Македонските власти имат ясна цел – възможно по-далече от ЕС и НАТО и възможно по-близо до Сърбия, а в някакъв следващ етап и присъединяване на Македония към Сърбия. Това заяви бившият премиер на Македония и лидер на партията ВМРО Народна Любчо Георгиевски в интервю за радио „Свободна Европа“.
Според Георгиевски в момента в Македония се провежда една класическа югославска политика на конфронтация с останалите съседи, докато границата на идентичността със Сърбия се заличава.
„Това най-силно се вижда в културно-музикалната програма на правителствените медии. Имате една парадоксална ситуация, при която партията, която убеждава македонския гражданин, че защитава идентичността му от гърците и българите, от друга страна провежда сърбизация на Република Македония. Смятам, че в този момент имаме открито сърбизиране на македонския народ и смятам, че малко остава утре на референдум 80% да гласуваме за обединяване към Сърбия“, каза Любчо Георгиевски.
Според него настоящото правителство на Македония е инструмент на политиката на Белград в Македония.
„Дълги години не исках да изрека това толкова ясно, но като погледнете всички тези игри през последните години, ще видите, че те имат ясна цел – Македония възможно по-далеч от ЕС и НАТО, възможно по-близо до Сърбия и най-вероятно в определена фаза и присъединяване към Сърбия“, каза Георгиевски.
Според политически анализатор Соня Стоядинович обаче македонската политика в последно време не води към сърбизация, а напротив – към българизация.
„Изобщо фаворизирането на някои личности от историята и политиката, които са чисто български, не са македонски и ако се сравни сътрудничеството на македонското със сръбското правителство през последните няколко години, особено в периода, когато в Сърбия дойдоха на власт десни партии, това не е сърбизация, тъй като е нормално сътрудничеството между две десни партии“, казва Стоядинович.
Според нея големият дял сръбски програми в Македония се дължи на факта, че телевизиите там не предлагат качествена програма.
„Македонците са доста под влияние на сръбската култура, това е съвсем нормално, защото ние 50 години бяхме в общност с тях и тази култура ни е далеч по-близка от гръцката или българската култура“, обяснява анализаторът.