Хващат 40 пияни зад волана всеки ден

40 пияни мъже и жени всеки ден сядат зад волана. Това сочи статистиката на Пътна полиция за миналата година, подчертава на вътрешна страница "24 часа".  След проверките с дрегер при пътни произшествия из страната и акциите срещу пияни водачи са уловени общо 14 687 употребили алкохол. Срещу 6455 от тях са образувани наказателни дела, тъй като кръвният им тест е показал, че са карали с над 1,2 промира в кръвта.

Темата на "Стандарт" алармира за повишаване на риска от обири на клиенти в моловете. МВР праща полицаи на смени като превантивна мярка в търговските центрове и базари, където има голяма концентрация на хора. Нова електронна карта за престъпленията ще дава на полицаите ясни данни къде и в кой часови диапазон се извършват различен вид престъпления.

По повод идеята на ГЕРБ на пусналите бюлетина да се раздават бонуси Четин Казак, председател на парламентарната комисия по правни въпроси, коментира пред "Труд": "Това е опит за подкупване на избирателите от страна на държавата. Не може чрез материални стимули държавата да си купува избирателна активност, без реално да положиш усилия да убедиш и да събудиш съвестта на гражданите колко е важно да упражнят конституционното си право на вот. Това, общо взето, звучи като купуване на гласове от името на държавата. Другата хипотеза - въвеждането на задължително гласуване, пък е противоконституционно - няма как със закон да превърнеш конституционно право в задължение без промяна в основния закон. В Белгия, където вотът е задължителен, това е записано в конституцията."

България е заплашена със санкции от Еврокомисията, че не допуска свободно влизане на имигранти от Сирия, алармира под глава "Преса". Това се случва след активното лобиране в Брюксел на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. На 15 януари правителството е получило писмо от еврокомисаря Сесилия Малмстрьом с предупреждение, че срещу страната ни може да бъде задействан специален мониторинг. Трима депутати от ЕНП, сред които и българинът Андрей Ковачев, са поискали да поставят въпроса в Еропейския парламент за несправяне на страната с бежанската криза. ОТ ГЕРБ вчера обявиха, че ще поискат вот на недоверие на кабинета "Орешарски" за имигрантите, пише изданието.

Пред "Монитор" Димитър Горов, депутат от Коалиция за България, коментира: "Надявам в ГЕРБ да бъдат малко по-отговорни към самата процедура вот на недоверие. Защото само за няколко месеца заради тях това силно оръжие на опозицията девалвира. Не се притеснявам, но не мога да си обясня аргументите им точно сега да внасят вот на недоверие, и то по тази тема. Дори ако погледнете констатациите на евродоклада, те обхващат много по-голяма част от управлението на ГЕРБ." Вчера Георги Първанов обвини БСП в "мракобесничество". Запитан как ще коментира тези думи Горов отбелязва: "В случая ще си позволя да използвам военна терминология - когато войници напускат бойното поле, е едно, но когато напускат офицери, е доста по-неприятно."

От страниците на "Сега" политологът Тодор Танев съветва: "Въпросът за бъдещето на България не е въпрос за налагане на един или друг модел от една или друга партия. Трябва да създадем държава на доброто управление, а не държавата на партиите, както е сега. Тази държава трябва да обедини три сектора - политическия, гражданския и частния сектор, или бизнеса. Тези три сектора трябва да правят конкретни политики. В момента всички гласуваме за някакви партии и те командват държавата от техните централи скрито от обществеността. Никой не контролира този процес и не участва в него. Ние предлагаме за всяка отделна политика да участват трите сектора. Да има представители на министерствата, на различни граждански организации. В момента тези организации са само накрая на процеса, те са потърпевши от политиката, не участват в нейното създаване. Подобен модел работи в Германия, там съществува т.нар. социално партньорство."

Втората окупация на Алма Матер е основната тема за коментар в "Стандарт" на ректора на университета проф. Иван Илчев. "По време на преговорите участниците в окупацията говореха с една странни шаблони - всеки, който не ги подкрепя, няма значение по какви причини, го наричаха лумпен. Всяка медия, която не ги хвали, беше платена медия. Боравеха с едни формулировки от сталинистките процеси през 30-те години", разказва Илчев. Според него из между първата окупация на университета е имало "доста по-мислещи хора, по-гъвкави, по-склонни на консенсус".

България ще има електронно управление на прилично /средно за ЕС/ ниво едва към 2020 г. Неамбициозната цел е записана в проекта на Стратегия за е-управление за периода 2014-2020 г., коментира на първа страница "Сега". В документа, предложен за обществено обсъждане, се признава, че министерства, агенции, комисии, общини още дълги години ще работят с хартия, ще разтакават по гишета граждани и фирми и няма да могат да обменят онлайн данни помежду си. Към началото на 2013 г. от 562 администрации едва 80 предлагат е-услуги, пише в проекта. Това означава, че огромната част от държавните и общинските служби още не са влезли в XXI век. Положението няма да се промени съществено и в близките години.

Междувременно на първа страница "Стандарт" публикува идея на Българската стопанска камара за намаляване на административните тежести за бизнеса - уволняване по мейла и въвеждането на виртуално досие вместо хартиена трудова книжка. Шефовете да могат да дават под наем служителите си на други фирми и да се премахне класът за прослужено време в частния сектор, искат още от Камарата. Оттам настояват да се даде възможност за наемане на 15-годишни.

В отговор на въпрос за "Преса" финансистът Емил Хърсев дава оценка за икономическата обстановка: "В момента лошо влияние има политическата несигурност, която според мен е по-скоро внушена, отколкото реална. Тя пречи както на местните, така и на чуждите инвеститори. Затова и бизнесът е заседнал в що-годе удобна за тази ситуация поза и изчаква политиците да се налудуват. Видяхме и реакцията на агенция "Стандард енд Пуърс", която намали перспективата на рейтинга за страната ни. Оценките са на базата на политическата обстановка и показват виждане за хаос, който не е желан и не е нормален за всеки бизнес."

До дни правителството трябва да предложи на парламента закон, който да регламентира как фалират гражданите, информира под глава "24 часа". Закон за защита от кредиторите е включен в одобрената вчера програма на кабинета на Пламен Орешарски за първите шест месеца на годината. С писането на закона е натоварена правосъдната министърка Зинаида Златанова.

Средните цени на храни, напитки и цигари в магазините в България са по-високи от тези в съседните Македония, Турция, Сърбия и Румъния, подчертава под глава "Труд". Разликите с Белград и Букурещ все пак са минимални. Най-скъпо на Балканите излиза пазарът в Гърция. Това показва сравнение на индексите на потребителските цени в сайта numbeo.com.

"Монитор" цитира статистика, според която София задминава Европа по молове. С трите нови магазина в София, които се очаква да бъдат отворени до края годината, столицата ще надмине средното ниво в Европа от 300 кв. м на модерни търговски площи на 1000 жители. В момента този показател е 268 кв. м, а след 11 месеца ще стигнат - 366 квадрата. Сега други 3 града у нас - Стара Загора, Бургас и Русе, са над средното ниво за Стария континент.

Българинът доплаща от джоба си близо половината от стойността на лечението си в болниците. За другите европейци този процент е двойно по-малък - около 25 на сто, алармира под глава "Телеграф". Причината за високото доплащане у нас е, че Здравната каса не покрива реалните цени на медицинските дейности, твърдят от Българския лекарски съюз.

"Студен вятър в лицето е тест за здравето на сърцето", е заглавието над интервю в "24 часа" с кардиолога Сотир Марчев. По думите му студеният вятър в лицето причинява лефлекторно свиване на коронарните съдове, които хранят дебелината на стената на сърцето. "Младите мъже в САЩ , починали по време на чистене на сняг, са имали исхемачна болест на сърцето. Тя е една от болестите на цивилизацията наред с артериалната хипертония и диабета", уточнява Марчев.

"Над 600 планински спасители бдят в цялата страна. Голяма част от тях го правят доброволно, не получават пари за дейността си в издирването и спасяването на хора, съобщава в интервю за "Новинар" Методи Тодоров, зам.-директор на Планинската спасителна служба към БЧК. Статистиката сочи, че случаите на оказана помощ при инциденти са по-малко в сравнение с миналата година. "Очакванията ни, за съжаление, са, че до края няма да са сериозно намалени. До момента най-много пострадали има в Банско, където са регистрирани над 400 подобни инцидента. Подобни неща се случват и по останалите ски зони - Алеко, Пампорово и Боровец. Последните дни обаче, след като падна снегът, зачестяват сигналите. Най-много ни тревожи, че хората не преценяват добре времето, в което решават да карат екстремно", допълва Тодоров.