Културата като купон

Може ли елитарното изкуство да стигне до много хора? На този въпрос се опитва от известно време да даде отговор Ясен Атанасов – артистичен директор на фестивала “София Поетики”. Седмото издание на форума ще се случи на 2 септември, където от 19.00 часа поети и музиканти ще заемат пространството пред Народния театър. Причината едно подобно събитие да  излезе на открито изобщо не е случайно, тъй като Ясен Атанасов е убеден, че в днешно време трябва да се търсят нови начини и форми, в които всяко едно арт занимание да е достъпно и да не звучи претенциозно.

“София Поетики” тръгва от “Поезия— пърформънс & електронен авангард” - през 2000 г. Следва 8-годишна пауза, след което форумът бе и трансформиран. Какво направи тази пауза необходима?

Това, което се случи през 2000 г., бе с други партньори. Тогава имаше осигурено финансиране. След това нещата се промениха. Реших, че ще си остане едно уникално и единствено случване, докато през 2008 г. не се разприказвахме с един мой съдружник в различни спектри – Румен Баросов. Той предложи да го възстановим под друга форма. Тогава му измислихме и новото име - “София поетики”, което най-отговаряше на идеята ми събитието да свързва всички изкуства. Така форумът стана регулярен с изключение на една пауза през 2009 г. , когато се забърках малко в политиката. Бях кандидат-депутат и нямах време да се занимавам и с поезия. Ужасно! Тогава ми излезе и последната (засега) книга. Много неща се случиха накуп. През 2010 се стегнах и влязох в правилния ритъм.

Местата, които избирате да се случва “София Поетики”, сигурно не са случайни – от Археологическия музей, през Борисовата градина, а седмото издание е пред Народния театър. До колко е важно пространството за поезията?

Част от концепцията е изкуството да излезе на улицата. Само така може да стане по-комуникативно, да влезе в диалог с публиката. Вярно е също така, че поезията е лично изживяване - тя трябва да се чете. С това събитие се получава общо произведение. Целият този микс от различни парчета музика създава един цялостен пърформанс. Идеята е всеки като индивидуалност да се включи в общ такт и в тази връзка самото открито пространство да предразполага към изкуство, не само към поезия.

“София Поетики” повече за четящите ли е или повече за слушащите?

Не ги разделям. Това е друг начин на представяне на поезия. "Поетики"-те не са назидателно събитие и в това им е чара. Това е културата като купон. Ние предлагаме сериозно изкуство на изключително високо ниво, но го правим с намигване и без претенции.

От 3 години има и международно участие. Различава ли се поезията на различните култури?

И да, и не. Преди настъпването на глобализацията обединяващата роля е заслуга именно на изкуството. Като изключим някои малки особености на всяка една поезия - своя традиция и канон, не бих казал, че тя се различава. Точно това се вижда по време на фестивала. Чуждестранните участници не стоят като кръпка.

Трудно ли оцелява съвременната българска поезия и изобщо по-трудно ли е съществуването на едно такова изкуство у нас в сравнение с други страни?

Навсякъде по света се чете по-малко поезия или по-скоро се продава по-малко. Всяка страна има собствена традиция. Така или иначе ролята, на което и да е изкуство, част от което е и поезията, не може да се измерва по това колко го консумират. Това не е хляб. Освен това съм абсолютно убеден в думите на проф. Богдан Богданов, който беше развил идеята, че едва сега излизаме от епохата на Романтизма, в чиито концепции е именно обща висока образованост. Нещата всъщност си идват на мястото. Някои събития са за елитите. Както по време на нашата шантава демокрация се е оформил бизнес елит, така има и един интелектуален елит. Това, че вниманието се фокусира предимно върху бизнес, политически и прочие общества всъщност е много положително за интелектуалния елит. Защото той има повече време да се вгледа в нещата, които прави, и става по-самостоятелен.

Т.е. "София Поетики" успява да представи елитарното изкуство за масово потребление?

Да, вярваме точно в това, че няма изкуство, което е просто елитарно, просто неразбираемо. Всяко изкуство е за хората, въпросът е те да могат да стигнат до него, да им се даде възможност. Затова и фестът е на открито. Не можеш да заведеш на сила някой в книжарницата или в библиотеката, но можеш да излезеш на улицата и да покажеш, че поезията не хапе. Трябва да се търсят нови форми на комуникация с публиката, защото по някакъв начин традицията се разкъса. Изгубиха се оформените меломански общества. Масово четящият човек намаля в едно средно поколение, което просто беше загрижено затова да оцелее в нашия постоянен преход. Но това, което на мен ми харесва в последните проучвания е, че постоянно нараства аудиторията на четящите млади.

Мислите ли да правите “София Поетики” и в други градове?

Мислим и за втора поредна година правим едни мини неща на театралния фестивал “Сцена на кръстопът” в Пловдив. Тази година ще гостуваме на 18 септември в малък формат, който не е конструиран като "Поетики"-те, защото подобно нещо би изисквало доста средства. Всъщност това е и най-голямата ни болежка. Фестът не може да се разрасне, както сме го планирали – да премине в няколко дни. От тази година сме част от културния календар, но бюджетът ни остава поне 10 пъти по-нисък от необходимото. Първо падат хонорари. Озвучаването миналата година ни беше безплатно, но не може всяка година да ни се правят такива жестове. Всичко опира не до това, което искаме ние, а до това с какво разполагаме.

Оказва се, че трудността не е в създаването на един фестивал, а в поддържането му на живот.

Абсолютно, но се надявам с първите “седем” да спрем ние да подкрепяме "детето". Надявам се то да има шанс да расте само.