Доколко верни са данните в статистиката за разпространението на COVID – 19?
"Ето един пример за липсващи данни. Съобщават колко положителни теста има на ден. Но никога и до този момент не се казва, колко от тези тестове са правени за първи път. Защото тестове се правят на хора по няколко пъти", каза за предаването "Брюксел 1" д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
"Ако вие се разболеете и имате положителен тест, той се регистрира от статистиката. След десетина дни лечение се прави повторен тест, който се очаква да бъде отрицателен, но той може да бъде и положителен. Той също влиза в регистъра. Но това не е новозаболял случай. Това е един и същи човек, който има два теста. На някои хора се правят по няколко теста. Статистиката казва само общата бройка. Но ние не знаем от тези 4 хиляди души, колко са с повторни тестове, защото част от тях са така. Т. е. ние не знаем истинското число на заразените".
Според д-р Стойчо Кацаров, има проблем и с отчитането на смъртността.
"Миналата година починалите в България са с 18 000 повече, отколкото е било средногодишно за последните 5 години. От тях една трета са с причина на смъртта коронавирус. А другите?“"Кривата на смъртността е епидемична, тя е крива на инфекциозно заболяване. При други заболявания, като сърдечно-съдови или онкологични, тази крива няма този характер - да прави пик и да слиза надолу. Тя е плоска крива", обясни д-р Кацаров.
Според експерта, "тук очевидно става дума за хора, които най-вероятно са починали от COVID-19, но просто не са били тествани. А те не са били тествани, защото до декември тестовете бяха платени. Те станаха безплатни през декември. Това е бариера. Не всеки може да си позволи да плати 100 лв.", категоричен е д-р Стойчо Кацаров.
Гледайте цялото предаване "Брюксел 1" в събота, 27 март, от 16:30 ч. в ефира на Bulgaria ON AIR
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.