След 2026 г. въглищните централи у нас ще плащат високи цени на емисиите

Договорите на двете електроцентрали ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 да не плащат за въглеродните емисии ще изтекат през 2024 и 2026 г. съответно. В момента, в който това се случи, те ще бъдат изложени на същия натиск на пазара на емисии. Част от пакета на ЕС „Fit for 55“ залага увеличаване на цената на емисиите. Тоест, след 2026 г. всички въглищни централи ги очакват високи цени на емисиите, което означава, че икономически няма да издържат. Това заяви Юлиан Попов, съветник в Европейската климатична фондация, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Европейската комисия представи пакет от ревизирани климатични и енергийни закони, които представляват законодателната рамка на Зелената сделка и целта за намаляване на емисиите с 55% до края на 2030 г.

Името на пакета на ЕК "Fit for 55" идва от това, че целта за намаляване на емисиите e 55% до 2030 г. (в сравнение с 1990 г.) Тя беше заложена в Зелената сделка, като беше приета от всички европейски правителства. Един от важните въпроси е как тази цел ще се разпредели по отделните страни, обясни Юлиан Попов.

"Важно е да се отбележи, че имаме пакет от конкретни законодателни мерки, които предстоят да бъдат обсъждани от страните членки и Европейския парламент. Моето предположение е, че те ще бъдат приети така, както са предложени".

Гостът обясни, че въпросните мерки се отнасят до увеличаване на дела на възобновяема енергия от предишната цел от 32% до 40%, както и повишаване на енергийната ефективност. Това ще се отрази на скоростта, чрез която трябва да бъдат обновени енергийно сградите. В пакета има 11 законодателни текста.

Друга тема от разговора бе как тези цели ще засегнат България.

„Трудно ми е да кажа какви точно цели ще договори България. Основният принцип, по който тези цели ще се разпределят, е на база на БВП – от по-бедните страни ще се изисква по-малко, докато по-богатите държави ще трябва да се ангажират повече със Зелената сделка".

Гостът е на мнение, че от голямо значение за инвеститорите, които могат да дойдат в България, е това да има предвидима среда.

"Изключително важно е за инвеститорите, които могат да дойдат в България, да има предвидима среда. Например ако дадем точна дата кога ще излезем от въглищната индустрия. Така както Гърция посочи 2028 г. за крайна дата. Не е въпросът да са откажем от нашия суверенитет, а това да имаш план как извършиш този преход“, обясни той.

Европейският съюз е предвидил пари за така наречения плавен преход. Финансирането наистина е солидно и страни като България, които са по-бедни, ще получат повече пари. Средствата не са най-важното нещо в този преход, а това как ще бъдат използвани, за да се създаде добра инвестиционна среда, смята Попов.

„България има много добри шансове да изгради нова икономика и енергетика. Виждаме колко бързо се развива електромобилността, IT секторът, както и соларната енергетика. Всичките тези компоненти ги има, онова, което го няма, е политическата яснота и ангажимент“, допълни още гостът.

    „В България има страх от промяна. Страната ни има ограничен капацитет за анализ и моделиране на енергийните системи или това да се видят различните технологии как биха функционирали при различни условия (...) В България използваме модели, дошли от чужбина. Интелигентното и аналитично отношение към прехода е от голямо значение, когато то отсъства, хората започват да се страхуват“.

Юлиан Попова коментира, че парите от Плана за възстановяване и устойчивост могат да се използват за изграждането на нова енергетика в България, тъй като голяма част от тях трябва да бъдат използвани към нисковъглеродния преход.

Ние предлагаме една част от средствата около 2 млрд. лева за енергийна ефективност на сгради като 90% грантове, което е несъстоятелно, смята гостът.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria