Ваксините са спасителния пояс на лекарите от разрастване на пандемията. И все пак зачестяват сигналите за тежки състояния, възникнали при ваксинирани, включително и смърт. Подобни новини изведоха на преден план въпроса до колко са безопасни самите ваксини и накараха мнозина да се замислят дали да се имунизират.
В България, както и у други европейски страни спря имунизацията с "АстраЗенека". Към момента притеснения не трябва да има, обясняват здравните експерти в Европа и света. Когато има много на брой ваксинирани, се случва при някой да възникне такова събитие. Съвсем не е задължително то да се дължи на самата ваксина, обясняват специалистите.
Според тях, предварителните данни показват по-скоро обратното - няма връзка между тежко протеклите реакции и самата ваксина. Всеки такъв случай обаче подлежи на прецизна оценка и чак след това се излиза с категорична становище.
У нас подозираните нежелани реакции се съобщават от самите хора и от медицинските специалисти като се попълни специален формуляр. Изпраща се онлайн до Агенцията по лекарства, а от там се свързват обратно с всеки подал информацията.
Ако нямате компютър и интернет може да подадете информация и на телефон 02/8903417.
В агенцията правят оценка на подадените съобщения, като по-сериозните минават през специално сформирана комисия. Случаите задължително се подават и на Европейската агенция по лекарства, където също правят оценка.
В България до момента има над 1000 съобщения за нежелани реакции от различните ваксини срещу COVID-19. Повечето са за реакции, описани в кратката характеристика на продуктите. Има две съобщения за проблем с кръвосъсирването на хора, ваксинирани с "АстраЗенека", за които тече оценка. Първоначалните данни не показват връзка между проблема и ваксината.
Смъртният случай на ваксинираната 57 годишна жена в Пловдив засега е единственият, съобщен по този ред. "Първоначалните данни не говорят за връзка, но в никакъв случай не може да се произнасяме без да видим всички доказателства, без да се консултираме със съответните експерти. Случайт ще бъде изпратен и в ЕМА, за да бъде направена и там оценка", обясни пред bTV директорът на дирекция "Проследяване на лекарствената безопасност и клинични изпитания" в ИАЛ.
За да оценят дали има връзка с ваксината, ексепритет вземат предвид колко време е минало от поставянето й, дали човекът има заболявания, които могат да са причина за проблема, какви лекарства пие и дали пък някое от тях не е виновно. Сравнява се честотата на възникване на тези проблеми в населението с тази в групата на ваксинираните.
"Има един определен процент на заболяемост и смъртност, характерен за населението, и с математически модел се следи дали при ваксинираните хора се надхвърлят тези цифри. До този момент те са много по-малко отколкото в общата популация", отбелязва Попова.
Председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков уточнява: "Тогава когато лекарството вече е разрешено за употреба и се поставя на големи популации, ни е ясно, че ще настъпват редки събития, които за да обвържем причинно-следствено трябва да се направи много сериозен анализ".
Към момента около 17 милиона души в ЕС и Великобритания са ваксинирани с "АстраЗенека". От компанията твърдят, че няма данни заповишен риск от проблеми с кръвосисърването в нито една възрастова група, пол, партида и страна. Съобщеният брой е по-малък от този, който би възникнал в неваксинирано население от 17 млн. души. Честота им на поява е сходна с тази при останалите разрешени ваксини срещу COVID-19, твърдят още от компанията.
Според проф. Момеков, хоратя трябва да следят думите на световните експертни панели, защото мненията там са формулирани въз основа на хора, които са на върха на институции, които кумулативно имат стотици хиляди години опит с провеждане на проучвания. "СЗО казва, че не вижда никаква причинно-следствена връзка на този етап. ЕМа в предварителен анализ казва същото", съобщава още проф. Момеков.

ЦИК изтегли номерата на партиите и коалициите в бюлетината за вота през април
Мистерията около Банкси падна, но цените на творбите му може да тръгнат рязко нагоре
Вторият удължителен бюджет осигури повече разходи на общините
Кой ще е следващият президент на Франция?
Anthropic и OpenAI търсят да наемат експерти по оръжия и взривни вещества
Dow спада с 200 пункта след новите данни за инфлацията и в очакване на решението на Фед*
Откриха труп на гола жена на плаж край Поморие
ГЕРБ-СДС 15, Радев 21 - ето номерата на всички партии и коалиции за изборите на 19 април
Banking Today 2026: Евро, финтех и финансиране на бизнеса
Президентът Йотова: Реформата в здравеопазването ще успее, ако лекарят и пациентът са заедно
Ще я тушират ли? 50 клуба искат оставката на Станка Златева
Изгонен шеф от ЦСКА хвали Лудогорец
БФС наказа бивш на Ливърпул за 1 мач
Трета световна война във футбола? Инфантино се мисли за Тръмп
Александра Албу
Задава се златна ера за Барселона
Новолуние в Риби на 19 март – мечтаем смело, но не бързаме
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
5 минималистични хит тенденции в маникюра за 2026
5 ежедневни навика за по-добър живот
Блокирани храни за 300 000 нуждаещи се – институциите мълчат
НАЗ бие тревога: Опасен слънчоглед от Аржентина може да стигне до трапезата ни
20 април ще бъде неучебен, но присъствен ден за учениците
Ясни са номерата на партиите и коалициите в бюлетината
Окончателно: Депутатите приеха удължителния закон за бюджета
Спират за кратко движението по част от основен варненски булевард на 26 март
Мощна магнитна буря ще удари Земята между 19 и 22 март
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?
61 години от първата разходка на човек в открития космос
Учени разгадаха мистерията на нестабилната магнитосфера на Луната
Откриха градивни елементи на ДНК и РНК в проби от астероида Рюгу