Богат, беден. Защо децата бягат от нас – родителите?

Все по-често се натъкваме на случаи, в които родителите не се интересуват от живота на децата си - знаят съвсем малко за тях, не познават приятелите им, дори не знаят в коя паралелка учат, разказва пред БТА полицай Росен Атанасов, издирвач на безследно изчезнали в Трето РПУ Пловдив.

Напоследък се превръща в масова практика заможни, но и по-скромни семейства да не знаят важни неща за децата си, твърди експертът.

Според него по-богатите фамилии смятат, че като осигуряват щедри джобни пари на детето, са изпълнили родителския си дълг. Такива деца са пренаситени, родителите са заети с бизнес и малките попадат в компания, която ги повлича надолу - алкохол, цигари, дискотеки, наркотици, опитват различни стимуланти, допълва Атанасов.

При по-скромните семейства картината е друга - говорим за отрудени хора, работят, връщат се у дома, питат детето дали е обядвало, дали си е научило и с това се изчерпват взаимоотношенията. Хората са изнервени, искат бележника на детето, като видят, че има двойка, го наказват и толкова - комуникация няма, разказва Атанасов.

Тийнейджърите бягат от къщи най-често заради семейната обстановка

Хлапетата в тийнейджърска възраст често мислят, че родителите им не ги разбират. Бягат от къщи най-често заради семейната обстановка. Типичният случай е, когато родителите не пускат детето на дискотека, рожден ден или екскурзия, и за да покаже, че е голям и самостоятелен, тийнеджърът предприема "наказателна акция", като бяга от къщи.

"Така те мислят, че демонстрират на родителите си, че са големи и самостоятелни, че могат да взимат решения и да се оправят сами в живота. Решават да "стреснат" близките си чрез бягството от дома. Отиват да преспят у приятели, чиито родители не се обаждат на разтревоженото семейство и тогава идва сигналът при нас", разказва Атанасов.

Другата причина за изчезването на тийнейджъри от къщи е, че са малтретирани от родителите си, макар на пръсти да се броят случаите, когато става дума за системен физически, сексуален тормоз или психически тормоз.

"Типичната ситуация е – родителят е наказал детето да не излиза, ударил му е шамар, наказал го е да стои в стаята си и да учи, да не се среща с приятели, забраняват му достъпа до компютър. И реакцията се отключва", пояснява полицаят.

По думите му, би било различно, ако децата бяха ангажирани активно със спортни тренировки, някакво хоби, изучаване на чужди езици и всякакви неща, с които до 1989 г. бяха заети след училище.

Тийнейджърите с проблеми в повечето случаи са девойки

Издирваните от полицията избягали тийнеджъри са както момичета, така и момчета, но девойките преобладават – те съзряват по-рано, по-безстрашни са от момчетата на тази възраст, а и родителите им ги държат по-изкъсо, обясняват психолози. И допълват, че родителите често пропускат много фин момент във възпитанието - от една страна да упражняват контрол, но от друга - да осигурят на детето известна самостоятелност, защото този баланс е много важен.

Най-важното при изчезване на дете или друг близък е семейството да реагира бързо и навреме да подаде сигнал в полицията.

"Най-голямата грешка на хората е, че не се обръщат веднага към нас, а изчакват 1-2 денонощия с надеждата, че изчезналият човек ще се прибере. Но е имало и случаи, в които дори и два часа детето да го няма, семейството му идва при нас и подава сигнал, че то не се е прибрало от училище. Това е правилното родителско поведение, нашата работа е да открием бързо къде точно се намира детето. Колкото по-скоро ни повикат, толкова по-топли са следите и започваме да работим навреме. При нас е важно информацията да дойде максимално бързо и да бъде подробна и изчерпателна. За съжаление обаче, много от родителите идват при нас, казват, че детето им го няма и се започва", допълва експертът.

Питаме бащата къде учи дъщеря му, не знае. Кои са й приятелките, кои са съучениците й, телефонните им номера – не знае. Facebook? Има, но не знаем какъв е профилът. Питаме къде обича да ходи, къде се събират, не казва ли при кого отива като излиза? Ами не, детето казвало, че излиза навън с приятели.

Нямат никаква информация за собственото си дете и за социалната му среда, а това е много страшно. Това затруднява и нас, няма за какво да се хванем, само три имена и едно ЕГН, разкрива механизма на издирването полицай Атанасов.

Повечето от изчезналите тийнеджъри се издирват бързо

За щастие, повечето от изчезналите тийнеджъри се издирват бързо, коментира експертът. Според него по-трудно е с безследно изчезналите възрастни хора, особено, ако страдат от деменция или склероза.

"Често става така, че те излизат от къщи и не помнят пътя обратно към дома. Тези случаи са трудни за разрешаване, защото възрастният човек тръгва напосоки, хваща автобус или влак, заминава за някъде, или пък тръгва из полето, отива в съседния квартал. Такива хора много често са излезли без документ за самоличност, нямат у себе си и мобилен телефон. Нямат и достатъчно социални контакти - дори и да общуват с някой набор от квартала, човекът ни казва: "Да, видях го преди два дни да пазарува от кварталния магазин и повече не съм го срещал", разказва Атанасов.