След промените в учебните програми Dnes.bg започна поредица от разговори за това какво трябва да се промени в тях реално, както и за проблемите на образованието. По темата разговаряме с Леда Аврамова, учител в ЧОУ "Питагор".
- Госпожо Аврамова, отново започва карантиниране на паралелки заради ковид и онлайн обучение на отделни места. Как гледате на тази повторна изолация, предишния път бяхте противник на идеята за толкова дълга изолация...
- И сeга бих била против. Разбира се, здравето на децата е на първо място, но такива решения трябва да се вземат много внимателно и отговорно, защото също толкова важно е и обучението на децата. Особено в началния етап на обучението, всеки ден онлайн за тях е на практика загубен – както като знания,така и като социално взаимодействие помежду им. Само при голям риск за тяхното здраве трябва да бъдат изпращани на дистанционно обучение.
- Вие преподавате английски на малки ученици, как им се отрази предишният локдаун?
- При предишният локдаун моите ученици бяха втори и трети клас и бяха преминали първоначалния етап на ограмотяване,затова някак си успяхме да наваксаме загубите, макар че имаше доста пропуски. Но особено за деца в първи клас и още повече в първия учебен срок, просто е невъзможен учебен процес онлайн – много е трудно и неефективно. При това все пак спецификата на нашето училище е такава, че родителите са отговорни и имат възможност да помагат. Докато на някои места, не са едно и две, нито децата, нито родителите са достатъчно осъзнати и разполагащи с възможности да се провежда ефективен учебен процес онлайн. Така нареченото образователно неравенство трябва да бъде взето под внимание, когато се приемат такива решения.
- МОН направи някои промени в учебните програми. Как гледате на практиката да се правят промени в програмите на „парче“?
- Промени в програмите са необходими. Но преди да се решава да се правят козметични поправки или да се прехвърля механично материал и цели тематични линии от един клас в друг, трябва да се изясни какво е целта на нашето образование. В момента нашето образование не знае какво желае да постигнат децата в края на своя образователен път. Не знаем какво искаме в 4-ти, 7-ми и 10-ти клас, независимо че ги „замерваме“ и тестваме. Ученето за подготовка за национално външно оценяване и матура не е образование. Те заучават някакви неща на базата на някакв критерии за тестове и предварително зададени формати – учат как да се подготвят за тест. А това не може да бъде образование, не може да бъде смисъл и цел на образованието. Трябва да се тръгне първо оттам. И едва тогава нещата да се конкретизират в учебна програма. Мисли се „на парче“ и много формално – как това да го направим, така че да можем да ги подготвим за теста.
Оценявам, че не е никак лесно да се измислят качествени, не количествени критерии и това не може да стане бързо. Но толкова години да го нямаме и те да стават все по-неграмотни... Някой някъде по институциите трябва да си постави това като основен приоритет. Естествено, това не са еднолични решения, това са консенсусни неща, които трябва да бъдат обмисляни, включително от хората в системата – учителите трябва да участват в процеса на вземане на тези решения. Но това трябва да бъде и голямо решение на цялото ни общество, защото всички заинтересовани трябва да имат яснота за обща цел и да участват в процеса на вземането на тези решения. Не можем да разчитаме, че ако преместим едно произведение, примерно от десети в осми клас, ще решим проблемите. Промяната трябва да е по-глобална.
В момента липсва смисъл. И самите деца не виждат смисъл. Предлагат им се някакви парченца информация, които нямат връзка с предишните. В предишни години съм преподавала българских език на трети клас и за самата мен бе абсолютно неразбираемо защо е нужно да се преподава граматиката отделно от литературното произведение. Ние преподаваме някаква абстрактна грамитика и в отделни часове преподаваме произведенията, вместо същата тази граматика да се изучава от децата на базата на текста, с който работим чисто смислово. За децата се получава някакво накъсване и пълна липса на логика, питат „За какво ми е нужно?“ Трябва да се търси смисъл и логика тези парчета знания, които в момента предлага българското училище, да бъдат подредени така, че да дават на децата смисъл и контекст защо се учи това. Както и идея къде може да се ползва. Така на базата на своето асоциативно мислене те ще могат да запомнят тези неща. Иначе ги учат за тест и след това те изчезват от главите им.
- Вие сте човек, който рязко смени кариерата – от журналистика към преподаване в училище. На какво Ви научиха Вашите ученици?
- Научиха ме, че човек трябва да бъде искрен и чист в отношенията си, защото те са такива. Заради самата работа с тях, която налага винаги да си във форма, аз самата не преставам да уча. И мисля, че това е изключително важно за всеки учител – както всяко дете е любознателно да научи нещо ново всеки ден, и за учителя е много важно да не си помисли, че знае нещо веднъж завинаги и не е нужно да се развива повече в дадена област. Детският поглед към света е много заразителен.
- Как според Вас ще промени ролята на учителя навлизането на изкуствения интелект?
- Като всяко нещо, образованието няма как да бъде засегнато от неговата поява, той става част от живота ни. И ако ние продължаваме по стария начин, ще загубим. Както стана с мобилните телефони в час – вместо те да бъдат „впрегнати в полза на образователния процес, те просто биват забранявани. Проблемът с личността на учителя и през призмата на новите технологии и на това знание, което е навсякъде и е достъпно с един клик, е много сериозен. Много трябва да се внимава какви хора влизат да преподават, защото старият модел на учителя като единствен източник на познание отдавна е в историята. В училище трябват нов хора, които да успеят така да използват новите реалности – дали технологии, дали променящите се обществени отношения, че те да бъдат в полза на обучението на децата. Това са много по-високи предизвикателства пред учителите.

Премиерът на Япония Санае Такаичи постигна исторически изборен триумф
Кадър на деня за 8 февруари
Японските финансови пазари са готови да аплодират евентуална победа на Санае Такаичи
Началникът на кабинета на британския премиер подаде оставка
Завръщането на Венецуела няма да детронира петролните лидери на Латинска Америка
Реален ли е бързият възход на хуманоидните роботи?
На днешния празник не трябва да вдигаме предмети от земята
Времето в понеделник: Зимата се завръща с нова доза сняг и опасни навявания
Хороскоп за 9 февруари: Някои зодии трябва да се успокоят и да намеря фокуса си
Суперхрани срещу студени крайници и лошо оросяване
Отиде си селекционерът на мъжкия национален отбор по хандбал Илиян Василев
Норвегия води в класирането по медали на Олимпиадата
България посреща героя от Олимпиадата Тервел Замфиров
България чака геройство от Зографски на Олимпиадата
Контузен гард ще преследва трета титла по стрелба от тройката в НБА
ПСЖ унижи Марсилия с 5:0 във френската класика
Световният шампион в снукъра взе титлата в Хон Конг
Нумерологична прогноза за 9 февруари
Дневен хороскоп за 9 февруари, понеделник
Седмичен хороскоп за 9 – 15 февруари 2026
Цитати на Дийпак Чопра за тревожността
Здраво сърце без лекарства: природни решения срещу висок холестерол
Седмична таро прогноза за 9 – 15 февруари
20 нови коли с най-голям шанс да не минат техническия преглед
България сред топ страните в ЕС по доходи на домакинствата
На трето място сме по дял младежи, пристрастени към социалните мрежи
Орбан нарече Украйна "враг" в предизборна реч
38 пияни или дрогирани шофьори спипа КАТ за ден
Какво време ни очаква в понеделник?
Странното поведение на междузвездната комета 3I/ATLAS: Какво казва науката
„Червеният картоф“: Странната галактика, която отказва да ражда звезди
Нов европейски сателит предоставя данни, които променят прогнозите за времето
Tesla призна: Роботите Optimus все още не вършат полезна работа
SpaceX получи зелена светлина за изстрелвания на Starship от Флорида
Кометата 3I/ATLAS рязко увеличи яркостта си и разкри органични молекули