След промените в учебните програми Dnes.bg започна поредица от разговори за това какво трябва да се промени в тях реално, както и за проблемите на образованието. По темата разговаряме с Леда Аврамова, учител в ЧОУ "Питагор".
- Госпожо Аврамова, отново започва карантиниране на паралелки заради ковид и онлайн обучение на отделни места. Как гледате на тази повторна изолация, предишния път бяхте противник на идеята за толкова дълга изолация...
- И сeга бих била против. Разбира се, здравето на децата е на първо място, но такива решения трябва да се вземат много внимателно и отговорно, защото също толкова важно е и обучението на децата. Особено в началния етап на обучението, всеки ден онлайн за тях е на практика загубен – както като знания,така и като социално взаимодействие помежду им. Само при голям риск за тяхното здраве трябва да бъдат изпращани на дистанционно обучение.
- Вие преподавате английски на малки ученици, как им се отрази предишният локдаун?
- При предишният локдаун моите ученици бяха втори и трети клас и бяха преминали първоначалния етап на ограмотяване,затова някак си успяхме да наваксаме загубите, макар че имаше доста пропуски. Но особено за деца в първи клас и още повече в първия учебен срок, просто е невъзможен учебен процес онлайн – много е трудно и неефективно. При това все пак спецификата на нашето училище е такава, че родителите са отговорни и имат възможност да помагат. Докато на някои места, не са едно и две, нито децата, нито родителите са достатъчно осъзнати и разполагащи с възможности да се провежда ефективен учебен процес онлайн. Така нареченото образователно неравенство трябва да бъде взето под внимание, когато се приемат такива решения.
- МОН направи някои промени в учебните програми. Как гледате на практиката да се правят промени в програмите на „парче“?
- Промени в програмите са необходими. Но преди да се решава да се правят козметични поправки или да се прехвърля механично материал и цели тематични линии от един клас в друг, трябва да се изясни какво е целта на нашето образование. В момента нашето образование не знае какво желае да постигнат децата в края на своя образователен път. Не знаем какво искаме в 4-ти, 7-ми и 10-ти клас, независимо че ги „замерваме“ и тестваме. Ученето за подготовка за национално външно оценяване и матура не е образование. Те заучават някакви неща на базата на някакв критерии за тестове и предварително зададени формати – учат как да се подготвят за тест. А това не може да бъде образование, не може да бъде смисъл и цел на образованието. Трябва да се тръгне първо оттам. И едва тогава нещата да се конкретизират в учебна програма. Мисли се „на парче“ и много формално – как това да го направим, така че да можем да ги подготвим за теста.
Оценявам, че не е никак лесно да се измислят качествени, не количествени критерии и това не може да стане бързо. Но толкова години да го нямаме и те да стават все по-неграмотни... Някой някъде по институциите трябва да си постави това като основен приоритет. Естествено, това не са еднолични решения, това са консенсусни неща, които трябва да бъдат обмисляни, включително от хората в системата – учителите трябва да участват в процеса на вземане на тези решения. Но това трябва да бъде и голямо решение на цялото ни общество, защото всички заинтересовани трябва да имат яснота за обща цел и да участват в процеса на вземането на тези решения. Не можем да разчитаме, че ако преместим едно произведение, примерно от десети в осми клас, ще решим проблемите. Промяната трябва да е по-глобална.
В момента липсва смисъл. И самите деца не виждат смисъл. Предлагат им се някакви парченца информация, които нямат връзка с предишните. В предишни години съм преподавала българских език на трети клас и за самата мен бе абсолютно неразбираемо защо е нужно да се преподава граматиката отделно от литературното произведение. Ние преподаваме някаква абстрактна грамитика и в отделни часове преподаваме произведенията, вместо същата тази граматика да се изучава от децата на базата на текста, с който работим чисто смислово. За децата се получава някакво накъсване и пълна липса на логика, питат „За какво ми е нужно?“ Трябва да се търси смисъл и логика тези парчета знания, които в момента предлага българското училище, да бъдат подредени така, че да дават на децата смисъл и контекст защо се учи това. Както и идея къде може да се ползва. Така на базата на своето асоциативно мислене те ще могат да запомнят тези неща. Иначе ги учат за тест и след това те изчезват от главите им.
- Вие сте човек, който рязко смени кариерата – от журналистика към преподаване в училище. На какво Ви научиха Вашите ученици?
- Научиха ме, че човек трябва да бъде искрен и чист в отношенията си, защото те са такива. Заради самата работа с тях, която налага винаги да си във форма, аз самата не преставам да уча. И мисля, че това е изключително важно за всеки учител – както всяко дете е любознателно да научи нещо ново всеки ден, и за учителя е много важно да не си помисли, че знае нещо веднъж завинаги и не е нужно да се развива повече в дадена област. Детският поглед към света е много заразителен.
- Как според Вас ще промени ролята на учителя навлизането на изкуствения интелект?
- Като всяко нещо, образованието няма как да бъде засегнато от неговата поява, той става част от живота ни. И ако ние продължаваме по стария начин, ще загубим. Както стана с мобилните телефони в час – вместо те да бъдат „впрегнати в полза на образователния процес, те просто биват забранявани. Проблемът с личността на учителя и през призмата на новите технологии и на това знание, което е навсякъде и е достъпно с един клик, е много сериозен. Много трябва да се внимава какви хора влизат да преподават, защото старият модел на учителя като единствен източник на познание отдавна е в историята. В училище трябват нов хора, които да успеят така да използват новите реалности – дали технологии, дали променящите се обществени отношения, че те да бъдат в полза на обучението на децата. Това са много по-високи предизвикателства пред учителите.

Среброто и медта засенчват златото като топ метали с наближаването на 2026 г.
Само благословията на Тръмп няма да помогне на Джей Ди Ванс да стане президент на САЩ
Как западните автомобилни компании промениха стратегията си спрямо Китай
Надзорният съвет на НЗОК одобри проекта за бюджет на касата за 2026 г.
Кадър на деня за 7 декември
Половината швейцарци подкрепят предложение за таван на населението до 10 млн. души
Хороскоп за 8 декември за всички зодии: Важни решения за Овните, удовлетворение за Девите
Рецепта за питка "ветрило" с прясно мляко
Кимчи прави чудеса за имунитета
Мъж загина при челна катастрофа на изхода на Велинград
Вселената изпраща знаци на четири зодии на 8 декември
ЛеБрон се развихри при завръщането на татко Лука
Спортът по телевизията днес, 8 декември
Мачовете по телевизията, днес 8 декември
Бунтовникът Салах може да не пътува за Милано
Край на чакането! Марк Селби е шампион на UK
Селта закова Реал на “Бернабеу”
Дневен хороскоп за 8 декември, понеделник
Седмичен хороскоп за 8 – 14 декември
Коледните сладки на Марая Кери
ИГРА: Участвайте и можете да спечелите страхотни награди от „Нощна смяна във „Фреди“ 2“
Коледни подаръци, които означават повече от парите
Седмична нумерологична прогноза за 8 – 14 декември
Бръшлянът масово убива дървета във варненските паркове
Мъск зове: Европейският съюз да бъде премахнат!
Благомир Коцев даде първо интервю след ареста (ВИДЕО)
Евакуираха с вертолет трима от бедстващите моряци край Ахтопол
Кубратската „Коледна топлина“ организира детско парти в клиника във Варна
Спартак загуби от Левски с 1:3 под дъжда на "Коритото"
Януарска „Витлеемска звезда“: Три планети в уникален парад около Слънцето
Почистването на орбитални отломки може да се превърне в печеливш бизнес
Съоснователят на Neuralink стартира проект, който може да промени човешката еволюция
Роботът Optimus е усвоил бягането, движейки се почти като човек
Открита е уязвимост в механизма за възстановяване на ДНК на раковите клетки
Blue Origin представи проектиран с AI източник на енергия за Луната