Жега: Изглежда невероятно, че Индия изобщо съществува

Често изглежда невероятно, че Индия изобщо съществува.

По някакво чудо на човешката изобретателност и промишленост земя, едва по-голяма от Аржентина с по-малко вода от Колумбия, е в състояние да поддържа почти една пета от населението на света. Горещите температури в столицата Ню Делхи тази седмица обаче са предупредителен знак. Магическото заклинание, което поддържа това постижение, е близо до разпадане.

Това е проблем не само за тези, които се движат по улиците на втория по големина град в света, но и за пътя към богатството, който 1,4 милиарда души се надяват да следват. Индия има далеч по-бедна земя от Европа, Северна Америка и Китай, континенталните икономики, които я предшестваха по пътя към богатството. Дори крехките ползи, които нейните граждани са успели да извлекат от тази неплодородна почва, сега може да се изплъзват още повече, тъй като изменението на климата разкрива нейната дълбока крехкост и отмива основите на растежа.

Идеята на премиера Нарендра Моди на изборите, които приключват в събота, е, че неговата партия Бхаратия Джаната е превърнала страната в най-бързо развиващата се икономика от Групата на 20-те. „Индия е напът да се превърне в развита нация“, каза той на митинг тази седмица в Западен Бенгал, регион, където BJP исторически се е представяла слабо.

Още докато изричаше тези думи, страната се бореше с най-елементарните задачи за оцеляване. Делхи регистрира първата си смърт от топлинен удар при температури, записани от един (вероятно погрешен) сензор до 52,9 градуса по Целзий.

Девет починаха от жегата в северозападния щат Раджастан миналата седмица и 10 предполагаеми смъртни случая, свързани с жегата, се случиха само за шест часа в една болница в щата Одиша в източната част на страната. Дори боливудската звезда Шах Рук Хан беше хоспитализирана с дехидратация в град Ахмедабад този месец.

Проблемът с обещанието на Моди е, че голяма част от работата, необходима за постигане на статут на развита страна, зависи от милостта на климата. Индия има най-големия селскостопански сектор в света след Китай, а икономическият растеж зависи от югозападните мусонни дъждове, които напояват страната от юни до септември.

Вече можете да добавите към това ефекта от предмусонните горещи вълни. Горещите температури от март до май унищожават посевите, като например по време на горещия период през 2022 г., който намали производството на пшеница с около 4,5%. Продуктите, които са били отглеждани, могат да се окажат развалени, тъй като топлината и влажността и липсата на охлаждане ги карат да гният, преди да достигнат до домакинствата. Цената на зеленчуците се е увеличила с двуцифрени темпове през осем от последните 10 месеца, натрупвайки натиск върху разходите за живот и принуждавайки потребителите да зависят от по-евтино, по-малко здравословно хранене.

Целият анализ можете да прочетете тук

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.