Пробив в лечението на мозъчни тумори при децата

Медулобластомът е най-честият злокачествен мозъчен тумор в детството, който представлява 15% -20% от всички детски мозъчни тумори. Учени от университета в Нюкасъл успяха да идентифицират хромозомно различие при медулобластома, което би могло да позволи на медицинските специалисти да адаптират лечението, така че всяко дете да бъде насочено поотделно, подобрявайки степента на преживяемост за 60% от високорисковите пациенти.

Професор Стив Клифърд, директор на Северния институт за изследване на рака в Университета в Нюкасъл, Великобритания, ръководи европейското проучване с д-р Едуард Швалбе от университета "Нортумбрия" и казва: "Нашите открития предоставят нов план за персонализиране на лечението при медулобластома, така че всички деца да получават различна интензивност на терапията".

Изводите от проучването показват, че пациентите с по-нисък риск от болестта могат да избегнат ненужните дози химиотерапия и лъчетерапия с по-малко токсични странични ефекти.

"Чрез по-добро разбиране на мозъчните тумори искаме да се уверим, че качеството на живот, за децата, които оцеляват при подобно заболяване е добро след лечението", казва Клифърд.

Децата с рак могат да бъдат разделени на две клинични групи - около 1/2 са с нисък риск и близо 100% оцеляване, а другата - с висок риск и шансове за оцеляване около 60%. Стандартно рисковите пациенти са деца, които нямат признати рискови фактори за болестта и при които шанса за оцеляване след 5 години е 80%.

Д-р Ед Швалбе, старши преподавател по биоинформатика и биостатистика в университета "Нортумбрия", заяви: "В това изследване открихме лесно подлежащ на изследване хромозомен набор, който прогнозира отлични резултати при лечение на деца с медулобластом. Надяваме се, че децата, чиито тумори имат този хромозомен набор, могат да бъдат лекувани по-малко агресивно, намалявайки продължителните странични ефекти на изтощените лечения, като същевременно се поддържа активна терапия".

Текущото лечение на рак е операция за отстраняване на тумора, последвана от лъчетерапия и интензивен курс на химиотерапия.

Изследователите вече работят съвместно с Европейската пробна група, за да направят резултатите от това проучване част от предстоящите проучвания за адаптиране на терапията в бъдеще.

В крайна сметка най-важното е децата да имат възможно най-малко странични ефекти, за да могат да продължат да имат добро детство по време на и след лечението.