Протестите в Сърбия издават гняв, който е зловещ за Европа

Протестиращите в Сърбия изискват предсрочни избори и твърдят, че президентът Александър Вучич подкопава демокрацията и позволява разцвета на корупцията и връзкарството, пише Bloomberg.

Протестите, които започнаха след трагедията на железопътната гара, продължават вече 10 месеца и прераснаха в насилие, като протестиращите и властите влязоха в сблъсък.

Ситуацията е в задънена улица, като Вучич контролира институциите, а протестиращите контролират улиците, и не е ясно как ще се разреши ситуацията.

Лазар и Тара, двама студенти от Белградския университет на по 20 години, си спомнят ясно как започнаха протестите за тях. Беше ноември миналата година, след като трагедия на железопътна гара отне живота на повече от дузина души и предизвика възмущение. Полицията се сблъска с някои от техните състуденти от театралното училище, които блокираха булевард в сръбската столица.

Протестът беше по-скоро спонтанен, отколкото организиран. Десет месеца по-късно обаче демонстрациите срещу президента Александър Вучич и правителството все още продължават, като през лятото избухнаха в по-голямо насилие и разкриха гняв, който не вещае нищо добро за Европа.

Протестиращите твърдят, че Вучич подкопава демокрацията и позволява разцвета на корупцията и кумовщината, и изискват предсрочни избори. Но какво искат да се случи след това е далеч от ясно в страна, която е заливана с пари от Европейския съюз, чието ръководство е ухажвано от Брюксел, а все пак проучванията показват, че едва една трета от хората искат да се присъединят към блока.

Разочарованието в Сърбия контрастира с антиправителствените движения в Унгария, Словакия и други части от региона,

които са водени от проевропейски опоненти на националистическите лидери.

Студентските активисти в Белград, които се представят само с имената си и се редуват да говорят от името на групата, казват, че са агностици по отношение на това от коя част на политическия спектър получават подкрепа. Те казват, че се организират с единствената цел да се отърват от ръководството на Сърбия.

„Основната цел е смяна на режима“, каза Лазар, един от активистите, в интервю в кафене в Белград. „Ако се стигне дотам, че либералното студентско движение трябва да сътрудничи с десни партии в коалиция, тогава това е цена, която нашите кандидати или органи за вземане на решения са готови да платят. Всичко зависи от резултата от изборите.“

Протестите са най-големите в Сърбия от времето на силовия лидер Слободан Милошевич

и нанасят удар върху имиджа на страната като стабилно и изгодно място за бизнес. Централната банка заяви, че съществува риск безредиците да се отразят на инвестициите и потребителското търсене.

Контролът над голяма част от изпълнителната и законодателната власт, а дори и над части от съдебната власт, е бил използван от Вучич, за да привлече инвестиции, особено от ЕС и Китай, и да даде тласък на безпрецедентен икономически бум. Зетът на Доналд Тръмп, Джаред Кушнер, има благословията на сръбското правителство да построи хотел „Тръмп“ на стойност 500 милиона долара в Белград.

Вучич остава непоколебим

Той обвинява тези 23 000 неразрешени митинга за разстройването на страната, която през 11-те години на неговото управление се е стремяла да балансира отношенията си с Брюксел, Пекин и Москва.

Мащабът на демонстрациите е намалял от пиковите 300 000 души до понякога само няколкостотин.

Студентите, които се барикадираха в кампуса и разчитаха на дарения на храна от обществеността, до голяма степен се върнаха в клас. Имаше и контрапротести пред президентския дворец в Белград в подкрепа на Вучич.

Но гневът е дълбоко вкоренен, с редовни сблъсъци с властите и обвинения в полицейско насилие. Конкурентни групи се сблъскаха в няколко града през август и организираха конкурентни демонстрации този месец.

„Намираме се в ситуация, в която нито една от страните, независимо колко оптимистично звучат в публичните си изяви, няма достатъчно сила, за да обърне нещата в своя полза“, каза Боян Клакар, директор на центъра за свободни избори и демокрация в Белград. „Това е като двама боксьори, които в 12-ия рунд не могат да се нокаутират един друг.“

Рискът за Европа е, че тя не може да си позволи Сърбия да излезе от орбитата й

Тя е ключов фактор на Балканите и лидерите на ЕС казват, че членството е от ключово значение за противодействие на руското и китайското влияние в нестабилния регион.

Проучвания, публикувани от Евробарометър на 2 септември, показаха, че в региона има обща подкрепа за присъединяване към ЕС, с изключение на Сърбия. Само 33% от анкетираните искат членство, в сравнение с 91% в Албания и 69% в Северна Македония.

„Макар че голяма част от сръбските граждани са критични към режима на Вучич, те изглеждат също толкова против европейското бъдеще на Сърбия“, каза Тонино Пикула, специален докладчик на Европейския парламент за Сърбия. „В момента изглежда, че няма консенсус за това накъде трябва да се насочи Сърбия, а това е сериозен проблем за страната и нейните съседи.“

Активистите, интервюирани от Bloomberg, виждат Вучич като фактор, който подпомага Европа, като е сключил бизнес сделки за планирано доставяне на литий или отбрана, за да спечели подкрепа.

След това има и изглеждащия неразрешим проблем с отказа на Сърбия да се откаже от Косово. Белград не признава държавността на бившата провинция, а членството в ЕС изисква двете страни да възстановят отношенията си. Докато Вучич е обвиняван в чужбина, че подклажда напрежението с Косово, в страната си той е възприеман от много протестиращи като лидер, който не е успял да защити намаляващото сръбско население там.

Тара заяви, че страната трябва да спазва собствената си конституция, която определя Косово като част от Сърбия. „Студентското движение няма да пожертва Косово“, добави тя.

Засега протестите са фокусирани върху събитията в Сърбия. Те бяха предизвикани от срутването на навеса на жп гарата в град Нови Сад, само няколко седмици след като Сърбия беше повишена до инвестиционен статус от S&P Global Ratings. Гарата беше отворена отново след реконструкция, финансирана от правителството. Шестнадесет души загинаха.

Те набраха инерция и разшириха подкрепата си, като умишлено не се съюзиха с никоя политическа партия и не се асоциираха с идеологии или чужди сили. Активистите нямат назначен лидер, но имат многостепенна система за вътрешни брифинги и гласуване дори по незначителни въпроси.

„Нямаме флагове на ЕС по същата причина, по която не носим руски, украински, израелски или палестински флагове“, каза Лазар. „Нашите искания са фокусирани върху вътрешни проблеми, за да видим най-накрая правилно функциониращи институции.“

След като бъдат обявени избори, Лазар и Тара казаха, че ще има повече яснота по отношение на исканията за икономическата политика, отбраната и отношенията с Косово. Ключовите решения трябва да бъдат взети от сърбите в референдум. В момента движението може да прилича на радикалната левица, но това също може да се промени, казаха те.

Това прави активистите трудни за противодействие в политически план. Вучич заяви, че първоначалните искания на студентите са били удовлетворени: проведено е разследване на катастрофата в Нови Сад, премиерът подаде оставка през януари, поемайки отговорност за сблъсъците с младежите, а финансирането на образованието беше увеличено. Но той казва, че протестиращите не се интересуват от демократични промени.

Мнозина от тях, каза той на митинг на 7 септември, са „престъпници с балаклави“, които атакуват полицията, отхвърляйки твърденията за бруталност от страна на някои полицаи. Искането за предсрочни избори е подвеждащо, за да се предизвикат още безредици, каза той. „Те искат да дойдат на власт без избори и, ако е възможно, да направят всичко, за да спънат Сърбия, да я отслабят“, каза Вучич.

Въпреки че Вучич отказва да отстъпи, той заяви, че изборите ще се проведат преди крайния срок през 2027 г. От своя страна протестиращите заявиха, че проверяват потенциалните кандидати, за да имат списък с 250 депутати, готови да се състезават на евентуални предсрочни избори.

Досега политическото въздействие върху Вучич е минимално, въпреки видимото. Проучванията на основните партии не показват значителен спад в популярността му в Сърбия и той все още се радва на подкрепата на лидерите на ЕС, защото е позната величина, според западни официални лица, които говориха при условие за анонимност.