Македонските политици непрекъснато повтарят мантрата, че народът е избрал да говори на своя "македонски език" и да пише на македонската си азбука, казва проф. д-р Трендафил Митев пред "Труд". Историкът обаче притежава документ, който разкрива съвсем друга реалност. Оригиналът се съхранява в градския архив на град Битоля.

Документът е решението за създаване на македонската азбука и кои букви влизат в нея, казва Митев и обяснява: "В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо №2625, от 6 май 1945 година, подписано от министър-председателя на ФНРМ -Лазар Колишевски и министъра на просветата - Никола Минчев. А втората част съдържа указания на просветното министерство в Скопие, как точно да се изпълнява правителственото постановление.

В науката е доказано, казва историкът, "че на 2 август 1944 г., в манастира "Прохор Пчински", на първото заседание на АСНОМ е издаден декрет, за създаването на "служебен" македонски език, който "да влегуе веднага во сила". В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944), 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата "македонска азбука" - графичната система, за изписване съдържанието на думите в новия "македонски език". От споменатия документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически не е било възможно този език да "влегуе веднага во сила"!?

Процесът на прилагане на новата македонска азбука реално започва едва в края на май 1945 година. И то не по „естествения избор на македонския народ“, а с декрет, подписан лично от премиера Лазар Колишевски и министъра на просветата - Никола Минчев, обяснява Трендафил Митев и обяснява защо. "Защото през есента на 1944 г. учебната година в училищата на Македония е започнала и практически е било напълно невъзможно новият език и неговата писменост "да влегуе веднага во сила". Болшинството от учителите не са познавали новата политизирана азбука, измислена от югославската комунистическа партия, а децата са пишели с кирилицата текстове на български език.

По същите причини новата писмена система на езика не е въведена и през януари, за втория учебен срок. Затова през май 1945 г. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата азбука, та от есента да я въведат в училищата. Това твърдение се доказва от чл.2 на правителственото решение, в което е записано черно на бяло:"Ово решение влегуе во сила от денот на обявяванието“. А този ден на обявяването" е 21 май 1945 година!“

Вторият извод, казва историкът е, че "за какъв „естествен избор" на македонския народ може да се говори в този случай, когато в документа се казва изрично, че на учителите се „изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската азбука“? След което е изписано и самото „РЕШЕНИЕ за македонската азбука“. С неговия Чл. 1 правителството обявява, че „Македонската азбука има 31 букви. Тие са...“ и следва изписване графичния образ на буквите. Първо в ръкописен вариант, а след това и като „стампани букви“ (печатни букви)“.

"Тази процедура доказва по неопровержим начин, че македонската азбука е наложена по чисто административен път, със заповед на комунистическото правителство. От май 1945 г. то определя с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени трябва да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален продукт", казва Митев.

"Особено важно е да се отбележи, и че комунистическата власт решава и заповядва точно кои са и "новите букви в азбуката", въведените от комунистическото правителство. Те са изброени - „г“ и „к“ с „акцентен знак“, плюс „s“,„ль“, „ю“ и латинското“y“. Така правителството в Скопие изрично декретира: точно какви нови букви ще се използват в новосъздавания „македонски език“ и коя от тях кого ще заместват от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви трябва да се поставя „акцентен знак“ и пр. На практика те са заимствани от сръбската азбука - Караджицата. Целта е ясна - дори зрителният образ на изписания текст на новия „македонски език“, измислен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се различава от класическия облик на една страница, изписана с българската азбука“, разказва Митев.

На въпрос „Щом тази азбука се въвежда от 1945 г., а е създадена около година по-рано, то тогава трябва в тази година да са писали на българската азбука?“, Трендафил Митев отговаря утвърдително. „Не е необходимо дълго взиране в текста на документа, за да се установи, че дори през май 1945 година правителството на Лазар Колишевски все още пише своите официални документи на българска пишеща машина. Това се доказва по неопровержим начин от липсата на печатни знаци, (в използваната пишеща машина), за онези букви, които се вкарват тогава като нови елементи в графичната система на „македонската азбука“. Поради това те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в значително по-едри измерения, за да се забележат и запомнят от онези, които ще изучават и преподават новата азбука. Същото важи и за „акцентните знакове“. Те също са липсвали в българската пишеща машина, използвана от правителството на Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно, със синьо мастило“, обяснява историкът.

"Колко жалко и смешно е след всичко това да се твърди, че "македонският език" и неговата графична система са естествено възникнала културна реалност, базирана върху вековна духовна традиция в Македония, която при това е била свободен избор на македонския народ!?“, казва Митев.

"Логично е да попитаме, ако такава традиция е съществувала и преди 1945 г., къде са тогава „македонските“ пишещи машини след Втората световна война? Защо е трябвало да се използва българската пишеща машина!? Ако правителството на Лазар Колишевски е писало поне на сръбска пишеща машина, то е можело да прикрие някак си по-майсторски безпрецедентната културна манипулация, извършвана от комунистическата власт в Скопие през 1945 година", казва историкът.

В този правителствен декрет има специални обяснения за отделните букви, за лексиката на този нов език. То се намира в допълнение към правителствения декрет. „Министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „македонски език“ да се изхвърли употребата на твърдата гласна „ъ“ в думите. Нещо повече, дават се дори задължителни примери как трябва да се пишат по нов начин думите в македонския език, без „ъ“: вместо „сърце“ - да се пише „срце“; вместо „дърво“ - „дрво“; вместо „кръв“ - „крв“; вместо „смърт“ - „смрт“. Целта е очевидна: да се прокарва разграничителна бразда между западните български говори и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не друг, създава с декрета си дори думите, които трябва да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда категорично „горното да се съобщи“ веднага от учителите, а те на свой ред да го преподават „на своите ученици““, разказва Митев.

Изводът е, че този език не е творение на народа, а на комунистическата власт. „Македонската азбука като графична система на македонския език навлиза в живота на хората там през лятото и есента на 1945 година. В този процес няма естествен избор на народа, а е налице творение на комунистическата власт, защото и азбуката, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с правителствен декрет“, обяснява историкът.

На въпроса „Защо не са създадени отделни австрийски, белгийски, американски, кипърски, мексикански, бразилски, аржентински и други езици? Нали и там се създават „други държави“? Митев отговаря:  „Защо ли? Ами защото те са строени от цивилизовани народни водачи! Северна Македония, макар и като отделна държава, щеше да спечели много повече, ако беше запазила естествено съществуващия български език между населението. И най-важното: след като комунистите в Скопие са ликвидирали една шеста от буквите на кирилицата, замествайки ги с писмени знаци от Караджицата, интелигенцията на такава държава няма никакви основания да претендира, че на нейна територия се е родила и развивала третата писмено книжовна цивилизация в Европа (след гръцката и латинската) - старобългарската! Това е станало в границите на Първото българско царство! А новият език е бил наложен с декрет в Скопие от комунистическата власт“, заключава Трендафил Митев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase