След промените в учебните програми Dnes.bg започна поредица от разговори за това какво трябва да се промени в тях реално, както и за проблемите на образованието. По темата разговаряме с Леда Аврамова, учител в ЧОУ "Питагор".
- Госпожо Аврамова, отново започва карантиниране на паралелки заради ковид и онлайн обучение на отделни места. Как гледате на тази повторна изолация, предишния път бяхте противник на идеята за толкова дълга изолация...
- И сeга бих била против. Разбира се, здравето на децата е на първо място, но такива решения трябва да се вземат много внимателно и отговорно, защото също толкова важно е и обучението на децата. Особено в началния етап на обучението, всеки ден онлайн за тях е на практика загубен – както като знания,така и като социално взаимодействие помежду им. Само при голям риск за тяхното здраве трябва да бъдат изпращани на дистанционно обучение.
- Вие преподавате английски на малки ученици, как им се отрази предишният локдаун?
- При предишният локдаун моите ученици бяха втори и трети клас и бяха преминали първоначалния етап на ограмотяване,затова някак си успяхме да наваксаме загубите, макар че имаше доста пропуски. Но особено за деца в първи клас и още повече в първия учебен срок, просто е невъзможен учебен процес онлайн – много е трудно и неефективно. При това все пак спецификата на нашето училище е такава, че родителите са отговорни и имат възможност да помагат. Докато на някои места, не са едно и две, нито децата, нито родителите са достатъчно осъзнати и разполагащи с възможности да се провежда ефективен учебен процес онлайн. Така нареченото образователно неравенство трябва да бъде взето под внимание, когато се приемат такива решения.
- МОН направи някои промени в учебните програми. Как гледате на практиката да се правят промени в програмите на „парче“?
- Промени в програмите са необходими. Но преди да се решава да се правят козметични поправки или да се прехвърля механично материал и цели тематични линии от един клас в друг, трябва да се изясни какво е целта на нашето образование. В момента нашето образование не знае какво желае да постигнат децата в края на своя образователен път. Не знаем какво искаме в 4-ти, 7-ми и 10-ти клас, независимо че ги „замерваме“ и тестваме. Ученето за подготовка за национално външно оценяване и матура не е образование. Те заучават някакви неща на базата на някакв критерии за тестове и предварително зададени формати – учат как да се подготвят за тест. А това не може да бъде образование, не може да бъде смисъл и цел на образованието. Трябва да се тръгне първо оттам. И едва тогава нещата да се конкретизират в учебна програма. Мисли се „на парче“ и много формално – как това да го направим, така че да можем да ги подготвим за теста.
Оценявам, че не е никак лесно да се измислят качествени, не количествени критерии и това не може да стане бързо. Но толкова години да го нямаме и те да стават все по-неграмотни... Някой някъде по институциите трябва да си постави това като основен приоритет. Естествено, това не са еднолични решения, това са консенсусни неща, които трябва да бъдат обмисляни, включително от хората в системата – учителите трябва да участват в процеса на вземане на тези решения. Но това трябва да бъде и голямо решение на цялото ни общество, защото всички заинтересовани трябва да имат яснота за обща цел и да участват в процеса на вземането на тези решения. Не можем да разчитаме, че ако преместим едно произведение, примерно от десети в осми клас, ще решим проблемите. Промяната трябва да е по-глобална.
В момента липсва смисъл. И самите деца не виждат смисъл. Предлагат им се някакви парченца информация, които нямат връзка с предишните. В предишни години съм преподавала българских език на трети клас и за самата мен бе абсолютно неразбираемо защо е нужно да се преподава граматиката отделно от литературното произведение. Ние преподаваме някаква абстрактна грамитика и в отделни часове преподаваме произведенията, вместо същата тази граматика да се изучава от децата на базата на текста, с който работим чисто смислово. За децата се получава някакво накъсване и пълна липса на логика, питат „За какво ми е нужно?“ Трябва да се търси смисъл и логика тези парчета знания, които в момента предлага българското училище, да бъдат подредени така, че да дават на децата смисъл и контекст защо се учи това. Както и идея къде може да се ползва. Така на базата на своето асоциативно мислене те ще могат да запомнят тези неща. Иначе ги учат за тест и след това те изчезват от главите им.
- Вие сте човек, който рязко смени кариерата – от журналистика към преподаване в училище. На какво Ви научиха Вашите ученици?
- Научиха ме, че човек трябва да бъде искрен и чист в отношенията си, защото те са такива. Заради самата работа с тях, която налага винаги да си във форма, аз самата не преставам да уча. И мисля, че това е изключително важно за всеки учител – както всяко дете е любознателно да научи нещо ново всеки ден, и за учителя е много важно да не си помисли, че знае нещо веднъж завинаги и не е нужно да се развива повече в дадена област. Детският поглед към света е много заразителен.
- Как според Вас ще промени ролята на учителя навлизането на изкуствения интелект?
- Като всяко нещо, образованието няма как да бъде засегнато от неговата поява, той става част от живота ни. И ако ние продължаваме по стария начин, ще загубим. Както стана с мобилните телефони в час – вместо те да бъдат „впрегнати в полза на образователния процес, те просто биват забранявани. Проблемът с личността на учителя и през призмата на новите технологии и на това знание, което е навсякъде и е достъпно с един клик, е много сериозен. Много трябва да се внимава какви хора влизат да преподават, защото старият модел на учителя като единствен източник на познание отдавна е в историята. В училище трябват нов хора, които да успеят така да използват новите реалности – дали технологии, дали променящите се обществени отношения, че те да бъдат в полза на обучението на децата. Това са много по-високи предизвикателства пред учителите.

Куба е изчерпала запасите от горива и е потопена в мрак и протести
Кадър на деня за 14 май
S&P 500 и Nasdaq постигнаха нови рекорди
Търсенето от финансови компании съживи наемите на офиси в Лондон
ЕС и НАТО ще създадат „военен Шенген“ за по-бързо придвижване на войски и техника
ОПЕК+ планира да завърши увеличението на квотите за добив на петрол
Добри новини за няколко зодии в хороскопа за 15 май 2026
Френч тост или палачинки: Кой избор е по-добър за кръвната захар?
Helpbook сигнал: Над 10 кучета живеят в частен двор, смрадта е непоносима
Как зехтинът влияе на кръвното ни налягане
Най-лесните бананови палачинки (РЕЦЕПТА)
Спортът по телевизията днес, 15 май
Мачовете по телевизията днес, 15 май
Реал Мадрид вкара само два на слабак №1
ЦСКА трепери! Звезда пропуска Вечното дерби с Левски и финала за Купата?
Невероятно: Байерн Мюнхен пожела български вратар! + ВИДЕО
Гръм! Участник в Шампионска лига също идва за ас на Левски!
Таро карта за 15 май, петък
Пилешка салата с кисело мляко
3 зодии са магнит за пари и късмет на 15 май, петък
Домашни пуканки без излишни мазнини
Дневен хороскоп за 15 май, петък
Какво означава, ако видите черен кос?
Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Кой избива делфините в Черно море?
Учени алармират: Мощните тайфуни ще станат още по-силни и до 5 пъти по-чести
Огромен астероид, способен да унищожи цял град, се приближава към Земята
Curiosity на НАСА засне скалата, заседнала в роботизираната му ръка
Една невероятна теория гласи: Други версии на вас може би вече влияят на живота ви
Вулкани може да са „заключили“ Земята в 56-милионна ледникова епоха
Китай наблюдава изкуствени човешки ембриони в космоса