Не една, а две седмици между двата тура на изборите иска ЦИК

Вместо 7 дни времето между първия и втория тур на изборите за кмет и общински съветници да бъде увеличено най-малко на 14 дни. Това е една от всички 21 идеи за промени в изборните правила, които ЦИК предлага на Народното събрание.

ЦИК вече е готова с доклада и анализа си за проведените през 2019-а избори - за евродепутати и за местна власт. Документът е приет окончателно в края на февруари, а преди седмица е внесен в деловодството на НС, пише "Монитор".

Към него те обаче предлагат и пакет от предложения за поправки в Изборния кодекс. Те трябва да се вземат предвид и от работната група в НС, която също работи по промените в кодекса. Следващото тяхно заседание е във вторник, като се очаква да постигнат някакъв напредък относно машинното гласуване. На него депутатите от работната група трябва да обсъдят конкретни текстове. От ЦИК аргументират предложението си за 14 дни между двата тура с факта, че кратките срокове създават напрежение за отпечатването на новите бюлетини, за протоколите, тяхното транспортиране из страната. Комисията посочва и че в редица страни от ЕС времето между първи тур и балотажа е 14 дни или дори 1 месец.

В документа от ЦИК посочват още, че сроковете, заложени в кодекса, са прекалено кратки. Затова искат да излизат с решения и преди указа на президента за насрочването на вота. В тази връзка те предлагат и обявяването на изборите да бъде поне 3 месеца по-рано. В момента този срок е най-късно 60 дни, като според тях е прекалено кратък. Като мотив от комисията посочват, че увеличаването на срока би изиграло голяма роля най-вече за провеждане на машинното гласуване, за сертифициране и одитиране на машините, за обучение на избирателите за работа с машините и др. Подобна законодателна промяна щяла на практика да допринесе много за по-добрата организация на изборите, което нагледно било показано на последните местни избори, когато вотът бил насрочен 102 дни преди това. В тази връзка от комисията отбелязват, че през 2011 година ИК е бил променен и именно тогава сроковете са били намалени. Дотогава изборите за кметове и общински съветници са се насрочвали от президента не по-късно от 90 дни, а за другите видове вот - до 75 дни.

Относно машинното гласуване комисията препоръчва синхонизиране на текстовете. В момента в ИК е заложено да се гласува със 100% машинен вот без хартиена бюлетина в страната, с изключение на секциите в чужбина, тази с под 300 избиратели и специалните - на кораби , затвори, болници, с подвижна урана. В закона обаче само една глава била отделена на устройствата. Наред с това с друг текст било записано, че при външни обстоятелства и невъзможност за вот с машина такъв трябва да се проведе с бюлетина.

Липсвали обаче разпоредби кое е външно обстоятелство.

От ЦИК настояват условията за провеждането на машинния вот да се запишат в закона. Така именно според тях именно НС трябвало да прецени какви технически устройства да се използват. На следващия парламентарен вот машинно гласуване трябва да има приблизително в 9500 секции. Именно затова те предлагат одитирането и сертифицирането на устройствата да се извършва от специализиран държавен орган, а държавата да ги съхранява и транспортира до секциите. За да се намали пък големият брой недействителни бюлетини, от ЦИК предлагат на НС да се прецизират изискванията за попълване на бюлетината. Дали това означава да се опрости бюлетината или не, да останат ли преференциите или не, не става ясно. Друга идея е да отпадне записването в протоколите на недействителните гласове по партии, защото било неработещо и нямало отношение за резултата. Именно там се криели и най-честите грешки.

Отчитали гласа „Не подкрепям никого“ като недействителен.

От ЦИК дават и няколко причини за недействителните бюлетини и грешките в тях. Едната се крие в преференциите. Често гражданите отбелязвали преференция за определен кандидат, без да е гласувано за партия или коалиция. Друга причина била неточната редакция на ИК с множеството изисквания коя бюлетина е действителна. Трета причина пък била поставянето на знаци върху нея. На четвърто място пък било неправилното отчитане от страна на секциите. Имало и случаи, при които избирателят е посочил вота си в квадратчето „Не подкрепям никого“ , но след това бюлетината е определена за недействителна. Причината според ЦИК се крие в сложната формулировка гласовете, отразени и в посоченото квадратче, да бъдат действителни, но да не се вземат предвид при определяне на резултатите.

Друга идея на ЦИК е да се даде право да определя реда и детайлите, свързани с визуализацията и съдържанието на бюлетините извън задължителните реквизити. Така в ИК да бъдат уредени само основните положения, а на ЦИК да се даде право да определя броя на бюлетините и контрола по отпечатването им. Изработката на книжата и материалите, както и отпечатването на бюлетините пък да се възлага от кметовете на общини. Контролът пък да се осъществява от МФ и ЦИК по ред, определен от комисията. При избори в ЦИК се извършва повторно въвеждане на данните от протоколите на ОИК и СИК. В кодекса обаче не се предвижда такова за местните избори, но от комисията го правят. Именно така се засичат и грешките в протоколите. Затова от комисията предлагат тази практика да бъде уредена в закона, а при случаи на корекции след повторно въвеждане на данните конкретната ОИК да е длъжна да приема ново решение, с което да обяви законосъобразно изборния резултат.

Предлагат и да отпадне забраната за обявяване на екзит половете.

ЦИК отчита и масовото неспазване на забрана за обявяване на социологически проучвания и предлагат това да отпадне. Наред с това то не засягало социалните мрежи, което пък позволявало да се разпространяват всякакви фалшиви новини. Отделно ЦИК не можела да санкционира нарушения на изискванията за предизборна агитация, когато те са извършени в социалните мрежи. Местните избори през 2019-а пък показали, че голяма част от агитацията се изнесла именно в социалните мрежи и така е изключена от контрола на ЦИК. Междувременно обаче се стигало до двоен стандарт спрямо медиите и затова те предлагат да не се санкционират медии, които "продължават да използват конвенционалните начини за отразяване на предизборната агитация". Законът позволявал провеждане едновременно на вот и референдум, като за последния не се предвижда гласуване с машини. Така в тези случаи избирателят трябвало едновременно да гласува чрез специализирани устройства в изборите и с хартиена бюлетина на референдума. Накрая от ЦИК намекват, че референдумите не трябва да се провеждат едновременно с вот, защото това затруднявало секциите. ЦИК не иска те да излизат с решение за номерата и адресите на секциите, а това да става от общините по места.