На 42% от българите им омръзнало от ограниченията заради COVID-19

На границата на октомври и ноември общо 44,5% са напълно съгласни (15,1%) или по-скоро съгласни (29,4%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса, а общо 53,6% са по-скоро несъгласни (25,2%) или напълно несъгласни (28,4%). Това показват данните от проучване на „Галъп Интернешънал“ по темата „коронавирус“, проведено между 28 октомври и 1 ноември сред 800 души.

 През пролетта делът на положителните оценки беше преминал и 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който навсякъде по света накара хората да забравят политическите различия, както и в крайна сметка на сравнително ниския брой отчетени в България случаи. През лятото обаче, с новия ръст на случаи, имаше и разколебаване в оценката.

С решителния ръст през есента, а и вероятно с новия политически контекст от лятото насам, оценките са по-ниски.
 
Мненията са почти равно разделени и по въпроса дали са необходими отново твърди ограничителни мерки. От лятото насам явно има и известно „свикване с мисълта“ – вероятно заради новините от други европейски страни. Ако при предходния скок, през лятото, около 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, сега отговорите са в съотношение 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% напълно съгласни) срещу 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% напълно несъгласни). Въпреки тази тенденция и ръста на новите случаи обаче, ясно мнозинство в подкрепа на нови мерки липсва – за разлика от настроенията през пролетта, когато по много критерии личеше сериозна обществена готовност за повече ограничаване.
 
42,5% от българите признават, че им е писнало от всякакви ограничения. Все пак, мнозинство от 54,8% не приемат подобна позиция. Известен дял се колебаят.
 
Явно, когато става дума за мерките, българите биха искали да разчитат повече на личната си отговорност – както беше отбелязано и през лятото. Предстои да се разбере обаче колко сериозна е тя.

Например, мнозинство, макар и крехко (50,6%), приема, че маските осигуряват добра защита. 45,7% са на обратното мнение, а има и известен дял колебаещи се. В общи линии, българите явно показват разбиране към мерките и необходимостта от тяхното съвестно спазване, но явно личи, че немалки дялове предпочитат да вярват и в алтернативни истории.
 
Последното ясно личи и в отношението към тестовете: 53,2% се приемат съмнението в тяхната надеждност. 31,4% им вярват напълно. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.
 
В края на октомври 21,9% избират опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“. 52,2% избират по-умереното „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“. 24,3% намират, че „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.
 
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха в годината. Винаги надделяваше междинното възприятие, но с различни нюанси. Например, в началото паниката набъбна, за да почне после постепенно да спада и да стигне ниски нива през лятото. Сега обаче отново показва признаци на ръст. Спокойната реакция пък е в най-високото си ниво от началото на пролетта насам. Междинната реакция сега остава с най-висок дял измежду трите опции, но като че ли е в най-ниските си нива от началото на пандемията въобще.

Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са заели „територия“ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е известен белег на поляризация на мненията – още един симптом на разделено обществено мнение.
 
Много осезаема е тревогата за здравната система. 76,2% споделят страха, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда. 21,7% явно не изпитват такъв страх, а има и известен дял колебаещи се.
 
75,7% намират обаче, че медиите създават и излишна паника. 62,3% виждат подобна вина у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават опасността и биха желали по-спокойна публична среда.