София - град на различни скорости с бедни и богати квартали

Любо Георгиев учи архитектура в IUAV (Венеция, Италия) и завършва магистратура по архитектура и урбанизъм в TU Delft (Делфт, Холандия). Има богат опит като проектант и ръководител на мултидисциплинарни екипи. Работи като директор на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK (Пловдив, 2014-2016), водещ проектант в Turenscape (Пекин, Китай 2012 – 2014), проектант в MVRDV (Ротердам, Холандия, 2009) и в Claus en Kaan Architecten (Амстердам, Холандия, 2007 – 2009).
Любо Георгиев е директор на Софияплан - общинското предприятие, което отговаря за пространственото и стратегическо планиране на Столичната община, от края на юли 2017 г. Успоредно с това е и ръководител на екипа, работещ по създаването на "Визия за София".

- Как изглежда София към края на 2020 г.? Какво беше постигнато през тази година в градоустройствен план и кои са най-неотложните задачи за следващата година?

- София 2020 изглежда като град на различни скорости. Има места, в които градската среда, доходите, обслужването и т.н. са на добро ниво и се радват на голям интерес на имотния пазар. Други също имат добри качества, но не успяват да се класират сред „перспективните“ квартали. Има и места, в които както качеството на средата, така и на обслужването и жизнения стандарт са на ниско ниво. Само по себе си това не е странно за голям град. Винаги има по-бедни и ощетени части, както и по-богати и благоустроени такива. Но това не бива да ни успокоява. Стремежът за създаване на качествена среда е по дефиниция постоянен, винаги може по-добре и винаги трябва да се стремим към по-добро.

Тази, както и всяка година, продължава прилагането на Общия устройствен план на Столична община. Това се случва в огромната си част чрез частните инвестиции, тоест строителството на сгради. Общината също реализира обекти, предвидени в плана, но за съжаление твърде бавно. Причините за това са много, като недостигът на пари е един, но не единствен проблем. Това, по което работим, е паспортизацията на всички квартали и населени места в общината. Паспортът на един квартал ще ни покаже какви са неговите най-силни и най-слаби страни. И така общината ще знае в какво и на кои места да инвестира приоритетно. Паспортизацията е част от определянето на промените, които трябва да направим в Общия устройствен план.

- В края на юли Столичният общински съвет прие „Визия за София“. По какъв начин трябва да се развива столицата през следващите 30 години?

- София трябва да стане компактен, многообразен и адаптивен град, който управлява умело ресурсите си и включва гражданите при вземането на решения. Столицата е на различен етап от изпълнението на всеки един от тези приоритети. В момента тя е сравнително компактен (да не се бърка с презастроен) град, но има признаци на разливане, а това е негативно.

София е разнообразен, но все още не се осъзнава като многообразен град, тоест като средище на хора с различни интереси, култури, социални практики и др. А градът има потенциал за това. София е слабо адаптивен град в момента. Климатичните промени, социални, здравни, икономически или демографски кризи биха й се отразили доста негативно. Трябва да сме много по-гъвкави – като начин на организация, финансиране, взаимодействие, качества на средата.

София в момента не управлява добре ресурсите си. Можем да го видим, като анализираме проблема с отпадъците. Необходимо е изграждането на икономически и поведенчески модел, в който отпадъците не са боклуци, които се стремим да заровим или изгорим, а са ресурс за бизнеса. И последно, в София има и добри примери за взаимодействие между граждани и местна власт, но въвличането на софиянци в управлението и решенията за града трябва да стане по-интензивно. Тоест има немалко работа пред София.

- „Визия за София“ ще е основа и за актуализирането на Общия устройствен план на София. Кои ще са  основните промени, които ще предложите?

- Една от промените ще засяга възможностите за застрояване. В момента в общината може да се строи твърде много, на твърде много места. Както виждаме, няма достатъчно инфраструктура, за да обслужи новите квартали, изградени на зелено. Тоест ще предложим намаляването на параметрите на застрояване, както и обхвата на градоустройствените зони.

Друга промяна ще засяга начина, по който се реализира планът. В момента той предвижда изключително много инфраструктура (пътища, паркове, трамваи и др.), но не е направена сметка дали общината може да си позволи да изгради цялата тази инфраструктура. Тоест ще целим да привържем всяко предвиждане на плана с оценка на ресурсите, необходими за неговото осъществяване, а вероятно и поддръжка.

Друга важна цел на Плана на София ще е да защити публичния интерес, насочвайки частната инициатива по един много по-организиран и координиран начин, отколкото това се случва в момента. Тези, както и други предложения за промяна в Плана ще представим през 2021 г. под формата на задание за изменение, за което ще търсим обратна връзка.

- Кои квартали в София са примери за правилно развитие и кои изостават и имат нужда от намеса?

- Не бих могъл да дам нито един пример. Има добри примери за качествено направени сгради, но за цялостна среда, която не е затворена зад ограда, за съжаление няма добри примери. И това е съществен проблем, който изначално е породен от предписанията на Общия устройствен план. Общината в момента няма ресурс да насмогне на частната инициатива, която се случва на твърде много различни места в града. За да може общината да фокусира ресурса, с който разполага, и да създаде качествена среда, тя не бива да допуска строителство навсякъде, особено на места, на които няма инфраструктура – пътища, градски транспорт, канализация, зелени площи, детска градина, училища и др.

- В каква посока има най-голяма възможност за развитие на София? Как северните квартали могат да станат по-привлекателни за инвеститорите?

- Най-добрата възможност за развитие е вътре в града. В София има голямо количество изоставени терени – най-вече бивши заводи. В повечето случаи те разполагат с някаква техническа инфраструктура. Това е голям плюс и oбщината трябва да успее да насочи инвестициите към такива терени, вместо към строителство на зелено, извън града.

Ако някой предпочита крайградския живот, то отново инвестициите трябва да се насочат към обновяването на съществуващи сгради в селата или тяхното заместване с по-нови, но не и строителство в полето или гората. Ако допуснем застрояване навсякъде, то ще отрежем клона, на който седим, и ще получим еднаква, банална, полупразна, полуградска, зле обслужена среда навсякъде.
 

Продължението на интервюто четете в Investor.bg