Защо Русия вече не може да строи самолети?

Въпреки че руската аерокосмическа индустрия е способна да произведе впечатляващи еднократни самолети, като например Су-57 , устойчивият темп на производство на страната е ледников в сравнение със Съединените щати и Китай. Въпреки историята на Съветския съюз в масовото производство на способни на това самолети като изтребителя Су-27 или транспортния Ил-76, съвременните руски програми се затрудняват да доставят повече от шепа самолети всяка година. Причините се крият в комбинация от история, икономика и технологии, пише Харисън Кас, старши журналист по въпросите на отбраната и националната сигурност в The National Interest.

Руската аерокосмична индустрия се срина заедно със СССР

След разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години на миналия век, много от аерокосмическите заводи и конструкторските бюра в страната останаха без финансиране, което доведе до консолидирането на аерокосмическия сектор в гигантски държавни конгломерати, като Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК). Макар че тази тенденция запази някои възможности, тя също създаде огромна бюрократична неефективност. В същото време производствените мощности остаряха, както и руските работници; Съветският съюз някога обучаваше огромен брой инженери и техници, но след Студената война тези обучителни канали пресъхнаха, оставяйки голяма част от някога квалифицираната работна сила пенсионирана.

Въпреки претенциите си за независимост, Русия е зависима от чуждестранни компоненти за разработването на самолети. В исторически план руските авиационни програми са разчитали на вносна електроника, авионика и специализирани материали от Запада, което е оставило страната уязвима към сътресения в доставките, причинени от международни санкции. Този кошмарен сценарий се разигра през 2014 г., когато Западът наложи тежки санкции след руската инвазия и анексиране на Крим, и отново през 2022 г. след пълномащабната инвазия в Украйна, като по този начин на практика отряза Русия от голяма част от чуждестранните компоненти, необходими за завършване на местните самолети.

Санкциите засегнаха и веригите за доставки и финансиране на Русия. Освен че блокират вноса на високотехнологични продукти, санкциите също така усложняват глобалните партньорства, ограничават достъпа до капитал и ограничават способността на Русия да купува оборудване или материали в чужбина. По принцип Русия се превърна в парий в очите на Запада, което означава, че по-малко държави ще си сътрудничат с Москва от страх да не си навлекат гнева на Вашингтон.

Но дори и без санкции, Русия отдавна има проблеми с увеличаването на серийното производство. Страната няма съвременни автоматизирани монтажни линии, каквито може да се намерят в Boeing или Lockheed Martin, което би увеличило индустриалната ефективност. Русия е далеч зад САЩ или Китай по отношение на напредналия дигитален дизайн и съвременните производствени техники, като автоматизирани роботи и адитивно производство. Резултатът е, че САЩ и Китай могат да създават прототипи, тестват и мащабират самолети много по-бързо от Русия, чиито техници все още често изграждат самолетите си на ръка, което, разбира се, е по-бавно и по-непоследователно от съвременните производствени техники. 

Да вземем за пример изтребителя-невидимка Су-57, първият руски самолет от пето поколение и отговор на американския F-22. Впечатляващият първи полет на Су-57 се състоя през 2010 г., демонстрирайки, че проблемът с руската индустрия не са инженерите, които очевидно остават сред най-добрите в света. И все пак, само шепа Су-57 са влезли в експлоатация от дебюта на типа, което показва, че съществува пречка, при която чертежите се превръщат в стотици надеждни самолети. 

Лошото състояние на руската икономика не помага на нещата. Въпреки че Русия харчи много за отбрана спрямо БВП си, руската икономика е далеч по-малка от тази на Съединените щати или Китай. А тъй като войната в Украйна поглъща огромни суми пари, работна ръка и материали, икономическите възможности на Русия да разширява производството на аерокосмическа техника са ограничени.