Заплатите растат по-бързо от производителността и свиват печалбите на компаниите

България все още запазва предимството си като инвестиционна дестинация заради по-ниската цена на труда в сравнение със средната за Европейския съюз. В същото време обаче бързият ръст на заплатите и все по-острият недостиг на кадри започват сериозно да променят бизнес средата. Възнагражденията растат значително по-бързо от производителността, а това вече се отразява върху печалбите на компаниите. Това коментира в интервю за БГНЕС управляващият съдружник в HILL International BG Ирена Жотева.

По думите ѝ страната ни все още не е загубила конкурентното си предимство като място с по-ниски разходи за труд.

"Средната цена на работния час в България е около 12 евро при близо 35 евро средно за Европейския съюз. Това означава, че страната ни продължава да бъде атрактивна за инвеститорите", посочи Жотева.

Тя обаче подчерта, че тенденцията се променя бързо.

"От 2021 г. насам възнагражденията се увеличават средно с между 12 и 13% годишно. Само между 2025 и 2026 г. цената на работната сила за работодателите нарасна с 13,2%. Натрупано за няколко години, това вече променя изцяло средата, особено в сектори като информационните технологии, където заплатите започват да догонват европейските", обясни тя.

Натискът върху работодателите

Според Жотева поскъпването на труда вече е ключов фактор както за българските, така и за чуждестранните компании.

"Разходите за човешкия ресурс са сред най-важните при всяка инвестиция. В същото време работодателите са изправени пред трудно предвидима среда заради промените в минималната работна заплата, осигурителните прагове и постоянния натиск върху възнагражденията", отбеляза тя.

Експертът обърна внимание и на разминаването между ръста на заплатите и икономическия растеж.

"При увеличение на БВП от около 3% и ръст на възнагражденията над 13% е очевидно, че този процес започва да намалява печалбите на компаниите", заяви Жотева.

Недостигът на кадри остава един от най-сериозните проблеми пред работодателите. Най-търсени продължават да бъдат специалистите в строителството, хотелиерството, ресторантьорството, логистиката и производството, както и хората с умения за работа с изкуствен интелект.

"Факт е, че няма хора и това ще продължи. Вече има недостиг дори на хигиенисти и все по-често се налага да се привличат работници от чужбина", коментира тя.

Не само заплатите решават конкурентоспособността

Според Жотева изнасянето на производства към Азия и Африка не означава, че България губи мястото си в европейската икономика.

"Конкурентоспособността не зависи само от цената на труда. Значение имат и разходите за енергия, инфраструктурата и организацията на производството", посочи тя.

По думите ѝ пазарът ще продължи да търси както оперативен персонал за дейности, които трудно могат да бъдат автоматизирани, така и все повече мениджъри и лидери, способни да управляват организациите в условията на навлизане на изкуствения интелект.

Жотева смята, че при задържането на служителите работодателите вече не могат да разчитат само на по-високи заплати.

"Особено за поколението Z е важно работата да има смисъл. Хората искат да знаят с какво допринасят и защо това, което правят, е важно", подчерта тя.

Нужни са по-гъвкави правила и инвестиции в кадри

Като ключови реформи за повишаване на конкурентоспособността на България Жотева открои промени в трудовото законодателство, повече инвестиции в образованието и по-ефективна държавна администрация.

"Кодексът на труда се нуждае от повече гъвкавост. Необходими са инвестиции в подготовката на кадри и по-добър баланс между държавната администрация и частния сектор, за да бъде българската икономика по-конкурентна", заяви тя.

В края на разговора Ирена Жотева отправи призив към българите, които работят в чужбина.

"Ако се колебаят дали да се върнат, бих ги насърчила. България се променя като бизнес среда и икономика и хората с опит и знания могат да допринесат много за развитието ѝ", каза тя.