Едва 5% от работещите в София се придвижват пеша или с велосипед до работното си място. И го правят, за да поддържат физическа форма.
Това сочат данните от пилотно социологическо изследване на инициативите "Визия за София" и "Зелена София" на Столичната община как софиянци се придвижват до работното място, пише "24 часа".
Направени са дълбочинни интервюта сред мениджърите на 7 големи компании: VMware, Telenor, Telus, SAP, Porsche Leasing, Porsche Import и Нewlett Packard.
Проведени са близо 300 анкети с техни служители. Заедно с резултатите от още около 20 проучвания на навиците на софиянци, данните ще послужат за изработване на визията за развитие на София до 2050 г.
Най-голям дял - 60%, от столичани се придвижват с кола до офиса, като в някои компании те са и значително повече. На второ място са ползващите градски транспорт - между 35 и 38%, а до 5% - пеша и с велосипед, сочат данните.
Само 10% посочват, че работят близо до дома си. 37% всеки ден изминават между 3 и 6 км, около 1/5 пътуват между 7 и 10 км, а 27% - между 11 и 20 км, за да стигнат до офиса.
Близо 50% прекарват до половин час в пътуване в една посока. Любопитното е, че сутрин 44% отделят от половин до 1 час да стигнат до работа, а на връщане същото време отделят 50% от запитаните. Близо 1/10 пътуват над 1 час от и към работното си място.
Велосипедистите карат между 3 и 4 км, а пешеходците – до 3-4 км. Ползването на градски транспорт нараства с увеличаване на отдалечеността на работното място.
Час пик за тръгване към работата е между 8 и 8,59 ч, като най-натоварено е до 8,29 ч. Вечер най-голямо натрупване на тръгващи от работа към дома е между 18 и 18,30 ч.
Според отговорите основните проблеми, които хората срещат при придвижването си, са задръстванията, прекачването, нередовен градски транспорт и липса на паркоместа.
Намирането на място за колата е по-трудно сутрин, но пък прибирането обратно към дома отнема повече време. Над 50% смятат, че пътуването до и от работното място стресира. Изследването установява още, че много хора имат твърдо установени навици да се придвижват с кола и идеята да променят това не е на дневен ред.
68% от шофьорите признават, че пътуват сами в колата си, 27% - с член на семейството или познат, и само 5% - с колеги. 92% ползват личен автомобил, 5% - на приятел, и 3% - служебен.
40% паркират безплатно, 31% ползват подземен служебен паркинг, 22% - наземен, 1% - платен, и 1% - зелена зона.
69% от пътуващите с градски транспорт ползват автобус, 48% - трамвай, 41% - метро, и 8% - тролей. 21% признават, че го правят, защото нямат кола, 19% - защото им е най-евтино, 18% - дългото разстояние, и 12% - имат удобен градски транспорт. 32% от ползващите градски транспорт имат годишна карта за всички линии, 23% - месечна, 11% - 3-месечна, и 9% - месечна за една линия. 15% дупчат билет.
Ходенето пеша е третият предпочитан начин за придвижване до офиса, но го практикуват над 3 пъти по-малко от пътуващите с автомобил и градски транспорт. Пътят на 80% от пешеходците минава през улици и едва на 20% през паркове.
Придвижването до работа и транспортните улеснения стават все по-важни за привличането на кадри, сочи изследването. Затова повечето компании имат гъвкаво работно време, предоставят карти за градски транспорт, паркоместа, служебни коли, електромобили за споделено ползване, субсидират гориво или осигуряват велосипеди. Някои предвиждат дори колонка за зареждане на електромобил или имат приложение за споделено пътуване със собствен или служебен автомобил. Други правят специални кампании, за да насърчават служителите си да ходят пеша и ги стимулират с награди за изминато разстояние.
Според проучването в повечето компании има култура на устойчив начин на живот и мениджъри и служители декларират готовност за участие в съвместни проекти с общината. Те дори имат специални бюджети и служители, които следят ефекта от тези инициативи. При служителите пък се наблюдава висока мотивираност за участие в подобни инициативи.
Голям процент заявяват, че биха сменили начина си на придвижване. Свидетелство за това са и инициативите за екологичен транспорт, които идват както от работодателите, така и от служители, близо половината от които са на възраст между 25 и 35 г.


Volkswagen изтегля над 70 хил. ектромобила по света заради дефектни батерии
Dow напредна с над 500 пункта, подкрепен от отчети и поевтиняването на петрола
НАТО подсилва наблюдението и разузнаването в Черно море
Скот Бесънт не очаква напрежението върху френските облигации да се пренесе на други пазари
Как се променя глобалната геополитическа сцена?
Хороскоп за 21 октомври 2026: Раците започват начисто, изненада за Водолеите
Рецепта за домашен вит тиквеник с готови кори
Глад преди лягане - диетолози разкриха най-добрия избор сред храните
4 зодии ще преосмислят щастието и богатството на 21 октомври 2026 г.
Есенни подправки с мощни ползи за имунитета, сърцето и ставите
Тръмп притисна Украйна за мир, Зеленски: "Не губим войната"
От ФИА: Сезонът във Формула 1 ще завърши по план
Годзила влиза във Формула 1 за Остин
Новият сезон в НБА започна с гранзиозен обрат
Голям играч в снукъра е пред отказване
Рома смаза Слован 4:0
С Мактоминей Наполи е друг! 4:3 над Бодьо
Пухкава сладка питка с течен шоколад
Таро карта за 21 октомври, сряда – Луната
Дневен хороскоп за 21 октомври, сряда
Трапезата за Димитровден
Женски хороскоп за ноември 2026
Баница с извара за Димитровска задушница
Колко често е добре да мием косата си?
Психологическата подкрепа като част от болничната грижа е тема на конференция в „Света Анна“
Започва ли раждането?
Доколко високият ръст при дете е в норма?
Кардиолози и УНГ хирурзи от две болници работиха заедно, за да върнат слуха на тригодишно дете
Есента изненадва родителите: как шапката, шалът и ръкавиците пазят децата през капризния сезон
Как средната заплата в Брезник се оказа по-висока, отколкото във Варна?
Контраадмирал Михайлов: ВМС са унищожили или извадили от водата различни части от над 100 дрона тази година
ИИ може да ни направи по-богати от всякога. Готови ли сме да му предадем контрола над света?
Експерт: Шумът от атаките срещу кораби обърква делфините в Черно море
Учени: Пчелите в Европа изчезват, здравето и храната ни са под риск
Над 20% от жителите на ЕС в риск от бедност - България е сред рисковите държави