Депутатите приеха изцяло Бюджет 2011

Бойко Борисов: България ще стане средноевропейска държава до 3 г. Това съм го обещал. - 11.08.2010,SofiaБойко Борисов: След 5-6 години ви гарантирам, че ще станем средноевропейска държава 20. 09.2010,Ню ЙоркАко представата за средноевропейска държава се свежда до добре асфалтирана територия, населена с безвизови аборигени, това може и да се случи. Самите европейци, обаче, имат доста по-различни критерии за собственото си развитие, т.е., и за нашето, защото все пак ние сме част от тях.Какво всъщност означава средноевропейска държава? В различните исторически периоди и на различни фази на развитие на икономическата мисъл са били лансирани множество критерии - инвестиции във физически капитал и инфраструктура, образование и обучение, технологичен прогрес, макроикономическа стабилност, добро управление, фирмено съвършенство, пазарна ефективност и др., които във взаимодействието си са дефинирали процеса на социалния просперитет.В началото на нашия век анализите придобиха обобщеност в едно възлово понятие конкурентоспособност, което може обективно да ни позиционира в конюнктурата на съвременния динамичен свят. Нека се обърнем към един от най-авторитетните източници. Неотдавна Световният икономически форум (World Economic Forum) представи новия доклад за глобалната конкурентоспособност (The Globalpetitiveness Report 2010-2011). Това е най-всеобхватното и представително проучване за конкурентоспособността тази година то обхваща 139 страни.Тази година България е класирана на 71-во място, което чисто аритметично е около средното, но не за Европа. По-скоро може да се определи като средноафриканско. В европейската класация, която се прави и отделно, ние сме поставени на предпоследно място, вместо на традиционното си последно, но това постижение е поради финансовата криза в Гърция и, разбира се, е временно.За да бъде постигната максимална обективност, методиката на Доклада е изградена върху 12 стълба, съставени от 111 показатели. Те са подбрани така, че да отразяват максимално спецификите на всички класирани страни и по някои от тях България е на първо място, например, влиянието на маларията върху бизнеса. Поради това методиката предлага различни сечения на класирането, едно от най-важните от които е фактори на иновативност и усъвършенстване. По този масив от критерии България е на 95-о място.За леко сравнение: Замбия 90-о, Намибия 92-ро, Танзания 94-то. Особено силно впечатление правят някои специални показатели: Brain drain (изтичане на мозъци) 127-мо, Availability of latest technologies (наличност на съвременни технологии) 100-но, Firm-level technology absorption (фирмено ниво на възприемане на технологиите) 127-мо. Това е печалният отговор на вечния въпрос Къде сме ние?. Без никакво съмнение, по пътя към средноевропейското си битие ние трябва да поемем почти от самото дъно на цивилизацията!Освен чисто статистически данни, Докладът за глобалната конкурентоспособност предлага и квалифицирани препоръки за формиране на политики, изградени на основата на най-съвременни икономически, социални и управленски критерии. За да няма никакво съмнение, нека прочетем текста на Доклада: Връхният стълб на конкурентоспособността са технологичните иновации.Значителен напредък може да бъде постигнат от подобряване на институциите, изграждане на инфраструктура, намаляване на макроикономическата нестабилност или подобряване на човешкия капитал. Всички тези фактори, обаче, в крайна сметка преминават в намаляваща възвращаемост. Същото се отнася и за ефективността на труда, финансовите и стоковите пазари. В дългосрочен план, стандартът на живот може да бъде подобрен само чрез технологични иновации.И още: Това изисква среда, която благоприятства иновационните дейности, подкрепени както от публичния, така и от частния сектор. По-специално, това означава достатъчно инвестиции в научни изследвания и развойна дейност (R&D), особено от страна на частния сектор; наличието на висококачествени научноизследователски организации; тясно сътрудничество в научните изследвания между университетите и индустрията и защита на интелектуалната собственост.На фона на настоящата икономическа несигурност е важно да има противопоставяне на натиска за намаляване на нивото на R&D разходите, както частните, така и публичните, защото това ще бъде от критично значение за устойчивия растеж в бъдещето.Всъщност нищо ново! Този подход българската държава е избрала в момента на подписването на Договора за присъединяване на страната към Европейския съюз, т.е. за присъединяване към реформаторската му философия Лисабонската стратегия. За последното десетилетие тя преживя редица актуализации и преоценки, но остана недокосната в основната си теза - ясно формулираното съзнание, че бъдещето на Европа е общество, основано на знанието.Ревизираната икономическа стратегия Европа 2020 не се базира точно на целите, поставени през 2000 г., ноединственият непроменен фискален показател, предопределящ икономическата политика на Съюза, е инвестирането на 3% от БВП за научноизследователска и развойна дейност.На интернет-страницата на Европейската комисия могат да бъдат намерени отговори на въпросите: Защо е избрана целта 3%, а не 2.9 или 3.1%? Реалистична ли е тази цел?. Реализацията й изисква добре планиран дългосрочен ангажимент от страна на ЕС и страните членки в голям брой политики. Аргументирано е, че изпълнението на 3% е амбициозна, но също така навременна, реалистична и напълно постижима цел, но всички страни членки трябва да увеличат усилията си, за да стимулират инвестициите в научните изследвания и развитието на технологиите.Според Европейската комисия, целта 3% ще повлияе върху икономическия растеж, заетостта и цялостната конкурентоспособност на ЕС. Науката и технологиите играят важна роля в икономиката, основана на знанието, тъй като са източници на знание сами по себе си. Ето защо те представляват основният двигател за конкурентоспособност. Инвестициите в изследванията и технологиите са тези, които предизвикват между 25 и 50% икономически растеж.Постигането на целта за 3% ще доведе до 0.5% допълнително увеличение на БВП. Без достатъчен брой учени, обществени и частни инвестиции в изследванията, икономиката ще изпадне в стагнация, тъй като ще бъде лишена от знания - движещата сила на прогреса. Всички европейски страни са дефинирали своите цели в областта на изследванията и технологиите до 2020 г. (като, разбира се, разликите в целите са свързани с разликите в старта) с едно изключение - България.И ето, че достигнахме до втория важен въпрос - Накъде сме ние?. Провеждането на политики за постигане на определени цели се състои от три основни фази: деклариране на идеи и приоритети; създаване или реформиране на структурите, върху които те ще се превъплътят; осигуряване на ресурси за осъществяването им. Верификацията на тази процедура се извършва по обратния ред проверката на осигурените ресурси и прегледа на изградените структури показват адекватността на политиката.От началото на октомври разполагаме с възможност да прегледаме основния инструмент за реализация на политическия проект за развитие на България държавния бюджет и бюджетните прогнози за предстоящия тригодишен период. Още на първа страница на доклада към проектозакона са формулирани целите, обхващащи мандата на правителството. Една от тях е ориентиране на публичните разходи в посока на стимулиране на факторите, ускоряващи икономическия растеж в съответствие с обновената Лисабонска стратегия. Т.е., декларирани са проевропейски приоритети, а споменатите фактори са ясни наука, иновации и качествено образование.Преглеждайки консолидираната фискална програма, обаче, се установява, че най-голямо намаление, в сравнение с предходните години, има точно в тези сектори. Разходите за функция образование са 3.3% от БВП, а за научна дейност 0.2%. Като основен приоритет през 2011 г. е определено усвояването и ефективното разходване на средствата от ЕС, а текстове за приоритета на науката, иновациите и качественото образование не съществуват.Тази структура на държавния бюджет, представяща България като нецивилизована държава, предизвика бурни обществени дебати. Единственото публично обяснение на правителството е твърдението пари няма, което не прилича на осмислено политическо послание, а и очевидно е невярно. Най-малко, защото Разходите, неквалифицирани по други функции (резерв), са увеличени с четвърт милиард лева по неизвестни причини. Просто защото пари има.И така: дори Господ да ни даде още петдесет години здраве и живот, при тази политика няма да видим България като средноевропейска държава, господин премиер! отговор Сигнализирай

Ако им дадем още 25 млн. на БАН, ще са най-умните в света. Ако не им дадем, значи ги убиваме, каза премиерът Борисов пред бТВ.Такива думи за Българската академия на науките не могат да се оправдаят с каквито и да е културологични особености на премиера. Каквото и да се говори за неговата простодушност, неподправеност и импулсивност, това е страшна простащина.Може да изглежда скандално да оценяваш така думите на премиера, но още по-скандални са те. И се приемат с мълчание от медиите и с хихикане от феновете му. Така навремето пълни зали се смееха на дебелашките шеги на Тодор Живков.Ще каже някой ама това е извадено от контекста. Както и от какъвто и контекст да го вадиш това, то е скандално изказване.Борисов каза още нещо за БАН Еми нека се самозакрият, омръзна ми да слушам заплахи отляво и отдясно.От такъв премиер и правителство не може да се очаква реформа законодателна или каквато и да е - за БАН, науката, културата, образованието.Законът за научните степени и звания, който изработи сегашният министър на образованието Игнатов беше отменен изцяло от Конституционния съд почти половината му текстове бяха противоконституционни и това го направи неизползваем.Очаква ли някой, че същият човек може да направи реформа в науката? Който освен това отказва да се срещне с ръководството на БАН, а само преди две седмици е излъгал техни представители, че не се готви никакво преструктуриране.Сега се оказва, че има вече готов закон, според който институтите на БАН ще се финансират от министерствата. Тоест няма да има централно ръководство на БАН, съставено от учени, които да определят бюджети, а някакви чиновници на министерства ще решават какви пари да отпускат за научни изследвания. Това е на практика закриване на БАН, завоалирано с демагогски приказки за реформи.Законодателните промени са точно в духа на дебелашките изказвания на премиера Борисов, и на цинизма на вицепремиера Дянков, който май лежи в основата на атаките срещу БАН. Преди години, още преди да стане министър, той заяви, че имотите на БАН трябва да се продадат и той да се закрие.Пари няма, оправдават Борисов поддръжниците му. То и в ЕС няма, ама има принцип процентът от бюджета за наука да е минимум 3%. Тук е 0,3% и го намаляват още. Тоест България не е европейска страна.Нито едно правителство от 1989 г. насам не е било на толкова ниско културно равнище. Цецка Цацева ще обяснява на студентите, че щели да дадат пари, ама да има реформи и ясна визия.Студентите я освиркаха, а тя потърси сметка от ректора освирквали парламентаризма. Държавата това съм аз, Цецка. Това, че я охраняват повече от Цола Драгойчева й е дало самочувствие. И хора като нея, Фидосова и Игнатов ще пишат закони и ще правят реформи и визииНавремето Радой Ралин написа в своите забранени и изгорени Люти чушки поговорката Сит търбух за наука глух. Тя беше илюстрирана от Борис Димовски с рисунка на прасе, чиято опашка е завъртяна като подписа на Тодор Живков.Тази поговорка става отново актуална, този път опашката на прасето трябва да е подписът на Борисов. Но де ги сегашните Радой Ралин и Борис Димовски? отговор Сигнализирай

Вълнува ли се някой, че бюджетът на Полицейската академия в Симеоново (която е завършил и премиерът Борисов) ще получи от бюджета 15 млн. лв. догодина? За 3000 студенти.А колко ще получи Софийският университет за 23 000 студенти? Очаква се да е около 33 млн. лева. Не е гласувано още. Но няма да е повече. Всеки може да седне да смята кой студент колко струва и кое оценява по-високо правителството.Бюджетът на Софийския университет за последните години е бил:2007 - 42 млн.2008 - 53 млн.2009 - 50 млн.2010 - първо е намален на 41 млн. лв., после в средата на годината - на 33 млн. лв.Това е бюджет за образованието на 23 000 студенти, някои от които учат фундаментални науки, които се преподават единствено в Софийския, учат и скъпи за изучаване дисциплини.В полицейската академия в Симеоново 3000 студенти ще получат 15 млн. лв. Защо тези студенти струват толкова много? И защо са 3000? Защо държавата създава такава армия от полицаи? Отделно има и сержантски училища. При сегашните 60 000 души в системата на МВР?Догодина Военната академия получава от бюджета 5.8 млн. лв. Тази година академията е получила 4.1 млн. лв. За какво са й, след като тази есен в нея са приети да учат 5 души редовно обучение и 55 души задочно или дистанционно (виж повече тук). Редовното обучение в академията е 1 година, а останалите са по 2 години. Колко излиза обучението на един студент там? Увеличение получават и другите две висши училища на военното министерство - и Национален военен университет във Велико Търново и Военноморското училище във Варна.Що за държава е това?За цялата сфера на образованието - средно, висше и наука, в бюджета за 2011 година се предвижда да бъдат отделени 3.3 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 2010 година - процентът е бил 4.2 на сто, като междувременно е намален неясно до колко. Не е въпросът дали има или няма пари, въпросът е какъв процент от наличните се дава за образование? За наука е скандално нисък - 0.3% при средно 3% в Европа.На фона на това бюджетът за 2011 предвижда увеличение с 5% за МВР, за военните - също. За тази година средната заплата на редник в армията е била 628 лв., а на асистент в университета е 555 лв.Що за държава е това?Да не се обърква с цифри читателят, но бюджетът за образование в България като сума в евро е около 10 пъти (!) по-малък от този на Гърция.Това сътвориха Дянков и Борисов. Съвсем същите са съотношенията и в бюджетите за култура, сравнени със съседните страни. Дори Македония има почти два пъти по-голям бюджет за култура от България.Затова може да се каже, че правителството на ГЕРБ е най-некултурното правителство от 1990 г. насам. И най-полицейското. Без от това животът да е станал по сигурен и да е намаляла армията от близо 200 000 частни охранители, които фирми и държавни ведомства издържат поради неефективна полиция. отговор Сигнализирай

Я да си оправя грешката, че сега ще дойдат даскалите от ГЕРБ - "кофчега" да се чете "ковчега" отговор Сигнализирай

Ох! Успокоих се! Още един пирон в кофчега на БГ беше забит:) Сега мога да си лягам спокойно, че "Нашата полиция ще ни пази":)))) отговор Сигнализирай