Чумата през 1600-те години и пандемията сега: Как се справя Амстердам?

Единствената разлика е дезинфектантът за ръце и проследяването на контакти
18 апр 2021 19:28, Нели Христова
64
Чумата през 1600-те години и пандемията сега: Как се справя Амстердам?
Снимка: Bloomberg LP

В продължение на две години в средата на 1600-те години Амстердам преживява шок, който в момента може би изглежда доста познат, пише Bloomberg.

През 17-ти век градът е опустошен от смъртоносна епидемия от бубонна чума. Докато гробищата в по-бедните райони започват да се пълнят, богатите се отправят към селските си къщи, а останалите хора направиха всичко възможно, за да запазят здравето си чрез социално дистанциране. На болните хора е било забранено да посещават пазари, ханове и църкви, докато заразените къщи предупреждават посетителите с табела, закачена навън - куп слама, вързана с три ленти. Тези мерки може да са помогнали, но не са били достатъчни, за да спрат чумата. Към момента, в който епидемията изчезва през 1665 г., тя е отнела живота на 24 000 души, което е представлявало около 10% от жителите на Амстердам по онова време.

Ако трябва да се направи сравнение с пандемията в момента, чумата в Амстердам е отнела много повече животи. Но съществуват и много прилики между това, което се е случило през 17-ти век и това, през което преминава светът в наши дни, а именно силно заразна болест, която спира икономиката, подчертава социалното неравенство, ограничава пътуванията и задължава гражданите да намалят социалните контакти си помежду си.

Тъй като някои части по света условно започват да навлизат в периода на възстановяване от коронавируса, ново проучване, изследващо връшането на Амстердам след епидемията към нормалността, също може да предвещава какво могат да очакват съвременните градове в близко бъдеще. Разглеждайки пазара на жилища от 17-ти век, проучването установява, че цените наистина са спаднали рязко, докато икономиката е била в застой по време на чумата. С намаляването на смъртността обаче нещата се стабилизират с изненадваща скорост, като всичко това е последвано от период на градски иновации.

Проучването, което изследва и икономическия ефект от холерата в Париж от 19 век, представя визията за това как градовете са били засегнати в исторически план от епидемии. То показва, че след сериозни кризи, градовете започват да просперират, отчасти защото шокът може да доведе до промени, които създават по-добри условия на живот и са по-благоприятни за просперитета.

Как Амстердам се възстанови след края на чумата?

Анализът на Марк Франк, професор в „Училището по икономика“, и Матийс Кореваар от университета „Еразъм“ и публикувано в Journal of Urban Economics, показва, че Амстердам е възстановил бързо както своето население от преди началото на чумата, така и икономиката си чрез привличане на мигранти. Според изследователите уроците за възстановяването на този нарастващ мегаполис биха могли да бъдат приложени и днес най-добре в развиващите се градове и страни с ярки обществени неравенства и ограничена държавна подкрепа, отколкото в съвременната Холандия.

По време на чумата строителните работи, заедно с много други икономически дейности, са преустановени през най-лошите месеци, но много скоро след края на пандемията се възстановяват. Градът не беше просто свидетел на това възраждане - той активно го стимулираше, използвайки всеки наличен инструмент, който сега може да изглежда твърде очевиден за отбелязване, но по това време беше иновативен. Градските записи показват, че за първи път Амстердам е позволил на наемодателите да купуват парцелите в града, без да използват държавни заеми.

„На шега казвам, че единствената разлика между сега и 17-ти век е дезинфектантът за ръце и проследяването на данни.“

Градът може би е искал да стимулира пазара, защото точно преди да настъпи епидемията, той е преминал през една от най-амбициозните трансформации в историята си. До 1660-те години Амстердам процъфтява като глобален търговски център с толкова много граждани, които се занимават с търговия, че до 50% от пространството в градските къщи на канала се използва за складиране на стоки.

По това време миграцията е помогнала за съживяването на икономиката на Холандия. Докато за периода липсват твърди данни относно населението, историческият консенсус е, че популацията на Амстердам нараства през всеки петгодишен период на 17 век - включително тези, обхващащи годините по време на чумата. Пандемията в града не е било достатъчно важна причина, за да възпира мигрантите от икономическите възможности, които е предлагал Амстердам, според съавтора на изследването Кореваар. „Смъртността в Амстердам винаги е била по-висока от плодовитостта през онези години, така че градът е могъл да расте само чрез миграция“, каза той в интервю.

Миграцията и другите адаптации, направени от Холандия през 17-ти век, са оставили своя отпечатък, дори ако не са били непременно толкова мащабни, колкото промените във френските и американските градове след големи огнища на болести от 19-ти век. Те все още следват модел, повтарящ се в онези по-късни кризи в областта на общественото здраве: неприятна и относително кратка епидемия, последвана от възстановяване, което постави началото на бързо икономическо съживяване.


64
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
24
11
 
2
 
! Отговори
В.Узунов преди 2 месеца
Поне и чума да плъзне та да ни е пълен рахатя. Има за пея с ходжата на всяко погребение по 50 лева.
23
3
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Еми тогава са немали маски, вирусчето ги е пропуснало :))) България през 14 век е прекарала тежка чума, половината от населението е измряло :)) То затова сме немали бойци, които да се противопоставят на османците, разбира се, също сме били разделени на 3 царства, всеки е дърпал чергата към себе си :))
22
1
 
8
 
! Отговори
До 16 преди 2 месеца
Разликата между двете войни е, че при първата хората са умирали за нещо истинско, а при втората за интересите на една шепа кукловоди. Хектор и Ахил в един мъжки двубой, а Сталин и Чърчил изпращат милиони млади хора на заколение. Хитлер не го слагам към тях, защото и той е бил пушечно място през ПСВ.
21
0
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Чумата е отнесла над 1/3 от населението тогава. Не виждал друга разлика освен дезинфектантите. Какъв е този комик?????
20
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До Последния софиянец - 15Ти си страхотен тъпaнap!Може да не вярваш, но диагнозата е вярна!
19
8
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Всичко се лекува но не и русофилството !
18
3
 
15
 
! Отговори
българин преди 2 месеца
Heнopмалници, нямате си ни най-малка представа какво е представлявала чумата!Изобщо, ама изобщо нищо общо няма бактериалната зараза от средновековието със сегашнната пандемия от коронавирус!!!Тогава не са имали медицина, молели са се в църквите, хигиената е била ужасяваща и хората са мрели като мухи!Не случаен е факта, че сега в Бразилия и Индия заразата е най-тежка защото хигиенните условия там приличат на средновековните.В Европа сме цвете!
17
3
 
5
 
! Отговори
IQ 3.14 преди 2 месеца
хиляда и шестотинте години какво? шестнайсти век ли 1600 ната година ли, читалище "заря" ли. квито ни джурмалясите такива и в парламента - льольовци
16
1
 
18
 
! Отговори
Жалък опит преди 2 месеца
Все едно да сравняваш по жертви Втората световна с Троянската война.И двете са войни но едното е смешка в сравнение с другото.Който има малко ум в кратунката ще се сети кое е смешката.
15
14
 
14
 
! Отговори
Последния софиянец преди 2 месеца
Почна се ! Връщаме се в 90-те и мутренските времена! Само генерал Бойко Борисов ще ни спаси!
14
17
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
В Русия няма локдаун и всичко работи нормално. Руснаците се придвижват свободно във всички 22 държави на Русия. Как се справят? Това ме интересува. А това, че в Холандия хората са затворени в къщи, носят намордници по улиците и полицията ги бие с палки ако не са съгласни не ме интересува.
13
2
 
13
 
! Отговори
Четете повече... преди 2 месеца
Охоооо. Сетихте се да пишете за чумата. Днес това си е долу -горе същото. Даниел Дефо също я описва болестта, но се отнася за Лондон.
12
3
 
6
 
! Отговори
Н1 преди 2 месеца
Чел съм как се е справил с чумата в Херсон 1785 адмирал Фьодор Ушаков. Чесън, постоянни огньове около лагера му, изолация на болните, изгаряне на вещи и дрехи със зараза и абсолютна дисциплина. За тоя подвиг е награден с орден "Св. Владимир".
11
0
 
37
 
! Отговори
До Анонимен 1 преди 2 месеца
На село няма работа. От фермерска дейност могат да се издържат само някои.В САЩ само 2% от населението е заето в селското стопанство, макар че производителността на тяхното селско стопанство е впечатляваща.У нас, дори и да се опита някой да бъде фермер, в повечето случаите индусите му разказват играта, не може да опази реколтата си, но законът ги пипа с кадифени ръкавици, защото нямали какво да ядат. Но помощи могат да взимат, а в земеделието не щат да работят, само "берат" нощем.
10
1
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До АнонименСегашните са се измешали с африкани и са вече мулати и черни. Ню Йорк е африкански.
9
2
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Въпросът е дали след време ще има паметник на Ковида така, както в Европа има паметник на Ч.у.мата?
8
3
 
16
 
! Отговори
Мария преди 2 месеца
Не ни агитирайте да приемем мигранти, те само ще мързелуват и ще се плодят с такива *** като родителите си. Не учат, не работят, смучат помощи от нашия гръб.
7
0
 
23
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
До Анонимен 4Бежанци, ама са отишли наедна гола поляна и са е изградили от нулата. в земите на днешен ЮАР е било един пущинак, но белите бежанци са го развили първоначално със земеделие.
6
2
 
21
 
! Отговори
Ямболски цървул преди 2 месеца
Как може да сравнявате чумата от тогава с този вирус сега?Все едно да се сравни слон с катеричка!!!!!
5
6
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Те холандците са измислили и акциите и фондовите борси .Облигациите са ги измислили италианците от Флоренция за да финансират войните си ;) Ама сега холандците ще станат африканци :) Черните раждат много повече .Мексиканците нападат от долу .Вашингтон и пенагона отгоре с косата идват за парите за войните и холандците по добре да не бяха бягали ;)))