Вицепрезидентът Илияна Йотова каза, че е малко озадачена от казаното от френския президент Еманюел Макрон по време на посещението му в България относно Шенген.
"Той не даде еднозначната си подкрепа за Шенген, а каза, че България трябва да участва тепърва в променящите се правила на самата Шенгенска система. За никого не е тайна, че Шенген от няколко години не работи във вида, в който е измислен, тоест от 2015 година, от засилените мигрантски потоци редица държави затвориха частично границите си, има гранични проверки. Така че, да, редно е да се променя Шенген, но като че ли хоризонтът за страни като България и Румъния се отдалечава все повече. Дори Българското председателство (което е абсолютен нонсенс според мен), не поставя сред своите приоритети темата за Шенген, отбеляза вицепрезидентът в интервю за БНР.
Тя се надява да са научени уроците от отминалия политически сезон и страстите да са отминали.
"Чака ни много сериозна есен, в която България трябва съдържателно да се подготви за предстоящото председателство", коментира Йотова пред БНР.
Логистиката на председателството е второстепенният въпрос и ще се справим добре, изрази увереност Йотова, според която обаче по-тревожният въпрос е за съдържанието.
"Големи директиви, големи теми в Европейския съюз като "Брекзит", като системата на Дъблин – те наистина ще намерят някакво решение по време на нашето председателство не защото България ги е поставила като приоритети, а защото им идва редът, но въпреки всичко и в рамките на тези теми трябва да бъдем много, много внимателни. Едновременно с тези текущи теми България трябва да постави и своите теми", подчерта вицепрезидентът.
Йотова каза, че макар и условно, е съгласна с трите "К", които бяха изложени от българското правителство като приоритети.
"Но какво от момента на тяхното обявяване досега е направено по тази тема, много ми е трудно да открия. Защото колкото и да искам, не откривам никакво съдържание в тези три думички, което да бъде предложено от българското правителство. Затова се надявам, че една голяма част от енергията в следващите месеци и в парламента, и в българското общество, ще бъде насочена в тази посока", каза вицепрезидентът.
Относно мониторинговия механизъм за наблюдение на България и заявките от началото на новия политически сезон за неговото отпадане, Илияна Йотова припомни категоричната си позиция: "Трябва, като държава, да направим всичко възможно да се приключи с механизма за мониторинг. Този мониторинг отдавна е изчерпал своето съдържание и своите лостове за влияние, той е отживелица".
След Лисабонския договор има достатъчно лостове, с които една държава може да бъде наказана за това, че не е правова държава или че не се спазват основните европейски базисни ценности. Както в момента, знаете, има производство и срещу Полша, и срещу Унгария по различни теми. Въпросният мониторинг като че ли се използва повече с политически цели в различните държави-членки тогава, когато трябва да решават свои вътрешни проблеми или когато трябва да посочат с пръст една или друга държава в Европейския съюз, смята тя.
Дано не правим закони само заради европейските ни партньори и европейските институции, които след това да се окаже, че не работят на наша почва, допълни Йотова по повод обвързването на темата за антикорупционния закон с отпадането на мониторинга. Колкото по-малко политика при обсъждането на антикорупционния закон, толкова по-добре, изтъкна тя.
Йотова оцени като изключително коректна позицията на президента Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност по темата.
Вицепрезидентът каза, че е с усещането, че акцентът се е преместил от това как ще работи следващият закон и какъв ще бъде неговият ефект към "кой ще води бащина дружина".
Дискусията в Народното събрание не е достатъчна, защото това е закон, който засяга всеки и трябва да гарантира справедливост в българското общество, смята Илияна Йотова. Този закон не бива да бъде претупван и набързо приет, смята вицепрезидентът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Изглежда Тръмп мигна пръв във войната с Иран - ще бъде ли това повратна точка за конфликта?
Парадоксът на златото: Защо благородните метали поевтиняват въпреки войната и петролния шок?
Нова разработка подпомага научния прогрес в лабораториите у нас
Зукърбърг дава на AI роля в управлението на Meta
„Стара планина холд“ очаква близо 10% ръст на приходите за тримесечието
Иранските ракети по най-големия завод за LNG в Катар са преминали защитата на Patriot
Столичната община обновява осветлението на ключови градски символи
С индивидуален подход лагерът на SENSHI изгражда шампиони
Националната тол система вече помага на шофьорите с интерактивни карти
Причините някои деца да се разболяват по-често от други
Бразилия го закъса, Анчелоти се хвана за главата
С индивидуален подход лагерът на SENSHI изгражда шампиони
Лудогорец с важно решение в битката за титлата
Томас Тухел с важни промени за Англия
Любо Ганев прие рекорден бюджет от над 8 млн. евро
Задава се скандал в Итаиля: Гатузо скочи на Киеза
Елегантност и модерни силуети от Lanvin за есен/зима 2026/2027 (+Снимки)
Дневен хороскоп за 24 март, вторник
3-дневен детокс, с който да се освободите от задържаната вода
Чайове за пролетта – при умора, за добър сън и метаболизъм
Отвъд диагнозата: животът на един социопат
Нискокалоричен десерт с крема сирене без захар (без печене)
За пример: Варненци си организираха "Ленински съботник"
С индивидуален подход лагерът на SENSHI изгражда шампиони
Започва възстановяване на осветлението по ул. „Девня“ във Варна
ОУ „Добри Чинтулов“ е първенец по мини футбол за V-VII клас в „Ученическа купа Варна – 2026“
Внимание! Тонове храна с неясен прозиход са пускани в търговската мрежа незаконен склад в Хасково
Румъния обявява криза с горивата, a ние кога?
Учени откриха продукт, който може да предпази червата от нанопластмаса
23 март 2001 г.: Денят, в който космосът се превърна в океан за станцията „Мир“
Най-самотните места във Вселената може да са идеални за извънземен живот
Телескопът „Нанси Грейс Роман“ на НАСА преминава финални тестове
Кои планети да наблюдаваме на небето през април 2026 г.
Древна делта, открита под повърхността на Марс, ускорява търсенето на живот