Историческият мач срещу Франция e дълбоко символичен за мароканската диаспора

Зад щанда на магазина си за хранителни стоки в квартал Goutte d'Or в северен Париж, Абдел провежда видео разговор с братовчед си, който живее в село в Атласките планини. Историческият полуфинален мач на Мароко от Световното първенство срещу Франция в сряда е всичко, за което можеха да говорят, а настроението можеше да се обобщи с една дума, казва той, поклащайки рамене: "Танци!"

"Невероятно е да бъдеш първият африкански отбор на полуфинал. Това е само спорт, но обединява хората, от бабите и дядовците до малките деца", вълнува се той пред The Guardian.

48-годишният Абдел е роден в Париж, а родителите му са от Мароко. Те пристигат в началото на 50-те години на миналия век, когато Мароко все още е френски протекторат и отворили този магазин за хранителни стоки. Подобно на много хора във Франция с общо френско и мароканско гражданство, той вярва, че веселие ще има, който и да спечели. "Ако Мароко спечели, ще се пише история с Африка на финала. Ако Франция спечели, действащите шампиони могат да запазят титлата си. Така или иначе имам повод да празнувам."

След като националната авиокомпания на Мароко добави полети от Казабланка до Доха за марокански поддръжници, той почувства, че голямата диаспора в Европа може да се втурне към Мароко. "Ако Мароко отиде на финала, ще отлетя обратно до селото си, за да го гледам там, да се насладя на атмосферата – това е като събитие, което се случва веднъж в живота."

Неочакваният полуфинален сблъсък между световния шампион Франция и историята на успеха на аутсайдера Мароко се възприема като дълбоко символичен във Франция, която от десетилетия се бори с идеята за национална идентичност и своето колониално минало.

В момент, когато крайната десница е най-голямата отделна опозиционна партия във френския парламент и нейните антиимиграционни идеи се повтарят от други партии, отборът на Мароко е приветстван като символ на имиграцията и мароканската диаспора – голяма част от футболистите на Мароко са родени или израснали извън родината си, включително треньорът Уалид Реграги, който е роден и израснал близо до Париж.

Двойните френско-марокански граждани във Франция казват, че мачът не трябва да се свежда до история за отмъщение на страна, която е била под френско управление от 1912 до 1956 г. Вместо това, те го виждат като празник на много хора, които имат разнообразно наследство във Франция.

И все пак, когато тълпи, празнуващи четвъртфиналната победа на Мароко срещу Португалия, се събраха на Шанз Елизе в Париж след четвъртфиналите, крайнодесният телевизионен експерт Ерик Земмур се хвана за десетките арести, извършени из Франция тази нощ, сблъсъците в Париж, предупрежденията за "безредици". Полицията ще бъде засилена на Шанз Елизе в сряда вечерта.

Мачът идва в деликатен момент в дипломатическите отношения между Франция и Мароко. Те се влошиха миналата година, след като проектът Pegasus разкри, че телефонният номер на президента Еманюел Макрон, както и тези на няколко френски министри, се появяват в изтекли данни, което поражда опасения, че техните телефони може да са представлявали интерес за Мароко. Въпросът за Западна Сахара и визовите разпределения на Франция за марокански граждани също предизвикаха напрежение.

Френските медии пишат за "Магреб Юнайтед", тъй като много алжирци и тунизийци във Франция се присъединяват към марокански поддръжници. "Как да не обичаш този марокански отбор, който се появи от нищото?", казва Момо, пекар в Goutte d'Or, който напуска Тунис преди 14 години, за да работи в Париж, но който същевременно би подкрепил Франция. "Разцепен съм на две, като мнозина".

Мари, която притежава местен магазин за галантерия, пристига във Франция от Камерун, за да учи бизнес, когато е на 18 години. "За хора от много страни е важно, че това е първият африкански отбор, който е стигнал дотук", казва тя.

"Мароканският отбор измина невероятен път до този момент, който може би никога няма да видим отново през живота си", на мнение е Рашид Зеруки, учител в Марсилия, който пише за образованието. "Независимо дали Франция или Мароко спечели, ще бъда щастлив – това е смисълът на двойното гражданство."

30-годишният Зеруки прекарва първите си 15 години в Мароко и оттогава живее в Марсилия. Той казва за опита на Земмур да предизвика разделение чрез футбола: "Най-добре е да го игнорираме и да се съсредоточим върху радостта. Те се опитват да внушат, че  тези мароканци навън са "страхотният заместител", че "вече не сме във Франция". Но това до голяма степен представлява малцинство, защото около мен виждам само хора, които са щастливи от успеха на Мароко."

Д-р Брахим Умансур, директор на Обсерваторията за Магреб към Френския институт за международни и стратегически въпроси, казва, че мачът е нещо като местно дерби предвид големия брой мароканци във Франция – включително много студенти , както и многото французи в Мароко, включително пенсионери, които са се пенсионирали там.

По думите му колонизацията и отношенията на Мароко с Франция са били различни от тези на Алжир. Докато Алжир бе изправен пред това, което той нарече "пълна колонизация", с отнета земя и "война за независимост, която беше една от най-жестоките войни през 20-ти век". Мароко, като протекторат, постигна независимост "много повече чрез преговори", което позволява да има по-близки отношения с Франция.

Той казва, че би било "редукционистко" мачът да бъде оформен като постколониално отмъщение. "Това е по-скоро история за успеха на един отбор. Хората, които емигрираха от такива страни, често бяха белязани от разочарованието, че не са успели или техните държави не се развиват."

"А когато видите, че един отбор успява, имате склонност да симпатизирате на това и да проектирате върху този колективен успех, става въпрос за това как диаспората на Мароко може да играе важна роля не само в спорта, но и във всякакви сектори."