ЕК няма да ореже парите за България заради бежанците

Европейската комисия (ЕК) няма да орязва еврофондовете за България заради бежанската криза, каквито информации се тиражират в последните дни. Това каза по време на блиц контрола в парламентарната комисия по управление на европейските фондове вицепремиерът Томислав Дончев.

Той обясни, че намаляване на средствата по оперативните програми на държавите от Европейския съюз (ЕС), както и на средствата за земеделие, може да се случи само ако се промени многогодишната финансова рамка. По думите му този процес не че не е възможен, но би бил много труден.

Всички промени в годишния бюджет на ЕС касаят оперативното харчене на средства и отразяват прогнозите за паричните потоци на ЕК, допълни Дончев. Оперативното пренасочване на средства към други цели – засилване на сигурността и овладяване на бежанската криза, няма да има отражение върху българските проекти, увери вицепремиерът.

Той припомни, че ЕК има задължение да обслужва заявките за плащания от държавите членки на ЕС в определен срок при предоставяне на искания. Трудности в тази посока няма, посочи той.

Как се движим с оперативните програми

За предишния програмен период Дончев отчете, че от почти 8,2 млрд. евро бюджет са разплатени приблизително 7,97 млрд. евро. Това е 9,34% от общия бюджет на оперативните програми, показват актуалните данни, които са отпреди 5 дни.

Верификацията и сертификацията на разходи продължават по правилото n+3, но според него нямаме основание да очакваме, че до края на годината изплатените средства ще са много повече. Към момента са сертифицирани и чакат възстановяване още малко над 94 млн. лева.

Що се отнася до спрените плащания по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за биоземеделие и по една от общинските мерки заради пропуски на сертифициращия орган, Томислав Дончев посочи, че няма информация за изпълнението на екшън плана, по който работи агроминистерството.

Припомняме, че по-рано тази година ЕК спря плащанията по две мерки от старата програма за селските райони, защото се оказа, че тогавашният сертифициращ орган не е имал възможност да направи необходимите проверки, а е декларирал, че такива са направени. Дали Брюксел ще наложи санкции и в какъв размер – това ще стане ясно вероятно през есента.

Що се отнася до новия програмен период 2014-2020 г., по всички оперативни програми към вчерашна дата (13 септември – б.ред.) са договорени над 4,6 млрд. лева, което представлява 28% от общия бюджет на оперативните програми. Изплатените средства са 508 млн. лева, което е 3,1% от бюджета. В сравнение със същия момент от предишния програмен период темповете на договаряне и разплащане са 2-3 пъти по-бързи, коментира Дончев. До края на годината се очакват плащания в размер на още около 200 млн. евро, т.е. годината може да приключи с не по-малко от 5% разплатени средства, изчисли той.

Обявените към момента процедури са за около 65% от бюджета на оперативните програми, допълни Дончев.

Къде сме спрямо ЕС

Вицепремиерът обясни, че ЕК не поддържа база данни с брутните плащания към отделните държави от ЕС. Сравнение с останалите членки можем да правим на база на акредитираните оперативни програми и финансови инструменти и междинните плащания, обясни вицепремиерът.

България е акредитирала над 90% от финансовите инструменти. Само 4 държави са акредитирали всичките си програми - Холандия, Литва, Естония и Швеция, а Малта и Румъния например – само по една програма, коментира Дончев.

Що се отнася до междинните плащания, България се движи някъде по средата. Финландия е рекордьор с междинни плащания за 14,3% от бюджета на програмите, докато Малта, Румъния, Италия, Словакия, Полша, Кипър и други страни – под 1%. При нас те са почти 2% от бюджета на програмите.

Дончев призна, че има дисбаланси в темповете на договаряне и плащане по различните оперативни програми. "Добро управление" например се бави заради реформи и законови промени, за „Околна среда” отдавна се знае, че инвестициите във водния сектор, с изключение на предварително договорените ранни проекти, са под условие и са обвързани с изпълнението на водната реформа.

Системата ИСУН

До средата на следващата година е поставен срок Министерството на земеделието и храните да се присъедини към електронната система за еврофондовете ИСУН. Няма как всички данни за програмата за селските райони да минават през единната система, но поне ще се влиза в системата на агроминистерството през единен интерфейс и през ИСУН ще има достъп до данни за договорените проекти и плащанията, обясни Томислав Дончев.

Предстои напълно да се електронизира издаването на актовете по проектите, след като стартира електронен прием на проекти. Вчера Министерският съвет одобри наредбата за функционирането на системата, с което даде зелена светлина за 4 електронни производства. В момента има техническа възможност за 3 от тях.
Дончев посочи, че има амбиция да се създаде и електронна система, която да обедини всички публични инвестиционни разходи.

Създаването й е въпрос на време и ресурси, но една такава система напълно би променила подхода при планиране и отчитане на публичните разходи, посочи той.

Още икономически и политически новини четете в Investor.bg