Български астроном обясни двойните пикове на слънчевата активност

Българският астроном Катя Георгиева от Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН намери обяснение на двойните слънчеви пикове. Нейната статия е приета за публикация в сп. ISRN Astronomy and Astrophysics, а кратка нейна версия е достъпна на сайта arXiv.org.

Известно е, че слънчевата активност е с периодичност 11 години. През 1967 г. съветският астроном Мстислав Гневишев забелязва, че в много графики на слънчевата активност има не един, а два пика. По-нататъшният анализ на слънчевата активност от 1874 по 1962 г. позволил на астронома да установи, че първият пик на активност настъпва едновременно по всички ширини, докато вторият – преимуществено в по-ниските.

При подобно разделение на пиковете по ширини той открива цикли (през 2010 г.), които на общата графика не са видни. Тогава ученият изказва хипотеза, че за появата на различните пикове отговарят различни процеси.

В рамките на новата работа Георгиева обосновава хипотезата на Гневишев с използването на данни, събрани през последните 44 години наблюдения. Тя установява, че основните пикове на активност се предизвикват от два основни процеса. В единия случай особеностите на магнитното поле – структурите, чието излизане на повърхността води до появата на петна, се движат от екватора към полюсите близо до повърхността, а след това, вече в дълбочина, се преместват обратно.

Едновременно с това в ниските ширини петната може да "потъват". Според Георгиева в различните периоди на слънчева активност доминират различни механизми на работа на конвекционната структура на Слънцето, което и води до възникването на два пика на графиките.

Слънчевите петна са тъмни области на повърхността на Слънцето. Разликата в цвета е обусловено от по-ниската температура на петната в сравнение с околната слънчева атмосфера.