По следите на златото: Част от Преславското съкровище – в колекции в САЩ?

Част от Преславското златно съкровище, открито през 1978 г. от кооператорки, вероятно е притежание на частни колекционери в САЩ, споделя един от археолозите, участвал в проучването.

"Кооператорките са намерили скъпоценностите в нива и са задържали за себе си част от тях - разкри той. Впоследствие, с помощта на вещи лица са ги продали на чуждестранни музеи и срещу това са получили солидно възнаграждение.

Така че макар и минимална, част от уникалното съкровище от Симеоновия златен век липсва. твърди пред "168 часа" учен, участвал в проучването, но пожелал да остане анонимен.

Експертът не пожела да застане с името си, тъй като вече е получил критики за разкритието, но името на учения се пази в редакцията.

Съмнения за липси от самото начало

"Действително, един от изследователите на находката имаше съмнения за липсващи бижута. Даже настояваше пред милицията да бъдат по-строги с жените и всичко, което са намерили, да го предадат", заяви бившият директор на Археологическия музей във Велики Преслав Георги Майсторски.

"Съжалявам, че го казвам, но жените, които са намерили бижутата в пръстта по време на земеделски дейности, не са се оказали добросъвестни. Те не са предали цялото съкровище, за съжаление не мога да го докажа", споделя пред "168 часа" ученият, участвал в проучването.

Други негови колеги твърдят, че от колекцията липсват наушници с митични крила, които най-вероятно са принадлежали на знатна дама от двореца. Те установили това, преглеждайки специализирана литература около цялата уникална находка от IХ век и първата четвърт на Х в.

"Зетят на дамата, която откри огърлицата и плочки от диадемата – Мария Вичева - работеше при нас", сподели Георги Майсторски.

"От него съм чувал подробности как жените, докато обработвали почвата, попаднали на огърлицата и няколко плочки от диадемата. Жълтият цвят ги заслепил и те помислили, че това са капачки от буркани. Запитали се помежду си какво ли има в бурканите. От дистанцията на времето това са моите спомени от разказите на леля Мария пред зет й", казва още бившият директор на Археологическия музей.

"Не можем да допуснем, че диадемата не е била цяла", смята археологът. "Липсват две огледални плочки от нея с летящи кучета, близки до иракската митология. Изключвам те да са потънали в земята след минаването на трактора с плуга по-рано. Безспорно има повреди върху някои от предметите."

Той сподели, че според някои от проучвателите на съкровището липсвали четири плочки от диадемата, която е била използвана като корона. Слава Богу, била запазена централната - с възнесението на Александър Македонски на колесница, теглена от грифони.

Американската следа

Друга подробност обаче навда на мисълта, че не цялото съкровище е предадено на държавата и е част от колекции в чужбина. Георги Майсторски разказва, че наскоро провел разговор с археологът , който твърди, че са му се обадили от САЩ с Информация, че крушовидни висулки за обици с клетъчен емайл се притежание на колекционери на бижута. Предположението е, че това е част от нашето съкровище. Майсторски поискал да му бъдат изпратени снимки, за да се увери с колегите дали това е така.

Подобни обеци със същото описание от проф. Станилов видяла и служителка на Преславския музей преди няколко години. Показали й ги двама неизвестни мъже. Тя обаче не искала да говори по този въпрос, за да не я мразят хората.

"Пожелах да ги откупим от тях за музея. Предполагам, че бяха част от съкровището", смята Майсторски.

Кооператорките поделили златото помежду си

Проф. Константин Тотев също е участвал в изследването на находката. Неговият баща, покойният вече археолог и теолог проф. Тотю Тотев, е първият, който проучва скъпоценностите.

"Някъде в средата на април 1978 г. при мен и баща ми дойде мъж от Велики Преслав", разказва Тотев. "Изненада ни с новината – кооператорки немерили златно съкровище по време на брануването на нива в местността "Кастана" и начаса си разпределили златните украшения, които извадили. Един от бригадирите също получил част от златото".

Местността се намира на 3 км от дворцовия комплекс във втората българска столица.

Веднага била уведомена тогавашната милиция. Милиционерите моментално тръгнали по къщите на кооператорките, намерили златните украшения. Започнали разпити – кой първи е попаднал на тях, каква е била първата реакция, дали някои са искали да предадат доброволно златните украшения на музея или в милицията, имало ли е и такива, у които се е появило желание да запазят нещо и за себе си.

"Може би по-късно жените щяха да предадат намерените бижута доброволно - предположи Тотев. - Не съм сигурен дали не са получили някакви награди."

Веднага след откритието на кооператорките започват археологически проучвания. Ръководител на научния екип е проф. Тотю Тотев. Започва пресяването на огромно количество пръст в нивата, където са намерени златните украшения.

Според проф. Тотев-младши находката в нивата е изключително ценна. Става въпрос за златни и позлатени накити, огърлица, корона на владетел и на съпругата му, пръстени, апликации към дрехи на представители от владетелска фамилия, плочки с клетъчен емайл. Както и няколко чифта обеци. Златото е от високо качество - близо 24 карата.

Голяма част от него е открита от проф. Тотю Тотев. Според сина му бижутата са изработени в императорските ателиета в Константинопол, а според баща му - от майсторите в двореца във Велики Преслав.

На кой владетел е принадлежало съкровището? Според Тотев -младши внушителната колекция е била изработена в чест на сватбата на българския цар Петър с византийката Мария през 927 година. Известно е, че императорите във Византия обичали да правят такива скъпи подаръци по различни поводи.

Големият спор в археологическите среди е заради двустранната огърлица. Според някои учени тя била предназначена за съпругата на цар Петър Мария.

Бижуто е с диаметър едва 10 см Било подходящо само за "изящна дама с фини размери" като Мария. Други изследователи залагат на хипотезата, че бижуто е за жената на цар Симеон. Като цяло учените свързват находката със Симеоновия златен век, когато в двореца кипял богат духовен и културен живот.

Бижутата със сигурност са били укрити и вкопани в земята. Това било практика на владетелите в тежки исторически моменти.

"Напълно очаквано софиянци искаха да вземат съкровището в столицата. И там да започне проучването", отбеляза Константин Тотев. По думите му обаче местните историци и археолози се противопоставили, като заключили бижутата в сградата на кметството.

Първите, които видели съкровището в целия му блясък, били членовете на Политбюро на управляващата тогава БКП.

"Създаде се изключителна еуфория", спомня си другият изследовател на находката доц. Стойчо Бонев.