Инфлацията спада, но българите усещат поскъпване: Какво стои зад високите цени

Усещането за поскъпване е житейска констатация. Така икономистът Юлиян Войнов коментира пред "Големите последици" темата с премахването на двойните етикети и инфлацията у нас.

"Наистина има основание да се говори, че цените в определени сектори се различават сериозно от официалната инфлация. По предварителни данни за юли тя е 4,4%, през юни беше малко по-висока - 5,4%, като спадът през юли е основно заради намалението на петролните цени. Ние завършихме миналата година с 5% инфлация, в момента сме под тях. Така че инфлацията не е отбелязала драстичен скок, драстично изменение, което не може да бъде обяснено и да кажем, че наистина има някакво ценово цунами", коментира икономистът пред Bulgaria ON AIR. "Тази методология изпуска това, че огромна част от ценовия натиск на ценовото повишение беше извършен през 2025 г. - преди влизането на еврото. Тя не хваща основните странични механизми, които влияят на увеличението на инфлацията - огромния дял на "сивата икономика" в България. Огромна част от тези пари се изляха на пазара най-вече на недвижими имоти, което увеличи драстично цените на имотния пазар". 

В обобщение, Войнов изброи секторите, изпитали най-голям инфлационен натиск, и допринесли за усещането за по-високи цени:

"На първо място това са парите под дюшека, които бяха изкарани и добавиха от порядъка на 1,2% към инфлационния индекс. На второ място е банковото кредитиране, което добави още един процент към този индекс. Чак на трето място идва това закръгляне на цените или т.нар. "спекула 1:1", основно насочена в сектора на услугите."