Минимален доход в Европа? Да се съобрази с по-бедните страни

Ако се тръгне към решение за въвеждане на минимален доход в Европа, то няма как да не се съобрази с реалностите в по-бедните страни на ЕС. Това коментира пред журналисти министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов.

Очевидно е, че целта е да се намали "ножицата" между ниските и високите доходи, между различните нива на заплащане в отделните европейски страни, каза министърът.

Както Dnes.bg писа, по време на дискусия "Мобилност и миграция", организирана от КНСБ, стана ясно, че Европейският икономически и социален съвет (ЕИСС) ще предложи минимален доход от 400 евро в цяла Европа до 5-6 години.

Не е лошо човек да си поставя цели, добави министърът и изрази надежда следващата Европейска комисия да бъде в състояние да стигне до минимални нива на заплащане, които да са общоприемливи и възможни за реализиране, без да увеличат безработицата.

Реалистично е да се търсят такива минимални нива, които да са възможни за всички страни-членки на ЕС, смята Адемов. По думите му и през следващите години България ще има догонваща политика по отношение на доходите.

Да се надяваме, че икономическите реалности в България ще позволят по-бързо да се справим с този проблем, добави министърът.

На въпрос дали се предвижда преразглеждане на социалната структура за пренасочване на средства към хората в най-голяма нужда, той отговори, че в рамките на обсъждания бюджет за 2014 година това няма как да се случи, но още в началото на следващата година се предвиждали мерки за преразглеждане изцяло на системата на социалното подпомагане.

За следващата година увеличаваме парите за политики на МТСП с 94 млн. лв., припомни Адемов. Всяко правителство увеличава с десетки, понякога със стотици милиони парите за социално подпомагане, но от това нещата не се подобряват.

Трябва да преосмислим как да идентифицираме тези, които имат нужда от подкрепа, и как да подпомогнем тези, които трябва да са призвани да имат доходи от труд, коментира министърът, цитиран от БТА.

По думите му парите на българския данъкоплатец трябва да бъдат ориентирани достатъчно справедливо към хората, които имат нужда от подкрепа, а всички останали да разчитат на доходи от труд. В противен случай усещането за солидарност в обществото се сблъсква с реалностите на несправедливостта, смята той.