Симеон ІІ – цар на цяла Европа

Бившият цар и министър-председател на България Симеон Сакскобургготски ще претендира за поста президент на Европейския съюз, пише в днешния си брой водещото руско бизнес издание „РБК Дейли“.

Изборите за държавен глава на съюза ще се състоят едва след година, но лидерите от ЕС отдавна вече обсъждат възможните кандидати за тази длъжност, тъй като първият президент ще се превърне в знакова личност в историята на Европа.

Първият президент на ЕС трябва да стане исторически символ на обединена Европа, затова разговорите относно бъдещия ръководител на ЕС започнаха много преди учредяването на този пост през декември миналата година.

Още през юни френският лидер Никола Саркози започна активно да предлага кандидатурата на бившия британски премиер Тони Блеър. Европейските медии разпространиха хипотези във връзка с кандидатурите на Никола Саркози и Ангела Меркел.

Очаква се, че изборите за президент на ЕС ще се проведат през 2009 г. Вчера българският министър по европейските въпроси Гергана Грънчарова заяви, че Симеон Сакскобургготски може да претендира за президентското кресло.

Тя заяви, че лидерите на ЕС „неофициално“ са обсъждали кандидатурата на бившия премиер на България и бивш цар на страната, който през 1946 г. е бил изпратен в изгнание от комунистическите власти.

През 2001 г. неговата партия е победи на парламентарните избори и бившият монарх бе премиер на страната до 2005 г. Въпреки това наблюдателите не са склонни да преувеличават възможностите на бившия български монарх.

„Министър Грънчарова е човек от неговото обкръжение и партия, затова е ходатайствала за него. Българският еврокомисар Меглена Кунева също е негова привърженичка, тя също ще настоява за кандидатурата на бившия премиер. Тяхното ходатайство не може да бъде определено като сериозно лоби.

Самият факт, че лидерите от ЕС са се съгласили да обсъдят кандидатурата на бившия премиер не означава нищо, това е от уважение“, заяви за „РБК Дейли“ директорът на Центъра за изучаване на демокрацията Бойко Тодоров. Освен това бившият български цар не е подходящ заради възрастта и религията си. Основните религии в Европа са католицизъм и ислям, а в България – православие.

„Ако за президентския пост е необходима „синя кръв“, в Европа има и други представители на кралски родове. Още е жив синът на последният австро-унгарски император - ерцхерцог Франц Йосиф Ото, роден през 1912 г. Реални шансове да заемат тази длъжност имат по-младите бивши европейски лидери“, отбеляза заместник-генералният директор на Центъра за политически технологии Борис Макаренко.

Херцхерцог Франц Йосиф Ото е по-известен като Ото фон Хабсбург. Той е син на последният император на Австро-Унгарската империя Карл І /1916-1918 г./ и е близък приятел на Симеон Сакскобургготски.

Въобще тесни династични и политически връзки обвързват българските Кобурги и австрийските Хабсбурги от самото възкачване на престола на Фердинанд І през 1887 г. Последният е роден във Виена през 1861 г. и е кръщелник на Максимилиан Хабсбург /брат на император Франц Йосиф І/. По времето на своето дълго управление от 1887 до абдикацията си през 1918 г. Фердинанд І Сакскобургготски лавира в своята външна политика между Австро-Унгарската и Руската империи.

Заглавието на статията „Цар на цяла Европа“ /“Царь всея Европы“ - в оригинал/ звучи аналогично на наименованието на популярния научен труд на известния руски историк професор Ю.Г. Алексиев „Господар на цяла Русия“ /“Государь всея Руси“/, разказващ историята на Иван ІІІ Василиевич /1462-1505 г./, който превръща Московското царство във водеща държава в Източна Европа. В края на ХV век той сключва брак с византийската принцеса София Палеолог, а Русия взаимства герба на династията на Палеолозите – двуглав орел.