"Обичайните заподозрени" донасят лятото в НДК

Музикантите с голям концерт на 11 май в зала 1
3 май 2018 13:45, Петя Славова
7

Снимка: Явор Веселинов

Въпреки че предпочитаме да ги гледаме от някой "Бряг зелен", защото не може да слушаме песните им "По-полека", този път "Обичайните заподозрени" ни събират не на някое просторно природно местенце, а в огромната зала 1 на НДК. Концертът им е на 11 май от 20:00 часа. Срещнахме се с трима от бандата – Стефан Вълдобрев, Веселин Веселинов – Еко и Мирослав Иванов.

Предстои ви наистина голям концерт, но как си представяте да танцуваме в тази зала на вашите песни?

Стефан Вълдобрев: Имате предвид, че е по-конгресна, по-официална. Аз имах същите притеснения, но вече не. Представих си публиката, която ще се събере за нашия концерт. Те със сигурност ще я преобразят, защото хората правят едно място, а не обратното.

Еко: При добро стечение на обстоятелствата може да се танцува. Единственото условие е да се стане прав и седалката да бъде вдигната…

Мирослав: Имаме си една шега, като решихме да правим концерт в Зала 1 - че това ще е Първи конгрес на "Обичайните заподозрени".

Всеки от вас има и самостоятелна кариера. Вървят ли нещата "по ноти" или са нужни компромиси?

Мирослав: Ако всичко бе по ноти, можеше Иван (Лечев) например да се върне от Корея специално за това  интервю. И… Ванка, недей да носиш много скъпи подаръци!

Еко: Най-трудно е да се съберем заедно. Физически случи ли се, нещата се получават. Ето сега сме трима, тоест двама ни липсват.

Важно е на 11-и май да сте всички.

Стефан Вълдобрев: Е, важно си е, дума да няма... Ще бъдем... И ще бъде страхотно... Имаме три единици - 11 май, Зала 1.

Еко: А можеше датата да е 10-и и половина май, като заглавието на албума.

Пътувате много по света и у нас. Сигурно сте събрали куп спомени и си разказвате като рибарите и ловците - небивали истории.

Еко: Един ден, като спрем да пътуваме, ще се събираме в пълен състав да си разказваме. Но засега този ден е далеч. В момента нещата са толкова бързи и динамични, че дори не се сещам история.

Стефан Вълдобрев: А аз се сещам често за времето, когато преди години бяхме в Тоскана. Студиото бе във вила като от филмите. На първия етаж записвахме, а на втория етаж всеки си имаше самостоятелна стая.

Мирослав: Имаше италианска камериерка, която ни готвеше, чистеше и пееше, а наоколо аромат на лавандула.

Стефан Вълдобрев: За седмицата, в която бяхме там, тя вече пееше нашите парчета. Имаше два хладилника, пълни с провизии, включени в цената на студиото  и цял скрин с бутилки вино. Свършиха много бързо.

Еко: В цялото село свърши виното.

Стефан Вълдобрев: Беше хубаво! Турнето от миналата година също си седи постоянно в спомените ми.

Мирослав: За едно предишно турне, снимахме веднъж плакат, покрай мотор с кош. Сложихме Иван (Лечев) в коша за фотосесията. Дизайнерът  реши всички да сме намацани все едно с масло, държим туба с бензин, гаечни ключове. И понеже бяха професионални снимките,  отне поне два часа докато се наредят камерата и останалата техника. Иван, както си стоеше в коша, просто заспа. Не искахме да го будим. На финалния кадър, всички ггледаме нагоре в небето, все едно минава самолет, а Иван спи в коша.

Стефан Вълдобрев:  Като Марат във ваната.

Насъбрали сте освен истории, и куп парчета. Усещате ли кои от тях предпочита публиката – познатите композиции или нещо ново?

Еко: Хората са любопитни и към парчета, които не могат да се квалифицират като вселенски хитове. Имаме такива и когато ги чуят на живо, реакцията е страхотна и това ни дава сила да правим и подобни песни.

Мирослав: Много често дори и самите музиканти се кефят повече на такива парчета.

Стефан Вълдобрев: Така е. И въпреки това, хитовете са си хитове и публиката, съвсем логично, предпочита тях. Когато запеем "Рай" или "Към" или "Едно" или "По-полека", енергията става съвсем друга. 

Мирослав: Същото е и с "Холивуд", "Фойерверк", "Тази песен не е за любов", "Бряг с цвят най-зелен", "Аз ли съм или не съм", "Сняг над Сахара".

Еко: А на финала и "Обичам те, мила".

Отдавна сте на музикална сцена. Какво се случва у нас в последно време?

Мирослав: Всички телевизионни формати като че ли ни пренаситиха с определена музика. Хората имат нужда и от нещо по-друго, истинско и изсвирено на живо, което работи добре за нас.

Еко: Всеки от нас е изял немалко шамари, докато стигне до тук. Реалитита създават измамна илюзия, че може да пострадаш малко – около 3 седмици в едно шоу и след това да си известен и смислен изпълнител.
Някой промотира нещо изкуствено, а то животът си тече...

Стефан Вълдобрев: Вие говорите за телевизионните формати, но те не са музикалната сцена. Музикалната сцената са залите, клубовете, театрите и публиката насреща. Ето ви нещо неизкуствено. 10 милиона гледания на един клип не означават 10 хиляди запълнени места на концерт с билети. Музикалната сцена в момента според мен е разделена на две - медийна и реална. Децата от медийната сцена, които смятам за безкрайно талантливи певци, композитори и текстописци мечтаят за реалната сцена, за нещо истинско, но не им е позволено от техните  корпоративни биг босове. А тези от реалната сцена пък или нямат достъп до медиите или изобщо не се и стремят към тях, за да не си опорочат музиката и философията.

Музикант, всъщност къща храни ли?

Мирослав: Не, защото няма къща.

Еко: Храни, но трябва да е добър музикант.

Стефан Вълдобрев: Като погледнеш  музикантите от "Обичайните заподорени" в колко много проекти участват – отговорът е ясен.

Еко: Но е факт, че се разкъсваме и не  можем да свирим само в една формация, както един Кийт Ричардс, който цял живот е бил в Ролинг Стоунс. У нас това не може да стане чисто по икономически съображения. Та така, ние се разкъсваме. Има периоди, в които не ни е много натоварено, но има и такива като сегашния, в който нямаме дъх.

Какви са предизвикателствата за всеки един от вас - да оцелее като артист, но и да се съхрани без да прави твърде много компромиси?

Мирослав: Основната дилема на хората на изкуството в България е дали да останат тук или да отидат някъде. Ние го минахме този период.  Избрахме да сме тук.

Стефан Вълдобрев: И като минеш този период идва другата дилема – дали да направиш нещо, което да е за сега или нещо което да остане във времето. Да създадеш нещо, което не е само за днес.  Така да го направиш, че да е валидно и след години. И тогава започваш да махаш всичките ненужни суети и определяш къде е границата ти на компромис .

Еко: Скоро си говорих с един приятел и колега за технологиите. Стигнахме до въпроса как един ден ще има коли без шофьори. (Тогава и аз ще мога да карам.) И се сетих за това как машините и технологиите ще станат все повече и ще спрем да слушаме Бетовен, примерно. Ще настъпи новата ера. Ще почне нещо друго. Не мога да си представя това време, но защо да не се случи нещо, което ти не можеш да си представиш в момента.

Компютърът ще композира?

Еко: Дори не съм убеден, че ще има нужда от такова нещо. Дано да не съм прав, но имам известни съмнения по някой път. Че ще дойде ден, когато Бетовен ще бъде забравен.

Стефан Вълдобрев: Искам да чуя каква е била музиката преди 13-и век. Преди изобщо да почнат да изписват нотите. Със сигурност се е слушала много музика, но каква точно е била инструменталната музика... страшно ми е любопитно.

Еко: Не е имало бас китара със сигурност. Може и след време да няма. Басът да е просто едно временно явление. Аз съм "чао", ще бъда шофьора.

Стефан Вълдобрев: В тази връзка - мислил съм си често какъв ще е концертът на бъдещето. Няма нищо - микрофони, инструменти, усилватели, кабели .... Всеки има на челото си прикрепен сензорен чип. Излизаме всички на авансцена, затваряме си очите и си представяме. Еко - партиите на баса, Стунджи - бийта, Миро и Иван - китарните рифове, аз - пеенето... И хората долу, които също са с чипове, го чуват вътрешно... без да е шумно в залата.

Еко: А може да си представяме, че има и много публика в залата, която си е купила билети за нашия концерт… Но може би няма да ги доживеем чак тези времена.

Стефан Вълдобрев:  До 15-20 години ще стане.

Защо останахте в България?

Еко: Така се случи.  Мислил съм си да избягам.

Мирослав: Скучно ми бе в чужбина. Бях в Ирландия и Англия, но си бях скучен човек и английският ми не бе на ниво, та не комуникирах много. Стана естествено.

Стефан Вълдобрев: 93-а година бях приет да уча кино в Америка. Не отидох, защото започнах работа в Народния театър и записвах и първия албум. Казах си, че като направя това, заминавам. Но след единият албум идва другия, след едната роля - следващата...  Никой не трябва да си мисли: Какво щеше да стане, ако... Така е най-погрешно. Станало е точно това, което е трябвало.

Какво да очакваме на 11-и май?

Еко: "Обичайните заподозрени" в НДК от 20.00 часа.

Стефан Вълдобрев: Ще се появят и някои необичайни заподозрени на сцената. Важно е да напомним,  че вратите отварят в 18.30, пропусквателният режим в НДК е по-бавен  тези месеци. Освен това очакваме и много семейна публика - родители с деца... Направихме жест специално за тях - до 7 години се влиза безплатно, до 14 години - с 30 процента отстъпка. Ще почнем точно в 20.00 часа. Това е най-ранният концерт, който сме правили досега.

Мирослав: Освен онзи в Козлодуй, който беше в 10.30 сутринта.

Стефан Вълдобрев: Представям си, че всички ще пеем, ще танцуваме много и ще бъде лято в НДК. И още си представям, че тази голяма зала ще стане интимна, компактна. Ще се получи едно голямо изтрещяване, тъй като ще изпълним най-многото парчета.

Еко: Нямаме толкова много.

Стефан Вълдобрев:  Имаме.

Еко: Може да изпеем едно парче. Да благодарим и да се поклоним: "Това беше всичко от нас". И като ни извикат да направим 20 парчета бис. После ще разказваме: кой е имал бис от толкова много песни!

Стефан Вълдобрев: Също така с този концерт ще приключим един много важен двугодишен цикъл, който започна с излизането на албума "10 ½". След това идват нови предизвикателства  – лятно турне, 20 години от албума "Към"... Предстои ни и едно изключително събитие на  28 август, за което се готвим усилено - Рокендрол симфонията "По-полека" в Античния театър в Пловдив, един концерт, в който ние и  Оркестърът на Пловдивска държавна опера ще изпълним вскички хитове на Обичайните заподозрени по един необичаен начин. И от есента вече е време да мислим за нови песни и нови записи. 


7
Още от Музика
Miry се бори с "вътрешните демони" в нов жанр
Напиши коментар Коментари
6
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
яки са
5
6
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Прекрасни са си и бачкат, а коментаторите мноу успешни
4
5
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Рекламирате човек, който не може да пее.
3
5
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Досада!Досадници!
2
6
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Челния отряд на умните и красивите. Дошло е време герберастите да им се отблагодарят за свалянето на Законноизбраното на Демократични избори Правителство на Орешарски.
На власт отново е крадливата хунта.
1
3
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Леле!Какъв дълъг пасквил и каква дълга реклама на некадърника Стефан Вълдобрев!Тоя за трийсе и кусур години не разбра ли че нито може да пее ,нито нищо!От какво се издържа тоз човечец бе?Преди 30 години имаше една песен за белите маратонки и оттогава май си е втълпил че е певец и то известен :-) :-) :-)