Кремиковци умира

С Постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат "Кремиковци" на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) "Кремиковци", а през 1982 година - на СМК "Леонид Илич Брежнев". През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат "Л.И. Брежнев", а от 1988 година отново е Металургичен комбинат "Кремиковци". През 1989 година се регистрира като Държавна фирма "Кремиковци" със седалище в София, квартал "Ботунец". С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му.През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма Дару металс за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг АД). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на Финметалс холдинг са сключили предварително споразумение с Глобъл стийл холдинг лимитид (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на Финметалс холдинг. През август 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 г. Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител Izdemir[2]. По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. 80 милиона леваПрез януари 2005 година Кремиковци закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. Кремиковци закупи и косовския завод за поцинкована ламарина Ламкос.Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над отговор Сигнализирай

Данаците ни винаги ще отиват в неясна за нас посока докато доброволно сме в поза партер и с тубичка възелин. То май взе да ни харесва... отговор Сигнализирай

Наистина , как може нещо което отдавна е умряло - отново да умира ? Това ми прилича в момента на гроб на мъртвец които е разкопан в момента и се разграбва каквото там е останало отговор Сигнализирай

Koraba potuna niakoi tursiat znameto... отговор Сигнализирай

СПРЕТЕ ВЕЧЕ АГОНИЯТА НА КРЕМИКОВЦИ !!! отговор Сигнализирай