Какво ще стане, ако Русия нападне НАТО след Украйна?

27 март 2028 г. Нарва, естонски град с медено оцветени укрепления и крайбрежни крепости, се събужда от експлозии. До изгрев слънце руският трикольор се вее над кметството. Изображенията заливат социалните медии под хаштага #DayOfReturn.

Москва твърди, че защитава рускоезичното население на Нарва. Подтикнати от кремълските агитатори, жителите на този граничен град с 57 000 души протестират от седмици срещу това, че се отнасят с тях като с второкласни граждани. Сега руските войски преминаха река Нарва.

Реакцията на НАТО е колеблива. Набързо свикана среща на върха в Брюксел не успява да задейства Член 5, клаузата за взаимна отбрана на алианса. Във Вашингтон, американски президент, подобен на Тръмп, повтаря аргументите на Кремъл и предупреждава, че няма да рискува „Трета световна война заради ограничен акт на агресия“. Посланието му към Европа е директно:

„Ако искате да направите нещо военно, това е ваша работа. Но ние няма да го подкрепим.“

Този кошмар не е изненада за плановиците от НАТО. Повече от десетилетие те се тревожат, че Русия може да удари Нарва под претекст, че защитава рускоезичните. Сценарият е разпространяван във военни учения и от мозъчни тръстове, винаги с един и същ неотговорен въпрос: ще се бие ли НАТО за Нарва?

Това е и централната тема на „Ако Русия победи“ от Карло Масала, професор по международна политика в университета на Бундесвера в Мюнхен. Публикувана за първи път в Германия, а сега и на английски, книгата съдържа тревожно резонансно предупреждение в светлината на последните събития.

Радарните оператори на НАТО са проследили руски МиГ-31, нахлуващи в естонското въздушно пространство, а мистериозни прониквания на дронове през последните дни са изпитали търпението на алианса. В петък вечерта Дания временно затвори части от въздушното си пространство, когато дронове бяха видени близо до военна база. Германия съобщи за активност на дронове над военни складове в Саксония, а Норвегия заяви, че нейната радарна мрежа е проследила „неидентифицирани въздушни обекти“, движещи се по крайбрежието близо до руската граница. Всеки епизод подхранва опасения, че „сивата война“, която Русия отдавна води чрез дезинформация, саботаж и кибератаки, може да прерасне в открит конфликт.

Масала твърди, че след Грузия през 2008 г., Крим през 2014 г. и - в неговото въображаемо бъдеще - победа в Украйна тази година, Нарва би била следващият ход на Кремъл и че НАТО няма да успее да възпре тази или по-нататъшна агресия от страна на Русия, докато работи с Китай за сваляне на доминирания от САЩ либерален световен ред.

Но колко реалистичен е неговият сценарий за Страшния съд?

Събитията от миналата седмица не вещаят нищо добро: Във вторник Доналд Тръмп смая европейските столици, като заяви в социалните медии, че Киев може да си върне всичките земи с помощта на ЕС. Той каза, че ще продължи да доставя оръжия на НАТО, с които то може „да прави каквото си иска“ и след това добави:

„Успех на всички!“

За историка сър Найъл Фъргюсън това беше ясен знак, че Америка се оттегля от войната.

„Моето тълкуване на това беше: „Сбогом, нахалници, дадох всичко от себе си, опитах се, но руският президент Путин ме разочарова“, каза той пред The ​​Sunday Times.

Масала е съгласен. Тръмп, според него, се е оттеглил от Украйна в акт на „прехвърляне на вината“, който ще остави европейските лидери отговорни – а не него – ако Киев се провали във войната или му свършат парите. Така че, способна ли е Европа да поеме тази тежест?

„Проблемът е, че докато във Вилнюс и Варшава хората знаят, че са следващите, е много по-трудно да се убеди населението по-на запад, че НАТО е уязвимо, защото американците са се отказали“, каза Фъргюсън.

Русия играе с тази уязвимост.

Масала повтаря цитат, често приписван на Владимир Ленин, руския революционен лидер и първи глава на съветската държава, за да опише подхода на Путин:

„Проучвайте с щикове. Ако срещнете каша, продължете; ако срещнете стомана, оттеглете се.“

Досега, добавя той, Путин „се е сблъсквал само с каша. Европейците са твърде слаби, за да се изправят срещу този руски империализъм“.

В продължение на години Москва проучва защитните сили на НАТО със саботажи, кибератаки и дезинформация. Откакто дойде на власт през 2000 г., Путин е обградил осем британски премиери и петима американски президенти, докато агентите му са убивали дисиденти в Лондон и Берлин, намесвали са се в избори и са извършвали кибератаки почти безнаказано. Реакцията на Запада, най-често, е била извиване на ръце.

Саботажът става все по-нагъл. Установено е, че агенти на Кремъл са извършили серия от палежи на британски и германски складове, съхраняващи помощи, предназначени за Украйна. Железопътни линии, превозващи военни доставки, се запалват мистериозно. Подводните кабели, свързващи скандинавските страни, бяха прерязани. А през януари експлозии разкъсаха газопровод в Балтийско море, за което властите съобщиха, че е „явен акт на саботаж“.

Междувременно руските тролски ферми са заети с разпространяването на най-разделящите дебати в Европа - миграцията, климатичната политика и войните в Украйна и Газа - или с накланянето на европейските избори към кандидати, благосклонни към Русия. В Германия фалшивите истории за украински бежанци, извършващи престъпления, се разпространяват по-бързо, отколкото властите могат да ги опровергаят. Великобритания не е имунизирана: подкрепяните от Русия мрежи са заподозрени в разпалване на конспиративни движения - от скептицизъм към ваксините до отричане на климата.

Путин усъвършенства изкуството на хибридната война: „малките зелени човечета“, които анексираха Крим през 2014 г., маскирани и без отличителни знаци, повториха съветските методи, приложени в Унгария през 1956 г. и Прага през 1968 г., когато отричаеми сили подготвиха почвата, преди танковете да влязат.

Използването на малцинствата от Русия като претекст за нахлуване също е добре изтъркана стратегия. Хитлер оправдава завземането на Судетската област от Чехословакия през 1938 г., като твърди, че защитава етническите германци. „Защитата“ на рускоезичните хора от Путин в Крим, Донбас и потенциално Нарва се вписва в същия калъп. Моделът е ясен: смесване на пропаганда с изфабрикувани недоволства, разпалване на вълнения и след това намеса като предполагаем освободител.

Проблемът на Запада е по-малко липса на осъзнатост, отколкото на воля. „Демокрацията трябва да бъде защитена“, казва Масала, който се очертава като един от видните защитници на Германия за по-силна подкрепа за Киев и бързо превъоръжаване на въоръжените сили на страната си.

„Но не мисля, че нашите граждани са готови да платят цената.“ Той продължава: „Колкото по-на запад отивате от Украйна и Русия, толкова по-малко устойчиви са хората.“

Той не е единственият, който бие тревога

„Небрежно и глупаво е от страна на Европа да се окаже в тази позиция по отношение на Русия“, каза генерал сър Ричард Баронс, бивш командир на Съвместното командване на силите на Обединеното кралство и съавтор на „Стратегически преглед на отбраната“. Той каза, че след нахлуването в Крим през 2014 г. Европа и САЩ „не са направили достатъчно, за да възпрат Русия от повторно нахлуване“, както направи в Украйна през 2022 г.

Той вярва, че бъдеща атака срещу Естония е правдоподобна.

„Целта на Русия би била да разбие Член 5“, на мнение е той. „Нарва е малко място, за което никой не е чувал, една незначителна пъпка. Възможно е някои съюзници да кажат: „Няма да умрем за него.“ В този момент Член 5 се изпарява.“

Клаузата е била използвана само веднъж, след атаките от 11 септември в Ню Йорк. Ако НАТО се е поколебало за Нарва, твърди Баронс, доверието в алианса ще се срине за една нощ.

„Русия трябва да знае, че ако наруши член 5, ще трябва да бъде възмездена десетократно“, заявява той.

Но Кремъл залага на нашата слабост на волята – и Масала смята, че подобно снизхождение е опасно:

„Твърде дълго Путин не беше възприеман такъв, какъвто е: диктатор, който разглежда силата като легитимен инструмент на политиката. Някои лидери все още си крият главите в пясъка. Това трябва да се промени, ако Западът иска да оцелее при сценарий като Нарва.“

Той пише книгата си, защото подобни сценарии помагат да се „разшири сферата на възможностите в съзнанието ни“. Той добавя:

„Какво е заложено на карта в Украйна и в наше време, наистина осъзнаваме само когато мислим какво може да се случи, ако нещата не се развият добре.“

В книгата си Масала си представя как доминото пада бързо след унизителния мир в Украйна. Америка, изтощена и под популистки президент, изоставя Киев през 2025 г. (с оставащи три месеца от годината, Масала, за щастие, изглежда е сгрешил поне в това). Президентът Зеленски е принуден да подпише договор за отстъпление от една пета от страната си в Женева.

В този въображаем свят мнозина в Европа въздъхват с облекчение, приветствайки края на войната, вместо да се тревожат за края на следвоенния си ред за сигурност. Новоизбраният популистки френски президент започна да разкритикува „военноотделящите“ европейски лидери, които можеха да спасят стотици хиляди животи от двете страни, ако бяха спрели войната по-рано.

Това от своя страна дава тласък на приятелските на Русия популистки партии в цяла Европа, които сега печелят на регионални и национални избори.

Москва избухва в празненства за победата не само над Украйна, но и над Запада. Руската държавна телевизия скоро започва да спекулира кои „изгубени народи“ може да се завърнат следващите.

Оттам Кремъл организира отклонения – Китай предизвиква криза в Южнокитайско море; африканските съюзници насочват мигранти към Европа – докато руските войски преминават река Нарва. НАТО се колебае.

Тъй като това е донякъде германоцентрично описание, германският канцлер прави вълнуващи опити героично да убеди американския си колега, че ако НАТО не действа, „Русия е спечелила“ и че архитектурата на сигурността на Европа ще бъде разрушена. Безрезултатно. Америка отказва съгласие за отмъщение. Алиансът се разпада.

Масала завършва сценария си с митинг в Кремъл през 2028 г. Измисленият наследник на Путин, президентът Обманщиков, приветства превземането на Нарва като „велик ден за нашата Родина“, отдава заслуженото на Беларус за съгласието ѝ за съюз с Русия и благодари най-вече на един човек: Владимир Владимирович Путин. Аплодисментите заглушават думите му.

Какво може да се направи, за да се предотврати това да се превърне в реалност? Германия е изпълнила критерия на НАТО да изразходва поне 2% от БВП за отбрана, подкрепен от специален фонд от 100 милиарда евро. Планира се да се увеличи бюджета си до 3,5% и да похарчи около 649 милиарда евро за военните си потребности до 2029 г. Това е огромна промяна, която с времето би могла да превърне Германия във водещата военна сила в Европа. Но остават пропуски - в противовъздушната отбрана, боеприпасите и бойната готовност.

„Националните агенции за обществени поръчки, отбранителните контрагенти и военните в Европа нито се снабдяват с оръжия достатъчно бързо, нито произвеждат правилните оръжия, нито адаптират силовите си структури към поуките, извлечени от Украйна“, каза Фъргюсън миналата седмица. „[Германската] бюрокрация остава обвързана с много дълги цикли на германски обществени поръчки.“

И все пак скорошна намеса предполага, че германският канцлер Фридрих Мерц може би е чел книгата на Масала: „Европа е по-изпитана сега, отколкото може би по всяко време през живота ни“, написа той във Financial Times в четвъртък.

„Трябва систематично и масово да увеличим разходите за руската агресия“, добави той, предлагайки безлихвен заем от 140 милиарда евро на Киев, който да бъде изплатен само когато Русия компенсира Украйна за щетите, които е причинила по време на войната. Дотогава руските активи на стойност около 210 милиарда евро, държани в Европа, ще останат замразени.

Това звучи като добро начало.