Да нарисуваш божието слово

Той е свещеник по професия, но и изкусен художник. Той твори божиите думи на платното. За него рисуването е не просто хоби, но и дарба дадена му от Бога.

Започнал да рисува още като дете. Казва, че в училище по рисуване винаги имал шестици. Смятал, че пътят му е ясен - да стане художник.

Затова след като завършва, кандидатства във Великотърновския университет живопис. За щастие или нещастие обаче не го приемат. Това не го отказва и той започва всяка вечер да ходи със студентите да рисува. И понеже е на тяхната възраст никой не се усъмнил, че не е част от випуска.

По-късно отива в София и отново кандидатства с рисуване, но съдбата му изиграва лоша шега. И отново не го приемат.

И въпреки че нямал успех с учението, отец Николай намира път към изкуството. Казва, че животът му нямало да протече по различен начин, ако беше завършил, защото църквата също винаги го е привличала.

И когато хората му се чудят как така "дядо поп рисува картини", той не се смущава, даже напротив гордее се със способностите си и казва, че тя му е дар от Бога.

"По принцип не е чудно свещеник да има и други дарби. Мога да дам пример с нашия патриарх. Той е един от най-добрите певци на църковни песни. Има издадени дискове с негови песнопения, от които ние се учим. Великият Ван Гог също. Доколкото четох в една книга, е бил проповедник. Изпратили го от църквата да проповядва и после станал художник", разказва той пред bTV.

Отец Николай живее заедно със съпругата си Силвия на хълмче в село Джулюница. Двамата се запознават в София на курс по рисуване преди повече от 20 години. Тя също рисувала тогава, но по неговите думи той я засенчил.

Силвия разказва, че когато се запознали той често я карал да му позира като модел и да я рисува. Стояла часове наред и не ѝ давал да помръдне, докато не улови и най-малкия детайл на нейната красота.

Първо живели 20 години в София, където отец Николай казва, че бил заврян зет. Сега се споразумели: следващите 20 години да прекарат в Джулюница, пък после ще решат накъде.

"Тя ми е дружката в живота. Подкрепя ме. За да рисувам аз и да бъда свещеник, тя прави всичко друго. За да имам аз свободно време, тя се занимава с другите неща", казва той.

И въпреки че една картина като неговите струва доста, той много често ги подарява. Казва, че няма по-хубаво нещо от това да видиш, че някой гледа с обожание неговото творение и тогава разбира, че някой наистина много харесва това, което прави.

Най-важното в този живот е да бъдеш добър към ближния и да оставиш нещо след себе си. Да си полезен на обществото. Било то с думи или картини. Отец Николай прави и двете!