Кръстовден е, пазим строги пости

Православната църква отбелязва днес църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан от народа Кръстовден.   

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.   

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка.

Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните.

Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста.  Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.                                                                     
     
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите.

От това "въздвижение" получава своето име и празникът.   

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон.

От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури.

На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.