Белград илюстрира най-големия страх на ЕС - кандидат, който не иска да се промени

Отказът на сръбското правителство да се съобрази с европейските стандарти не изглежда като случаен пропуск, а като съзнателна и добре премерена вътрешнополитическа стратегия.

Властта на Александър Вучич и Сръбската прогресивна партия (СНС) е изградена върху модел, често определян като "хибриден режим" или "изборна автокрация" - система, в която ускорената европейска интеграция се възприема не като цел, а като пряка заплаха за самото оцеляване на властовата конструкция, сочи анализ на БГНЕС.

Страхът от независимо правосъдие

Реално работещата съдебна система и върховенството на закона - теми, заложени в Глави 23 и 24 от преговорния процес - биха означавали не просто институционални реформи, а възможност за разследвания на корупцията по високите етажи на властта, организираната престъпност и връзките ѝ с държавния апарат.

Медийният контрол като основа на режима

Пълният контрол върху националния ефир и таблоидната среда позволява на Вучич да оформя обществените нагласи, да атакува и дискредитира опозицията, както и да поддържа високи нива на евроскептицизъм сред сръбското общество.

Икономика, изградена върху зависимости

Сегашният модел дава възможност обществени поръчки и чуждестранни инвестиции - особено китайски - да се разпределят непрозрачно, без реално спазване на европейските правила за конкуренция и екологични стандарти.

Критиките от Европейския парламент

Европейският парламент е институцията, която заема най-твърда и остра позиция спрямо демократичното отстъпление на Сърбия. Критиките са концентрирани в няколко ключови документа, сред които годишните доклади за страната на Комисията по външни работи (AFET).

Докладът на AFET, приет от комисията през юни 2026 г. и изготвен от евродепутата Тонино Пицула, констатира, че напредъкът на Сърбия е напълно блокиран заради "демократично отстъпление и провал в реформата на върховенството на закона". В документа са отправени и конкретни критики за изборни манипулации - системни нарушения, купуване на гласове, натиск върху избирателите и насилие по време на местни и парламентарни избори, включително вотовете през 2023 г. и през пролетта на 2026 г.

Докладът обръща внимание и на липсата на съдебни реформи, отсъствието на единна електронна система за управление на делата, неравномерното натоварване на съдиите и блокирането на закони, насочени към повече прозрачност. Отбелязва се и пълната липса на финансови компенсации за жертвите от войните, както и нулевото сътрудничество с Косово и Хърватия по въпроса за безследно изчезналите лица.

Европейският парламент осъжда и очернящите кампании, водени от висши държавни служители срещу неправителствени организации и независими журналисти.

Натиск за икономически санкции

Заради тежкото отстъпление от европейските ценности Европейският парламент официално подкрепи и призова Европейската комисия да замрази отпускането на средства за Сърбия по линия на Плана за растеж на Западните Балкани.

Пет ключови държави членки на ЕС, често определяни като "ястребите по отношение на Русия" - сред които балтийските страни, Нидерландия и други - твърдо блокират отварянето на нови преговорни кластери.

Между Москва и Пекин

Сърбия води т.нар. "многовекторна" външна политика, която на практика подкопава Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Белград остава единствената страна кандидатка за членство в ЕС на Балканите, която отказва да наложи санкции срещу Руската федерация след инвазията в Украйна.

Вучич поддържа преки политически и икономически връзки с Кремъл, Сърбия остава напълно зависима от руския газ, а руски медийни платформи като RT Balkan и Sputnik работят свободно в страната и разпространяват антиевропейска и проруска пропаганда.

Отношенията с Китай са представяни от сръбския президент като "стоманено" приятелство. Пекин използва Сърбия като основна икономическа и геополитическа платформа в Югоизточна Европа чрез мащабни кредити, инфраструктурни проекти и придобиване на стратегически индустриални активи - сред тях металургичният комбинат в Смедерево и медната мина в Бор - без съобразяване с екологичното законодателство на ЕС.

Сърбия се въоръжава с руски и китайски системи

Белград провежда мащабна модернизация на армията си и се превръща в най-милитаризираната държава в региона, което буди сериозна тревога в НАТО и ЕС. Макар наскоро Сърбия да закупи френски изтребители Rafale, за да си осигури дипломатическа защита от Париж, гръбнакът на стратегическата ѝ отбрана остава изграден върху източни технологии.

Страната се превърна в първия и най-голям оператор на китайски зенитно-ракетни системи в Европа. През 2026 г. Вучич официално потвърди придобиването на далекобойната зенитно-ракетна система HQ-9 - еквивалент на руския С-300. Тя се добавя към вече доставените системи за противовъздушна отбрана със среден обсег FK-3, експортна версия на HQ-22, както и към тактическите комплекси HQ-17AE.

Сърбия използва и китайски въоръжени дронове CH-92A и CH-95, както и китайски свръхзвукови ракети "въздух-земя" CM-400AKG, интегрирани на руски самолети.

Преди войната в Украйна и последвалите санкции Белград получи като дарения или закупи изтребители МиГ-29, вертолети Ми-35М и Ми-17, танкове Т-72МС, бронирани машини БРДМ-2М и противовъздушни системи Панцирь-С1. Руски специалисти продължават да поддържат част от тази техника.

Белград като източник на регионално напрежение

Режимът на Вучич използва доктрината за "Сръбския свят" - копие на руската концепция за "Руския мир" - за да поддържа постоянно напрежение в съседните държави и да се представя пред Запада като "единствения фактор, който може да овладее или предизвика пожар на Балканите".

Най-горещата точка остава Косово. Белград отказва да признае независимостта му и активно подкопава интеграцията на косовските сърби. Вучич дирижира постоянни кризи в Северно Косово - барикади, бойкот на избори и ескалации на напрежението. Кулминацията на тази политика беше терористичното нападение в Банска през септември 2023 г., организирано от Милан Радойчич, близък съюзник на Вучич. Случаят показа, че Белград е готов да използва сръбски въоръжени групировки, за да променя реалностите на терен.

В Босна и Херцеговина Белград оказва пълна логистична, политическа и финансова подкрепа на лидера на Република Сръбска Милорад Додик. Той открито заплашва с отцепване на сръбския ентитет и разпадане на Босна и Херцеговина - сценарий, който би могъл да доведе до нов въоръжен конфликт. Официално Вучич подкрепя териториалната цялост на страната, но на практика окуражава сепаратистките действия на Додик.

В Черна гора, след политическите промени в Подгорица през 2020 г., Белград заедно със Сръбската православна църква разгърна мащабно хибридно влияние. Чрез просръбски и проруски партии в черногорското управление Сърбия се опитва да промени геополитическата ориентация на страната, да я отдалечи от НАТО и да блокира бързата ѝ интеграция в ЕС, където Черна гора в момента е лидер в преговорния процес.

В Северна Македония Белград използва медийно, икономическо и културно влияние, за да подхранва антиевропейски и антинатовски нагласи, особено след идването на власт на националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ. Чрез налагане на наративи за "заплаха от съседите" - България и Албания - сръбското влияние цели да държи Северна Македония в орбитата на Белград и далеч от реална европейска интеграция.

Управлението на Александър Вучич имитира преговори за членство в ЕС, за да получава европейски грантове и политическа легитимност. Паралелно с това изгражда авторитарен режим у дома, въоръжава се с китайско оръжие и поддържа тлеещи конфликти по границите си, за да изнудва международната общност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.