Припят - призрачен град, край който се намира едно от най-опасните места на планетата - останките от "Чернобил". Днес единствено туристите, чийто брой се е увеличил след излизането на едноименния сериал, вдъхват живот на този град.

Припят и местата около "Чернобил" са най-яркият пример за новата мода, чиято популярност постоянно расте - "мрачния туризъм". Този вид туризъм е свързан с посещаване на места, които са асоциирани със смърт и страдание, като концентрационните лагери на нацистите или мемориала и музея, посветени на загиналите в трагедията от 11 септември. Това може да е едно назидателно преживяване - да видиш с очите си на какви ужаси е способен човешкият вид, но също така предизвиква и въпроса, морален ли е "мрачният туризъм". 

Според офииалните статистики, туристите през 2018 година са били 1,4 милиарда души. По думите на експерта Филип Стоун, това значи две неща:

"На първо място имаме увеличаване на тези, които се интересуват от "мрачен туризъм" и на второ - популярните туристически дестинации, които стават още по-популярни и пренаселени", казва Стоун пред CNN.

Терминът "мрачен туризъм" е въведен за първи път през 1990-те, когато много туристи изявяват интерес да посетят местата, свързани с убийството на Кенеди. Тази концепция носи още името "танатуризъм", свързано с гръцкия бог на смъртта Танатос. Но, разбира се, хората посещават места, асоциирани със смърт и страдание, много преди 90-те.

Градът Помпей, пометен от лавата, бълвана от вулкана Везувий, се превръща в туристическа дестинация още през 1700 година. Той все още е едно от най-посещаваните места в Италия. Според експертите има няколко типа хора, които посещават тези места - едни просто са на екскурзия в близост до мястото, други са исторически фанатици, а трети са водени от мрачното чувство.

"Това е почти като да живееш на ръба - да се ходи на места, където са умрели толкова много хора", казва лекторът в универститета InHolland в Холандия Каръл Вердлер.

Според Тони Джонстън, повечето туристи се държат прилично.

"В повечето случаи хората посещават тези места, за да видят какво се е объркало в миналото и какви грешки не трябва да повтаряме в бъдещето", казва той. Но през последните седмица, снимки, направени на територията на Припят, предизвикаха възмущение в социалните мрежи. На една от тях жена по бельо позира пред изоставена сграда. А през март тази година потребител в Twitter публикува снимка на туристи, които са се снимали на релсите пред Аушвиц и написа "Не забравяйте, че сте на място, където са убити хиляди хора".

Много професионални фотографи избягват да вклчват хора в кадрите си на такива места. Те смятат, че не е адекватно да се проведе фотосесия на място, като нацистки лагер. Но има и нещо по-лошо от снимките пред изоставените сгради и това са селфитата.

"Това е чист нарцисизъм. Да направиш снимки е част от модерното пътуване. Като да напишеш "аз бях тук" на стената. Но селфитата са нов вид егоцентризъм. Далеч не отиват на тези места", казва Стоун.

Но не само туристите трябва да помислят за начина, по който се отнасят с местата, на които са загинали стотици и дори хиляди хора. Компаниите, които отговарят за тях, също имат известна доза вина.

"Една туристическа атракция трябва да има тоалетни, паркинги, но къде дърпаме чертата? Трябва да мислим и за етичните последствия от това да забавляваш туристите си. Според мен е неподходящо да седнете и да се храните в ресторант в Аушвиц", казва Вердлер.

Времето също дава своето отражение - според някои, Помпей се приема за по-подходящо за "мрамчен туризъм", защото трагедията се е случила много отдавна.

"Паметта ни е под всякаква критика. Държим се различно пред Колизеума в Рим - позираме, правим си снимка с гладиатора пред него. Но това е човек, който представлява някого, убиващ хора по брутален начин. Но защото това се е случило преди 2000 години е приемливо", обяснява Джонстън.

Някои места активно се опитват да избегнат "мрачния туризъм".

Властите във Фукушима, град, който бе ударен от смъртоностно земетресение, цунами и ядрена катастрофа, промотират мястото като безопасно и интересно място за посещение. Те твърдят, че се фокусират върху "туризъма на надеждата", а не този на страданието, а посетителите на Фукушима да станат свидетели на нейното възстановяване, богата история и красива природа.

Но къде е границата между образователната екскурзия и неоместното воайорство?

Според ръководителите на някои музеи, ключът е да се фокусираме върху отделните човешки истории зад трагедиите. В новооткрития японски музей на мира в Хирошима, обширна двугодишна реновация доведе до увеличаване на акцента върху личните артефакти и историите на оцелелите.

Паметникът и музеят на 11 септември представят портретни снимки на хората, които са били убити на 11 септември 2001 г. и на 26 февруари 1993 г. при бомбардировките на Световния търговски център. Аудио спомените от близките са придружени от лични артефакти на жертвите. За много посетители на Аушвиц и другите европейски концентрационни лагери, да чуят историите на жертвите и да видят вещите им, които са взети от тях, е най-вълнуващата част от посещението. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase