Счупвания на глезена – често поради стъпване накриво

Как се получават и третират тези фрактури?
13 мар 2017 16:37, Eкип на Puls.bg
0
Счупвания на глезена – често поради стъпване накриво
Източник: Reuters, архив

Фрактурите на глезена са сред най-честите увреди, лекувани от ортопедите и травматолозите. По-голямата част от тези фрактури се получават в резултат на ротационен механизъм. По-рядко глезенните увреди са вследствие от високоенергийни травми, като падане от високо или пътно-транспортни произшествия. 

Кратки анатомични данни
 
Глезенната става се състои от три кости - голям пищял (тибия), малък пищял (фибула) и талусът. Талусът артикулира със ставната повърхност на тибията („тибиален таван”) отгоре, с медиалния малеол (костна проминенциа на тибията) медаилно (отвътре), латералния малеол (костна проминенция на фибулата) отвън и задния малеол (костна проминенция на тибията) отзад.
 
Глезенът е стабилизиан от редица връзки, като на-важни са: от вътрешната страна - делтоидният лигамент със своята дълбока и повърхностна част, а от външната страна е т.нар. синдезмоза, която осигурява прикрепянето на фибулата към тибията и се състои от четири лигамента.
 
Около глезена се разполагат четири групи сухожилия, които преминават отпред, отзад и от двете страни, важни съдове и нерви.
 
Клинична картина и преглед
 
Анамнезата невинаги може да обясни механизма на твамата, но в повечето случаи пациентът съобщава, че е „стъпил накриво”, че е паднал от високо или че е пострадал по време на спорт. Глезенът му е оточен, движенията в глезена са болезнени и почти винаги е налице невъзможност за стъпване на увредения крайник.
 
Прегледът започва с оглед на глезена, като от него може да се отчете степента на оток, наличието на були (мехури), които се получават при тежки увреди, наличието на открити фрктури и др.
 
Палпацията на глезена започва с намиране пулсациите на а.дорзалис педис и отчитане разлика в температурата на двата крайника и продължава със изследване на сетивността на нервите, инервиращи областта.
 
Необходимо е да се палпира и да се стисне подбедрицата по-високо, за да се провери дали няма фрактура в областта на диафизата на фибулата, което се среща при определен тип глезенни увреди. И не на последно място се проверява здравината на ахилесовото сухожилие, тъй като неговата увреда понякога съпътства глезенните фрактури.
 
Образна диагносика
 
Използват се предно-задна (фас) и латерална (профил) проекция, както и т.нар. вилкова поекция, при която глезенът се завърта 15 градуса навътре. От рентгенографиите могат да се отчетат скъсяване на малкия пищял, разширяване на междуставното пространство, ротация на малкия пищял или изместване на талуса.
 
Лечение
 
Съществуват няколко класификации за глезенните увреди, като най-често трвамтолозите изолзват тази на Lauge-Hansen, която разделя увредите в четири главни типа, в зависимост от механизма на получаването им. За по-просто глезенните фрактури могат да се разделят на: изолирани фрактури на медиалния малеол, изолирани фрактури на латералния малеол, бималеоларни фрактури (на медиалния и латералния малеол) и трималеоларни фрактури (латерален, медиален и заден малеол), като всички те могат да бъдат придружени от сублуксация или луксация на ставата.
 
Неоперативно лечение
 
Неоперативното лечение при глезенните фрактури има своето приложение само при строго определени индикации. Това са: неразместени фрактури ...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари