Хосе Фахардо: Политиката и икономиката са дъщери на културата

Хосе Мануел Фахардо, директор на международния фестивал за литература в Ню Йорк и Пуерто Рико La Palabra

Вие участвахте в международната конференция, организирана от Достена Лаверн в Пловдив и София. В условията на тежка икономическа криза и в контекста на евроизборите какъв е смисълът да дискутираме въпроса за образованието и културата?

Понякога честата употреба на думите води до ерозия на смисъла и до недоразумения. Такъв е случаят с думата култура. Когато говорим за култура, говорим обикновено за книги, кино, музика и изкуство. Това е наистина част от културата, но тя е много повече от това. Тя представлява сбора от философски, естетически, научни, технологични и морални идеи и ценности, които формират обществото. Политиката и икономиката са дъщери на културата. Те се хранят от идеите научените, философите и творците.

Затова общество, което отслабва образованието и банализира мисълта и изкуството, е едно анемично общество, защото културата е кръвта, която захранва общественото тяло. Неолибералните политики ни доведоха до модел, в който образованието и културата не са признати като човешки нужди, те се измерват единствено с критериите на пазара. Те се опитаха да заместят гражданина с консуматора. Това е опасна тенденция, защото в условия на демокрация гражданинът е източник на политическа инициатива, докато консуматорът е пасивен поданик на диктатурата на пазара. Дебатът за културата е дебат за ценности, чрез които измерваме обществото. Трябва спешно да променим начина, по който измерваме нашия обществен живот, ако искаме изходът от кризата да бъде в посока на едно по хуманно, едновременно солидарно и уважаващо многообразието общество, а не в посока на един световен отчуждаващ супермаркет.

Какви критерии би трябвало да се развиват, ако искаме да променим стила и същността на сегашното управление на ЕС?

На първо място, трябва гражданите да бъдат включени в одобрението на големи структурни и институционални промени, които ще обусловят живота на следващите поколения европейци. Пример за такива промени е Атлантическото споразумение. Кризата не може да бъде използвана като извинение за потъпкването на демократичните принципи в Европа. Политическата бюрокрация не може да замести гражданската воля. Това споразумение не бива да бъде подписвано без задълбочена обществена дискусия и европейски референдум по темата, както беше случаят с Лисабонското споразумение. От друга страна, е необходимо да извадим образованието, културата, правото на жилище и здравеопазването от сферата на печалбата на всяка цена. Обществените инвестиции трябва да бъдат увеличени във всички тези области, за да може да се гарантират гражданските и демократични права на европейците. Да предоставим грижата за тези права на частния сектор, означава да увеличим неравенствата и да се откажем от демокрацията. Ако допуснем, че обществените инвестиции са необходими в областта на военната отбрана, то трябва да признаем, че обществените инвестиции са необходими и за защита на качеството на живот и човешкото достойнство.

Какво накара един испански писател и журналист като вас да се включи в тази дискусия в България?

Мисля, че евроинтеграцията трябва да се прави на конкретно ниво, чрез срещи и размени на мнения, емоции и надежда. Достена Лаверн въплъщава тази идея и то не от сега и за това тя се ползва с моето огромно уважение и приятелство не само като организатор, но и като писател и поет. Бих искал скоро на испански да излезе и нейната нова стихосбирка „Нова граница“, която познавам отчасти на френски език и, която само след броени дни излиза на български език.

Именно на тази среща в София се роди и идеята за паневропейски конвент по образованието и културата, който да се проведе в България и да доведе до конкретни политически предложения за начина, по който да се усвояват и да се мултиплицират фондовете за култура и образование, така че те да достигнат не само до привилигеровани мрежи и институции, но до всички европейци. Не може да си позволим да подчиним културата на пазара, защото идеите, които са довели човечеството до напредък в началото, никога не са били популярни за мнозинството. Пазарът се опира само на вкуса и идеите на масите, които той непрестанно издоява без да ге образова. Логиката на пазара би отхвърлила идеите на Галилей навремето и днес още щяхме да мислим, че слънцето се върти около земята. Затова политиките на ЕС трябва да осигурят условията за една извън пазарна размяна, където срещу средства за материално съществуване, творците да връщат на обществото средства за духовно оцеляване.