Защо му е Космос на човека?

Началото на космическата ера отвори очите на хората за Вселената и за самата Земя – излизането извън пределите на атмосферата доведе до истинска революция в науката, смятат руски учени, попитани от РИА Новости на прага на 50-годишнината от полета на първия човек в Космоса.

Много от тях обаче се съмняват в необходимостта от пилотирани полети и смятат, че в Космоса трябва да работят само автомати.

Поглед през прозореца

Хората, живеещи на дъното на въздушния океан, са надеждно защитени от атмосферата и магнитното поле на планетата от жестокото излъчване и високоенергийните частици от Космоса. За астрономите това създава съществени затруднения, тъй като ние можем да видим само няколко фрагмента от спектъра на електромагнитното излъчване – видимия диапазон и част от радиодиапазона. Космическите апарати позволиха за първи път да се види целият спектър – от гама-лъчението до дългите радиовълни.

"Преди не виждахме как изглежда Вселената в рентгеновия, ултравиолетовия, гама-, а на някои честоти – и в радиодиапазона. Появата на тези технологии даде възможност да се направят много открития, да се открият в Космоса неща, за които дори не сме подозирали", казва Сергей Язев от Института по слънчево-земна физика към РАН.

На свой ред Игор Митрофанов от Института по космически изследвания към РАН отбелязва, че космическата ера е направила "втора революция" в астрономията и астрофизиката след първата – изобретяването на оптическия телескоп от Галилео Галилей преди 400 години. "Възникна извънатмосферната астрономия. Оказа се, че в Космоса съществуват източници на рентгеново и гама-лъчение и междузвездното пространство е запълнено с космически лъчи", казва Митрофанов.

В държавния астрономически институт "Щернберг" отбелязват и гама-изригванията и черните дупки сред обектите ("видни" само по рентгеновото им излъчване), открити само с помощта на изследванията.

Излизането извън пределите на атмосферата даде втори живот и на "обикновените" оптически телескопи – извеждането им в орбита рязко повиши разделителната им способност. Знаменитият Hubble позволи да се вникне детайлно в това, което иначе става с голям труд или изобщо не става от Земята.

Това пък даде възможност съществено да се разширят границите на наблюдаваната Вселена, както и успешно да се търсят планетни системи около други звезди.

На гости при съседите

Началото на ерата на космическите полети напълно преобърна планетологията. За първи път хората можаха да "почувстват" планети, които преди това са могли да видят само в телескоп, а това доведе до множество удивителни открития – от вечните ледове на Луната до океана на юпитерианския спътник Европа.

Космически апарати има на почти всички планети в Слънчевата система, те изучават небесните тела "на място", вземат проби, снимат повърхността на планетите, водят наблюдения – все неща, които преди бяха само мечта.

Само за автомати?

Мнозина от запитаните от РИА Новости учени смятат, че за изследване на Космоса са достатъчни безпилотни мисии, а човекът няма работа в това крайно опасно място.

"Сред жителите на повечето развити страни пилотираната космонавтика не предизвиква този патриотичен патос, който й беше присъщ през 60-те и 70-те години на миналия век (изключение прави може би Китай). Днес космонавтиката е екстремна и много опасна професия, сродна на тази на военния, летец-изпитателя, пилота на дълбоководен апарат...

Общата посока на еволюцията на тези професии в последните години е отказът от присъствието на човека в опасните зони. Дълбоководните роботи, безпилотните самолети, танковете и бойните машини... Те са по-евтини и сигурни от пилотираните от човека", смята Владимир Сурдин от Астрономическия институт Щернберг.

Според него човек не може да се конкурира с автоматите в Космоса. Например марсоходът "Опортюнити" работи на Марс вече седма година, орбиталната сонда "Марс-Одисей" – почти десет години, а междупланетните апарати "Вояджър" – повече от 30 години.

"Ефективността на работата им по параметъра "информация/пари" превъзхожда стотици пъти показателите на пилотираната космонавтика", казва ученият.

Сурдин подчертава, че влиянието на космическите условия върху организма на човека за изминалите 50 години е изучено изцяло. "Струва ли си да харчим огромни суми за изучаване на детайлите, ако вече знаем, че полетът на човек до Луната практически е изпълним, а на Марс – практически неизпълним?", пита той.

Астрономът смята за неразумно хвърлянето на колосални средства за полет на хора в Космоса. Всички важни задачи се решават от безпилотните апарати, тяхното развитие върви към миниатюризация, но пилотираната космонавтика не е способна да се движи в това направление.

"Човекът трябва да яде, да пие, да диша. Затова смятам, че епохата на пилотираната космонавтика върви към приключване", сигурен е Сурдин. Той смята, че присъствието на човека в Космоса може да има смисъл за науката само в рамките на медико-биологичните изследвания.

Когато в Космоса трябва да се мисли

Повечето колеги на Сурдин са съгласни, че в много случаи изследванията с помощта на апарати са значително по-евтини и прости. Но те не са съгласни с мисълта, че човекът няма какво да прави в Космоса – способността на хората бързо да се ориентират в ситуацията, гъвкавостта на човешкия ум в някои случаи може да се окажат незаменими.

Така за измерване на налягането и температурата на повърхността на Марс са достатъчни автоматични станции, но "за решаване на усложнени задачи в Космоса човекът става необходим". Затова бъдещите програми за усвояване на Луната и Марс ще се строят на основата на оптимално съчетание на автоматични и пилотирани мисии.

Завеждащият лабораторията по сравнителна планетология към Института по геохимия и аналитична химия към РАН – Александър Базилевски, смята, че човекът е незаменим там, където на място трябва да се "търсят нетрадиционни решения" или в ролята на детектив.

"Например добре подготвеният астробиолог, работещ над откритите древни породи на Марс, може да види нещо, което се явява признак на живот в миналото. Човекът е незаменим, ако трябва на място да се справя със ситуации, случващи се на база или на колония на друга планета", казва той.

Освен това само човекът може да ремонтира или замени излязла от строя апаратура. Сергей Ламзин смята, че с времето в Космоса ще се изпращат все по-сложни (и скъпоструващи) устройства, които ще бъдат сглобявани в орбита, което няма как да мине без участието на човека.

Ученият смята, че "недостигът на ресурси" рано или късно ще принуди човечеството да усвои Луната, Марс и другите небесни тела, а полетите на човека във все по-далечния Космос ще стават независимо дали експертите го смятат за целесъобразно.

"Дори само защото е безумно интересно" – смята той. – Във всеки случай не трябва да се противопоставят полетите на човека и автоматите – това трябва да са взаимнодопълващи се програми. Как ще се разделят финансите между тези програми, е друг въпрос, който безспорно зависи от икономическата и политическата конюнктура", смята Ламзин.

Директорът на Института по земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на радиовълните – Владимир Кузнецов, е сигурен, че пилотираната космонавтика няма да престане да съществува.

"Участието на човека в усвояването на Космоса (пилотираните програми), както и самата възможност във всеки момент да изпратим човек в Космоса, е необходима част от космическата доктрина. Постиженията и технологиите на пилотираната космонавтика за изминалите петдесет години не трябва да бъдат загубени, те трябва да се усъвършенстват и да се развиват, а за това е необходимо пилотираните полети да се планират и осъществяват", смята ученият.

Според него човекът в Космоса е незаменим, ако става въпрос за усвояването на Луната, за развиването на изследователски бази там и междинни прелетни бази.

Астрономът Сергей Язев припомня гледната точка на Константин Циолковски още от началото на 20 век, че е време човечеството да излезе от своето гнездо – Земята:

"Трябва да усвояваме нови среди за обитаване, да се чувстваме там сигурно, защото по-нататъшното развитие на човечеството е непосредствено свързано с тези технологии. Затова постоянното присъствие на човека в Космоса – първоначално на орбитални станции, после на постоянни бази на Луната и Марс – се смятат за необходимо".

Според него политиците невинаги адекватно оценяват такива сфери като Космоса. "Аргументите за липса на средства ми се струват неубедителни: дори косвените плюсове от такива програми могат да надминат според мен възвръщането на инвестициите в олимпиадата през 2014 и световното по футбол през 2018 г.", казва той.

Ученият напомня, че за пилотираните полети се създават нови високотехнологични производства, работни места, нови възможности в областта на технологиите, ядрената енергетика, нови материали, нови животоподдържащи системи, връзки и прогрес в областта на екологията.

"Всичко това може да изведе Русия на предни позиции в света, без да говорим за новите уникални технологични възможности. Репортажи от Луната и Марс може да станат по-интересни от репортажите от Олимпиадата, а значи – и икономически оправдани", смята астрономът.