Експерти за бюджета: Управленски комфорт, без силни социални мерки

Плахи, символични стъпки в положителна посока видяха в държавния бюджет за следващата година учени от Института за икономически изследвания при БАН. Най-важният финансов закон влиза утре в пленарна зала за първо четене.

"Замирисва отново на пари, които подлудяват вечно гладните ни народни храненици" – така емоционално проф. Гарабед Минасян завърши описанието на несигурната икономическа и политическа обстановка, в която трябва да се изготви и приеме бюджетът за 2014 г.

По думите му държавният бюджет е един от най-мощните инструменти на държавата за оказване на въздействия върху развитието на икономиката и обществото, но се обезсилва, ако липсва доверие у хората към официалните държавни институции. Според него посланията във финансовия закон трябва да бъдат съгласувани с властовите институции в държавата, които да действат еднопосочно с поставените цели.

Минасян заяви, че предложеният проект изглежда „беззъб, не се чувства амбиция или стремеж за интензифициране на усилията“, сякаш нищо от предварителните оценки и нагласи на премиера Пламен Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов не е материализирано. По думите му предвижда се символично подобряване на събираемостта на приходите, а намаляването на социалното разслоение се изоставя за бъдещото.
„Заложеното оправдава сентенцията - мислиш го гениално, хванеш писалката – все още бива, напишеш го – посредствено“, заяви той.

Според проф. Минасян структурните изменения в приходната и в разходната част са насочени повече към осигуряване на управленски комфорт, отколкото към преследването на амбициозни цели и ако се възприемат някакви промени, те ще са по линия на партийните централи.

Директорът на Института за икономически изследвания проф. Митко Димитров заяви, че в този бюджет, сравнен с предходните четири, има подобрения. Той посочи, че е обърнато внимание върху социални въпроси и проблеми, които са били неглижирани, но в най-минималния размер за посрещане на най-належащите нужди.
Има желание да се намалят разходите в администрацията, но това среща отпор. Съкращенията не се правят в резултат на анализи, на прилагане на програмен принцип, отбеляза той.

По думите му остават основните възражения, които учените от института са имали към досегашните бюджети. Като първи основен проблем проф. Димитров посочи това, че правителствата не събират толкова приходи, колкото могат. Според експертни оценки например несъбраните приходи от ДДС възлизат на около 1 млрд. лева.

Втората основна критика на учените е, че все още има сектори, които са свръхфинансирани за сметка на други, които са недофинансирани. Първите, като здравеопазване, образование, администрация и полиция, могат да бъдат преструктурирани, и за парите, които получават, да предоставят по-качествени услуги.

В Бюджет 2014 година има социални акценти, но той в никакъв случай не може да бъде наречен социален, категоричен е проф. Йордан Христосков.

По думите му социалните мерки, които струват около 400 млн. лева допълнително, имат компенсиращ характер, но не представляват значими нови политики, просто има някакво преразпределение от едни програми в други. Повиши се обезщетението за гледане на дете, но то се върна на старото правило да бъде равно на минималната работна заплата. Ще има индексация на пенсиите, но тя е 3% и няма да компенсира четирите години, в които нямаше ръст, даде пример той.

Според проф. Христосков тези пари няма да помогнат по линия на потреблението да се създаде по-висок растеж и нови работни места. Хората ще ги използват за покриване на стари борчове, за покупки, които са отлагали дълго време, но това не са доходи, които могат да доведат до по-достоен живот и оживление на икономиката, беше категоричен той.

По думите му на практика имаме стагнация на заетостта, а предвижданият растеж на икономиката от 1.8 на сто е символичен.

Проф. Христосков каза още, че в бюджета на държавното обществено осигуряване липсват нови политики и на практика очакваното увеличение на приходите идва от това, че се повишава максималният осигурителен доход с 200 лева. Очакваният ефект от повишението се изчислява на 37 млн. лева допълнително, а около 23 млн. лева ще дойдат от увеличението на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

Той разкритикува управляващите, че не се разкриват укритите осигурителни вноски, но и онези, които са установени от НАП, не се събират. Липсват и официални данни колко са просрочените задължения към социалното и към здравното осигуряване.

Според Йордан Христосков за разлика от здравното осигуряване, където липсвал експертен потенциал за извършване на реформи, социалното осигуряване има добър, експертен потенциал. По думите му социалният министър Хасан Адемов е един от добрите министри, но желанието му да има възраст за ранното пенсиониране в силовите ведомства е блокирано от интереси.

Добрите новини в този бюджет са твърде малко, а присъстват движения в обратна посока. Не виждам, че 2014 година ще бъде по-добра от фискална и от социална гледна точка, обобщи той.

Проф. Стефан Иванов отбеляза, че четири години сме били свидетели на тотална централизация на държавното управление, макар премиер да беше бившият кмет на София Бойко Борисов.

Не мога да кажа нищо добро за този бюджет. Централизацията на публичните финанси продължава, няма реално увеличение на средствата за общините.

На практика минималното увеличение на средствата за основни услуги в сферата на образованието, културата, социалните дейности, вече са изядени от инфлацията от последните четири години, заяви той.

По думите му там, където има най-голям дефицит в местните финанси, държавата на практика не дава повече пари - за общински пътища и за изравнителна субсидия, която по принцип трябва да бъде насочена към най-бедните общини.