Как се промени инвеститорското поведение в следствие на пандемията от COVID-19?

Инвеститорското поведение след пандемията може би се съчета с периода на драстично намаление на лихвените проценти и все по-осъзнатото търсене на някакви алтернативи. Това заяви Васил Сланчев, ръководител отдел "Частно банкиране и взаимни фондове" в управление "Капиталови пазари", Пощенска банка, по време на второто издание на дискусията "Банки и финанси", организирана от икономическия сайт Investor.bg.

"Това наложи съзнанието да се търсят алтернативи. Една от най-разпознаваемите и в глобален мащаб са взаимните фондове, които позволяват с малки суми да се стартира един спестовен инвестиционен продукт. Традиционно нашите клиенти започват с по-консервативни решения, т.е. те инвестират във фондове с консервативен профил", сподели той.

В студиото на „Банки и финанси“, банкерът коментира и промени ли се интересът към този тип инвестиции след пандемията от COVID-19.

„С оглед на пандемията наблюдаваме доста засилен интерес от клиентите ни. В крайна сметка те започват все повече да припознават тази алтернатива, да се опитват да разберат нейните специфики, предимства, недостатъци, някои от рисковете, които съпътстват инвестициите във взаимен фонд“, сподели Сланчев. Той допълни, че взаимните фондове намират все повече своето място в спестяванията на домакинствата.

Банкерът обясни още, че именно дигитализацията на взаимните фондове и тяхната по-голяма достъпност за клиентите в онлайн среда, са част от дългосрочната визия на Пощенска банка, съблюдавайки най-добрите световни практики по отношение на киберсигурността.

По време на второто издание на дискусията „Банки и финанси“, Митко Карушков, aдвокат трансакции, технологии, препоръчан експерт по защита на данните от Bloomberg BNA, САЩ, очерта кои са най-големите киберзаплахи в банковия сектор към момента.

„Най-големите рискове остават класическите рискове, характерни за дигитална среда - за генериране на обмен на информация чрез електронна поща или интернет“, сподели той.

Той допълни още, че „фишинг“ остава водеща техника за присвояване на информация, която има удостоверителен характер, а за киберсигурността водещо значение има идентификацията на участниците, че клиентът, титуляр на ресурсите, ги достъпва в средата на финансовата институция. „Разпространява се често реална информация, която обаче е фалшива в съдържанието си“, заяви адвокатът.

На мнението, че киберзащитата е от изключителна важност и е необходимо да достига до всички хора, е и Юлиан Лесев, ръководител Разработка на компютърни системи, LIREX. „Можем да я сравним с айсберг, който има видима и подводна част, поддържаща частта отгоре“, даде пример той.

Лесев обясни, че основната разлика при невидимата за потребителите част е, че при нея съществува свързаност между различни системи - не само между организацията и потребителя, не само между една система на организацията с друга система на организацията. „Едно приложение на дадена организация може да зависи от частичка софтуер, която е написана от друга организация. Това е нещо съвсем в реда на нещата“, допълни той.

По време на дискусията специалните гости коментираха още какво представлява интегрираната сигурност, регулациите в областта на киберсигурността и начините да се подсигурят приложенията на банките.

Запис на второто издание на „Банки и финанси“ може да гледате в ефира на Bloomberg TV Bulgaria на 22 май, от 18:30 часа.

„Банки и финанси“ се провежда с подкрепата на УниКредит Булбанк, MGF, Пощенска банка, Software Group, LIREX, F5, TBI Bank.

Медийни партньори на събитието са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Bulgaria ON AIR, Money.bg, SmartMoney.bg и списание BusinessGlobal.