Историята на украинеца Артур, чиито баща се бие в руската армия

В ранните часове на 24 февруари, когато руските ракети започнаха да удрят Украйна, отприщвайки най-голямата атака срещу европейска държава от Втората световна война насам, Артур, подобно на милиони украинци, грабна телефона си, за да се свърже със семейството си.

Но докато повечето млади украинци бяха загрижени за безопасността на родителите си, 27-годишният Артур имаше различно послание за баща си Олег, полковник от промосковските сепаратистки сили в Източна Украйна.

"Задници такива", гласеше съобщението до баща му.

"Не хващайте пистолетите. Киев ще падне незабавно", отговорил Олег след известно време.

Артур не последвал съвета на баща си и бързо се записал като доброволец, участвайки в успешната защита на столицата на Украйна, която завърши с изтеглянето на руските сили от региона през април.

Скоро той се записал в редовната украинска армия и наскоро участва в нейното контранастъпление в северната и източната част на Украйна. На снимки, прегледани от The Guardian, се вижда как Артур влиза в Изюм и Лиман, два стратегически ключови града, освободени от Украйна през последния месец.

През цялото това време той поддържа връзка с баща си в окупирания от Русия Донецк чрез текстови съобщения, които споделя с Guardian. "Ние сме буквално от противоположните страни на фронтовата линия. Но само един от нас се бори за правилната кауза", казва Артур във видеообаждане от Закарпатска област, най-западният регион на Украйна, където той се възстановява след месеци на ужасяващи битки.

Нахлуването на Русия в Украйна разкъса хиляди семейства. Поради преплетеното и сложно минало на двете страни много украинци имат роднини от другата страна на границата. Малко след началото на инвазията се появиха съобщения за руски роднини на някои украинци, които отказват да повярват, че армията на Владимир Путин бомбардира цивилни в градове в цялата страна.

Но малко истории описват семейното разделение толкова драматично, колкото тази на Артур, първият известен разказ за украински войник, чийто баща се бие като част от руските сили. Артур е роден в семейство на военни в Бориспол, град близо до Киев. Баща му Олег идва от източноукраинската област Донецк и служи десетилетие в украинската армия до 2011 г.

След като се развежда с майката на Артур същата година, Олег се мести в Русия в търсене на работа, според сина му. Борейки се за пари, Олег се присъединил към проруските сепаратистки сили в Донецк през 2016 г., две години след като Москва анексира Крим и Путин изпрати силите си да подкрепят сепаратистите в Източна Украйна.

"Бях шокиран, когато ми каза, че се присъединява към милицията в Донецк", спомня си Артур. "За мен, както и за много украинци, тази война започна през 2014 г. и това означаваше, че той се присъедини към врага."

Артур казва, че е видял как баща му постепенно заема проруска позиция в конфликта още преди да се присъедини към сепаратистите. "Руската пропаганда го хващаше. Мислех, че няма да се поддаде на това, че ще бъде по-умен от това. Но сгреших."

Въпреки това двамата поддържат връзка, когато Артур, след като учи инженерство, следва дългогодишната си мечта да преследва кариера във филмовата индустрия в Киев. Но с нарастването на напрежението между Русия и Украйна в навечерието на инвазията през февруари 2022 г., разстоянието между баща и син също се увеличи.

В началото на март, след като повечето руски войски бяха отблъснати от Киев, Артур изпратил кратко видео съобщение до баща си, в което му се подигравал за по-ранното му предупреждение за падането на столицата. "Разхождам се, но не виждам нито един руснак. Изглежда са изчезнали. Можете ли да ме посъветвате, не разбирам къде са?", казва той във видеото.

Олег отговоря, че съдбата на Русия скоро ще се промени, като отново призова сина си да хвърли оръжията си. "В този момент вече видях, че надеждите му за руска победа намаляват. Той започна да става все по-отчаян, когато Украйна си връщаше все повече земя."

Те разговаряли отново, след като се появиха доказателства за руски убийства на цивилни от украинския град Буча. Олег казва, че информацията е "фалшива", повтаряйки твърденията на руската телевизия, че изображенията на мъртви цивилни в Буча са инсценирани и че цивилните са били убити от самите украинци.

"Казах му, че самият аз съм бил в Буча, че съм видял всичко с очите си", споделя Артур. "Но осъзнах, че е безнадеждно. Спрях да го убеждавам в каквото и да било. Това е загуба на енергия."

Един от последните пъти, когато двамата са били във връзка, е когато частта на Артур помогна за освобождаването на Изюм в началото на светкавичната контраофанзива на Украйна в североизточната част на страната.

"Радвайте се, докато можете", пише баща му..

"Вие сте като лошите във филмите на ужасите. Когато злото бъде победено, то винаги обещава да се върне", отговорил синът.

Следва мълчание, когато Артур е попитан от The Guardian какво би направил, ако се изправи срещу баща си на бойното поле. "Не мисля, че бих могъл да го застрелям или че той може да застреля мен. Кой би могъл да убие собствения си баща?" отговаря той, добавяйки, че засега мрачната перспектива е малко вероятно да се осъществи, тъй като баща му е разположен във военна база в Донецк.

В едно скорошно съобщение до Артур баща му казва: "Ти все още си мой син. Искам най-доброто за теб. За да сте щастливи и здрави."

"Но мисля, че той трябва да понесе известно наказание за всичко това в съда", на мнение е Артур. "Бих искал да го видя като свидетел на нашата победа и на това как неговия свят се разпада."

Въпреки всичко Артур казва, че е работил усилено, за да не позволи на гнева и омразата да го погълнат. "Баща ми предаде семейството ни и страната ни. Но аз се бия от любов към моята страна."

"Сляпата омраза щеше да ме изяде жив и просто щях да изгоря, преди тази война да свърши", казва той и добавя, че след войната иска да се върне към правенето на филми и да помага на войниците, изпитващи посттравматично стресово разстройство.

Историята на Артур бе разказана за първи път в края на септември от Help Desk, стартираща руска медия и чат за подкрепа на засегнатите от войната. Той казва, че е решил да сподели историята си, защото е осъзнал, че много украинци се борят с подобни семейни проблеми.

"Исках да предам съобщението, че не сте отговорни за изборите на вашето семейство. Не си по-малко патриот, ако баща ти е престъпник".

Неговият отряд е наясно със семейната му история, признава Артур, но никога не е поставял под въпрос лоялността му. "Те знаят, че съм 100% отдаден на Украйна."