Митрофанова: България сега се опитва да следва модата на съвременния Запад

Отношенията между България и Русия са на най-ниското равнище за целия постсоциалистически период, заяви в интервю за ТАСС руският посланик в България Елеонора Митрофанова.

"Днес нивото на нашите двустранни отношения е най-ниското за целия постсоциалистически период. Официалните контакти са чисто ситуативни, българските колеги звънят, ако им е нужно нещо, а нашите най-често ги игнорират. Няма даже обмен на мнения по текущите въпроси на международния дневен ред. Голям брой политици и медии се опитват да свържат всичко негативно, което се случва в България, с Русия, като обясняват възникващите проблеми със "силното руско влияние", а в криминалните случаи търсят "руска следа". Всичко това обаче са измислици, стремеж да бъде наложен на българските граждани един крайно негативен образ на Русия. Струва ми се, че това все още не е постигнато, социологическите проучвания показват, че 65% от гражданите се отнасят положително към нашата страна. Най-силната ваксина срещу негативното отношение е нашата обща история - тя все още действа, но времето ще покаже дали тя ще продължи да действа със смяната на поколенията", каза Митрофанова.

Българските политици изпълняват поръчка на Запада, като се опитват да пренапишат историята и да отменят всичко, свързано с Русия, изтъкна руският посланик, зитиран от БТА.

По нейни думи в София се опитват да преразгледат събитията от Руско-турската война от 1877-1878 г., след която България се връща на политическата карта на света, като отменят статута на национален празник на Деня на освобождението на страна от османско иго, който се отбелязва на 3 март.

"Опитът за внасяне на изменения в конституцията, за смяна на националния празник, е свързан със сегашната конюнктура, с опита да бъде отменена Русия и всичко, свързано с нея. България сега се опитва да следва модата на съвременния Запад. Мисля, че случващото се е поръчков ентусиазъм, опит да бъде преформатирано българското общество, да му бъде помогнато да забрави историята си и заедно с това да бъдат отклонени от обсъждане на насъщните проблеми, проблемите, свързани с построяването на бъдещето", казва Митрофанова.

Митрофанова заяви пред ТАСС, че през 90-те години на миналия век както Русия, така и други страни от бившия социалистически лагер са се опитали да преразгледат собствената си история. Въпреки това, по думите ѝ, Руско-турската война има особено място в историята както на Русия, така и на България, което дава възможност за продължаване на сътрудничеството, без оглед на политическата конюнктура.

В интервюто за ТАСС Митрофанова коментира и плановете за демонтаж на паметника на Съветската армия в София.

Българските политици, които се стремят към разрушаване на паметниците на съветските воини, искат да нанесат на Русия душевна травма и да пренапишат историята, каза Митрофанова в интервюто за ТАСС.

Руският посланик отбеляза, че този паметник изразява "признателността на българския народ към руските воини, освободили Европа от фашизма" и че опитите за демонтажа му говорят за желание да бъде пренаписана историята.

"Ако говорим за политическото измерение на този въпрос, то това е акт, който представлява пренаписване на историята. Стремежът да се махне от историята всичко, свързано с Русия и Съветския съюз, а също така и да ни бъде нанесена сериозна душевна травма".

Освен политически въпроси, Митрофанова коментира и въпроси, свързани с икономиката.

Във връзка с работата на компанията "Лукойл" руският посланик каза, че вижда желание на политици да изгонят Русия от сферите на взаимни интереси. "В това число е и въпросът за бъдещата работа на "Лукойл" в страната, въпреки че тази тема е много сложна. (. . .) Делът на "Лукойл" на дизелния пазар в България е над 70%, в завода работят около 1500 души, още повече българи работят в свързани компании. Това ("Лукойл Нефтохим Бургас") е най-съвременното ефективно структуроопределящо предприятие в България, сега изпитва определени трудности. Сложно ми е да съдя за истинските намерения на българските власти, но е ясно, че те всячески се опитват да затруднят работата му, макар че това е недалновидно", каза Митрофанова.

Историята на българския бензин започва през 1963 година. Митрофанова отбеляза, че венецът на този процес през 1999 година става предприятието "Лукойл Нефтохим Бургас", което произвежда десетки видове горива, нефтохимически и полимерни продукти. Направените от 1999 г. насам инвестиции на "Лукойл" в българската икономика възлизат на 4,5 милиарда долара. Това е най-големият завод не само в България, но и на Балканите.

Според Митрофанова към момента няма перспективи за възобновяването на пълноценния туристически обмен между Русия и България.

"От руска страна няма никакви проблеми с визите - издаваме ги по обичайния ред, предвиден от нашето законодателство. Българските колеги също официално не са въвеждали ограничения. Друг е въпросът, че по силата на логистичните трудности взаимният туристически поток кардинално се съкрати. Миналата година с цел отдих в България са пристигнали около 90 хиляди души, а във времената преди коронавируса броят на тези хора е бил около 500 хиляди. Мисля, че е невъзможно да има масов поток на туристи без директни полети. Живеем обаче в епоха на неопределеност и на бърза смяна на събития и заради това е трудно да правим прогнози. Разбираме, че България е член на ЕС и НАТО и че тя ще се придържа към позицията на тези политически обединения. В глобален план решаващо ще се окаже развитието на геополитическата ситуация", заключи Митрофанова.