както взаимоотношенията, така и психическото, емоционалното, а и физическото здраве на децата.

"От 30 години съм в училище, първите 10 -15 години не съм чула за болни деца. В последните години на всеки педагогически съвет се четат дълги списъци с хронично болни деца – от 1 до 7 клас, деца със сериозни заболявания – астма, диабет, високо кръвно. Имали сме случаи на припадъци", разказва Борисова. 

За да се излезе от този омагьосан кръг, са нужни усилията на цялото общество, правителство, родители, учители за радикални промени в образователната система, убеден е дългогодишният преподавател.

Пълни условия за участие в нашата игра "#сАВОвчас" вижте тук